Чуто в 1-я ден от седмица Итро (5 Февруари 1944 г.)

    Казано е: «Приближи го (своето желание) до желанието на Твореца». Но как? Заставят го, докато не каже «Искам!» И също така трябва да разберем, защо се молим: «Да има желание свише...»? Нали е казано: «Повече отколкото телето желае да сучи, кравата желае да го нахрани». Но тогава не е ясно, защо ни е да се молим, да има желание в Творецът?

    Известно е, че за да се притегли светлината свише, преди това е необходим стремеж отдолу (итарута де-летата). Но защо е нужен предварителен стремеж отдолу? Затова се молим: «Да има желание свише...», т.е. трябва сами да пробудим желание свише да ни отдава. Значи не е достатъчно, че в нас има желание да получим, а и свише трябва да има добро желание на Даващия да даде.

    И въпреки че Творецът изначално има желание да наслади всички свои създания, Той очаква нашето желание, което да пробуди Неговото желание. Тъй като ако не можем да Го пробудим, това е признак, че още не сме готови за получаване, и нашето желание не е истинско и не е съвършено. Затова именно молейки се «Да има желание свише...», достигаме до това, в нас да укрепне истинско желание, готово да получи висшата светлина.

    Но е необходимо да се отбележи, че всички наши действия, както лоши, така и добри, се спускат свише (така нареченото «Лично управление»), когато всичко прави Творецът. И заедно с това е необходимо да съжаляваме за своите лоши постъпки, макар че те също идват от Него.

    Разумът задължава, че в такъв случай не трябва да съжаляваме, а трява да оправдаем действията на Твореца, изпращащ ни желания да извършваме прегрешения. Но все пак трябва да действаме наобратно и да съжаляваме за това, че Творецът не ни е дал да извършваме добри дела. Разбира се, това е наказание, защото сме недостойни да Му служим.

    Но ако всичко слиза свише, то как можем да кажем, че сме недостойни – нали от нас не зависи нито едно наше действие? Ето защо ни се дават лоши мисли и желания, отделящи ни от Твореца и от духовната работа, и внушаващи, че сме недостойни да се занимаваме с нея. И в отговор се ражда молитвата, която се явява и поправяне, за да станем достойни и подходящи да получим работата за Твореца.

    Оттук ще разберем защо е възможно да се молим за избягване от нещастията. Макар че нещастията слизат свише, от Твореца, вследствие на наказания, а наказанията сами по себе си са поправяне, защото съществува закон: наказанието е поправяне. Но ако е така, как можем да се молим, Творецът да анулира нашето поправяне, както е казано: «Не трябва толкова много да го биеш, иначе твоят брат ще бъде унижен в твоите очи»! (Дварим).

    Но е необходимо да се знае, че молитвата поправя човека много по-ефективно от наказанието. И затова, когато човек се моли, вместо получаване на наказания, то наказанията и страданията се анулират, които отстъпват място на молитвата, поправяща тялото му, т.е. желанието.

    Затова е казано от мъдреците: «Удостоил се е, ще се поправя по пътя на Тора. Не се е удостоил, ще се поправя по пътя на страданията». Но пътят на Тора е много по-успешен от пътя на страданията и ще донесе повече духовни ползи, защото желанията (келим), които е необходимо да се поправят за получаване на висшата светлина, се разкриват по-бързо и по-широко, вследствие на което човек се слива с Твореца.

    И за това е казано: «Принуждават го, докато не каже «Искам!» Тоест Творецът казва: «Аз искам действията на човека».

    За молитвата е казано, че Творецът жадува молитвите на праведниците. Защото с молитвата се поправят желанията, в които после Творецът може да излее висшата светлина, тъй като са готови да получат висше наслаждение.