Чуто на 19 Адар I (29 Февруари 1948 г.)

    «Пада и подстрекава, издига се и обвинява». Човек трябва постоянно да проверява себе си, дали Тора и вътрешната работа не го водят в дълбоката бездна. Защото висотата на човек се измерва по степента на сливането му с Твореца, т.е. по степента на анулиране на неговия «Аз» пред Твореца, когато той не се отнася с любов към себе си, а желае напълно да елиминира своето «Аз». Ако човек работи заради егоистично получаване, то в зависимост от работата той расте в собствените си очи и се усеща утвърждаваща и самостоятелна личност, и вече му е трудно да се анулира пред Твореца.

    А ако човек работи заради отдаване, то когато завърши работата си, т.е. поправи получаващите желания, които има в корена на душата си, тогава няма какво повече да прави в света. Затова само върху тази точка трябва да бъдат концентрирани цялото внимание и мисли на човека.

    Знакът за истинския път е: ако човек вижда, че се намира в състояние «пада и подстрекава», т.е. цялата му работа е в падение, тогава той попада във властта на нечистите желания и «се издига и обвинява», т.е. усеща се в подем и обвинява другите.

    Но този, който работи, за да се очисти от злото, не може да обвинява другите, а винаги обвинява себе си. Той вижда другите на много по-висока степен, отколкото усеща себе си.