Чуто на 15-ти Кислев, в Събота

    В молитвата «Шмоне-Есре» се казва, че Творецът чува всеки от народа на Израел с милосърдие. И не е ясно, защото отначало се казва, че Творецът чува молитвата на всеки, т.е. дори молитвата на този, който не е желателно да чува. А после се казва, че Творецът чува народа на Израел с милосърдие.

    Тоест Той чува само молитва за милосърдие, а друга молитва не чува.

    И е необходимо да се знае, че цялата тежест, усещана от човек в неговата духовна работа, предизвиква противоречия, които възникват на всяка крачка. Например, съществува правило, че човек трябва да принизява себе си. Но ако той ще следва тази крайност, то макар и мъдреците да са казали: «Бъди пределно скромен», въпреки това, тази крайност не изглежда като правило, тъй като е известно, че човек трябва да върви против целия свят и да не се поддава на определени мисли и идеи, разпространени в него. Както се казва: «Да се възгордее сърцето негово на пътя на Твореца». И ако е така, то това правило не трябва да се нарича съвършено?

    А от друга страна, ако той се възгордее – това също не е хубаво. Тъй като за всеки горд човек е казал Творецът, че не може Той и горделивецът да живеят заедно. И също виждаме противоречие по отношение на страданията. Тъй като ако Творецът изпраща страдания на някой човек, и ние трябва да вярваме, че Творецът е добър и твори добро, то безусловно тези страдания са в полза на човека. Тогава защо се молим на Твореца да вземе страданията от нас?

    И е нужно да се знае, че страданията се дават изключително за поправяне на човека, за да бъде той готов да получи светлината на Твореца. Ролята на страданията е в това, да очистят тялото, за което мъдреците са казали: «Както солта подслажда месото, така страданията очистват тялото». И са добавили, че молитвата заменя страданията, защото тя също очиства тялото. Молитва се нарича пътят на Тора, и затова тя очиства тялото по-ефективно от страданията. Затова е заповядано на човек да се моли за страдания, тъй като това носи добро и лично на самия човек, и на всички като цяло.

    Противоречията предизвикват трудности в духовната работа и прекъсвания в нея, когато човек не може да продължи да работи, чувствайки лошо настроение. И му изглежда, че не е способен да приеме върху себе си бремето да работи за Твореца и да го носи като «бик под ярем и магаре под товар». И в такова време той се нарича «нежелан». Но после, когато той отправя всички свои намерения за поддържане на нивото на вярата, която се нарича свойството Малхут, желаейки да вдигне Шхина от прахта, така че да се възвеличи Името Негово в света, израства величието на Твореца, и святата Шхина не пребивава в нищета и бедност, тогава Творецът чува всеки, дори и този, който не е много желан, т.е. усеща себе си още далеч от духовната работа.

    Така се обяснява, че Творецът чува всеки. Кога Той чува всеки? Когато народът на Израел се моли за милосърдие, т.е. за подем на Шхина от прахта – за придобиване на вяра. Това напомня на човек, който не е ял три дни, и когато моли да му дадат нещо да яде, естествено, не проси за никакви излишества, а само да поддържа живота си.

    И също така в работата за Твореца, когато човек се чувства между небето и земята, не моли от Твореца за нищо излишно, а само за светлината на вярата, за да освети Творецът очите на човека и да му помогне да намери вярата. И това се нарича повдигане на Шхина от прахта. И такава молитва се приема от всеки, в каквото и състояние да се намира човек. Ако той моли да му се даде вяра за спасение на неговата душа, то молитвата му се приема.

    Това означава да моли милосърдие, тъй като той се моли само за това, свише да се съжалят и да му дадат да поддържа своя живот. Затова в Зоар е написано, че молитвата за бедняка, т.е. за святата Шхина, веднага се приема.