Чуто през 4-я полупразничен ден на Сукот (30 Септември 1942 г.) в Йерусалим

   Известно е, че изчезването на светлината Мохин и прекратяването на зивуг (сливането) се случва само при добавяне на светлина, а основа на степента ЗОН са шест сфирот (вав) и точка. Тоест Малхут по своята същност не е нищо повече от точка – черна точка, в която няма нищо бяло. И ако човек приема тази точка за своя основа и вече не казва, че иска да се избави от това състояние, а напротив, приема го като най-доброто, то това се нарича «прекрасен дом в сърцето». Тъй като той не осъжда това робство, а го счита за най-важната ценност за себе си. И с това той «повдига Шхина от прахта». А ако съблюдава тази основа като най-важната за него, то вече е невъзможно да падне от своята степен, защото основното напълване никога не изчезва.

     И когато човек приема върху себе си условието да работи в качеството на черна точка, дори при най-дълбоката тъмнина, която съществува в света... Тогава святата Шхина казва: «Няма къде да се скрия от теб». И затова: «С един възел сме свързани» и «той никога не ще се развърже». Затова сливането за него никога не се прекратява.

   Ако някакво допълнително светене свише достига до него, той го приема съгласно условието: «не е възможно (да се откаже от наслаждението) и няма намерение (да се наслади)», защото това идва от Твореца без всякаква молба от страна на човека. И за това е казано: «Аз съм черна и прекрасна. И ако можеш да приемеш тази черна тъмнина, то ще видиш моята красота».

     За това е казано: «Който е глупав, нека се завърне тук...» (Мишлей). И когато той оставя всички свои занимания и желае да работи само за благото на Твореца, като «невинно животно бях аз пред Теб» (Псалм 73), тогава се удостоява да види окончателното съвършенство. И в това е смисълът на думите: «На безсърдечния тя казала...» Тъй като е нямал сърце, е бил задължен да стане глупав и доверчив, иначе би било невъзможно той да се приближи.

    Но понякога човек попада в състояние, което се нарича «Шхина в прахта», когато неговата точка се спуска в нечистите светове БЕА. И тогава той се нарича «роза сред шипове», която има шипове и бодли, и в това време е невъзможно да получи никакво напълване, тъй като той попада във властта на клипот. И такова състояние идва благодарение на действията на самия човек, защото както човек действа долу, така той и влияе на корена на своята душа горе в святата Шхина. Затова ако човек долу се намира в робство на своя егоизъм, той предизвиква същото състояние горе, позволявайки на клипот да властват над святостта.

   В това е значението на «полунощното поправяне», когато се молим за възстановяване на Шхина от прахта, т.е. за нейното издигане нагоре, където тя би придобила важност. Тъй като горе и долу се определят по степента на важност. И тогава тя се нарича черна точка. А по време на полунощното поправяне човек набира сили и казва, че желае да изпълни казаното за «Ливни и Шими». Ливни е свойството на белия цвят (лаван), в което няма нищо черно. А Шими означава «аз чух» (шмийя ли), т.е. такова, което се приема с разума, когато за него стане приемливо и допустимо да приеме върху себе си властта на Твореца.

    А «полунощното поправяне» (тикун хацот) – това е поправяне с разделяне (мехица), т.е. отделяне на святостта от клипот, когато се поправя злото начало, заключено вътре в егоистичното желание, и се присъединява към желанието за отдаване.

   «Изгнание» (гола) се състои от същите букви, както и «освобождение» (геула), които се отличават само с буквата «алеф». Тоест в състояние на изгнание е нужно да се притегли Твореца (Най-великият в света – алуфо) и тогава ние незабавно ще почувстваме освобождение. И в това е тайният смисъл на думите: «Този, който от небрежност нанася вреда, нека заплати с най-добрите свои достояния». И затова е казано: «Ако човек сам съди себе си долу, няма съд над него свише».