Чуто през 3-я ден на седмицата Мишпатим (27 Февруари 1943 г.)

   «От самата тази глава сълзи росата на Зеир Анпин» (книгата Зоар). Във всеки косъм, под неговия бял корен има отвор, за което е казано (Йов 9): «С бури Той ще ме срази» (сеара – «буря», а също и «косъм»), и затова се казва, че «Отвръщал Творецът на Йов през бурята» И в това е смисълът на думите: «Всеки записан, нека вложи половин шекел в свещения шекел» – «по една бека (пробойна) от глава – за изкупление на душите техни» (Шмот).

   Същността на косъма се разкрива от такива понятия, като чернота и чернило. Когато човек усеща отделяне от Твореца поради това, че го обхващат чужди на духовното мисли – това се нарича «коси» (сеарот). А «бял корен», т.е. белило, възниква тогава, когато върху него въздейства светлината на Твореца, приближавайки го към Себе си. И двете заедно се наричат «светлина и кли».

   Цялата работа започва с пробуждането на човека към работа за Твореца, когато той се удостоява с «бял корен» и усеща в работата за Твореца живот и светлина. А след това при него идва някаква мисъл, чужда на духовното, благодарение на която той пада от своята степен и се отделя от работата. Чуждата мисъл се нарича буря (сеара) и косъм (сеара). А под косъма има отвор, означаваща недостиг и отвор в главата.

   А преди да са го посетили страничните мисли, главата му е била цяла и съвършена, и той е бил близък с Твореца. Но благодарение на чуждите мисли, той се отделя от Твореца, а това означава, че в главата му вече се появява недостиг. И със своите съжаления, че това се е случило, той открива в този отвор «воден източник». Така косъмът става канал за предаване на светлина, благодарение на което човек отново се удостоява с белия корен на косъма.

   А след това, отново го връхлитат странични мисли и отново го отделят от Твореца. И пак се образува отвор под косъма, т.е. отвор в неговата глава и недостиг. А той съжалява за това и още веднъж поражда «воден източник», и тогава косъмът се превръща в канал, прокарващ светлина.

   Така това продължава и продължава, и същите тези състояния се повтарят отново и отново – подеми и падения, докато не се умножат тези «коси» до пълната мяра. Тъй като всеки път, когато човек се връща и поправя състоянието, той привлича светлината. А тази светлина се нарича роса, както е казано: «Главата ми е пълна с роса» (Песен на песните). Тъй като светлината достига до човека на редуващи се порции, всеки път капка по капка. А когато напълно завърши своята работа «и никога вече не ще се върне към глупостта своя», то « тази роса съживява мъртвите» (Зоар).

   И в това е смисълът на «бека» (пробойни), означаващи, че страничните мисли му пробиват главата. И в това е същността на половиния шекел, защото човек е наполовина грешник и наполовина праведник. И трябва да се разбира, че тези «половина на половина» не се случват едновременно, а във всеки момент трябва да има завършено състояние. Тъй като, ако човек е престъпил една заповед и не я е изпълнил, то вече не се счита наполовина праведник, а се счита за пълен грешник.

   Но има две времена. В едното време той е праведник, т.е. слива се с Твореца и е напълно оправдан. А после при него идва падение и той става грешник. Както е казано: «Светът е създаден за абсолютни праведници или за завършени грешници». И затова той се нарича «половина», тъй като двете времена се редуват.

   Затова е казано: «За изкупление на душите техни» – за сметка на «бека» (пробойните), когато той чувства, че главата му не е съвършена, тъй като ако в него прониква някаква странична мисъл, то неговият разум престава да бъде в съвършенство и в съгласие с Твореца. А със своето съжаление за това той изкупува своята душа. И така всеки път, разкайвайки се и възвръщайки се към Твореца, той привлича светлина, докато в пълна мяра не се напълни със светлина, както е казано: «Главата моя е пълна с роса».