Чуто по време на вечерта на края на първия ден от празника Песах (29 Март 1945 г.)

    Казано е: «И повярвали в Твореца и в неговия роб, Моше». Светлината на Песах има силата да даде на човек светлината на вярата. Но е неправилно да се мисли, че светлината на вярата е малка светлина. Защото малка или голяма – това зависи само от получаващия. Когато човек не работи на правилния път, той мисли, че в него има такава голяма вяра, че може да я подели с много хора. Тогава и те ще бъдат съвършени, какъвто е и той.

    Но този, който желае да работи за Твореца по истинския път, всеки път проверява себе си, действително ли е готов да се отдаде изцяло на Твореца, «с цялото си сърце». И тогава установява, че все не му достига вяра. Тоест винаги намира недостатъци в своята вяра. И само ако има вяра, може да усети себе си намиращ се пред Твореца. А когато усеща величието на Твореца, то може да разкрие любовта към Него от две страни: от добрата страна и от страната на строгия съд.

    Ето защо, молещият се за истина се нуждае от светлината на вярата. И ако такъв човек чува или вижда някаква възможност да получи светлината на вярата, той се радва, като че ли е намерил голямо съкровище.

   Затова тези, които търсят истината на празника Песах, когато свети светлината на вярата, четат в седмичната глава: «И повярвали в Твореца и в неговия роб, Моше», защото в това време те също могат да постигнат това състояние.