Чуто през 1943 г.

   Има два пътя: ляв и десен. Десният, от думата «обърни се надясно» (еймин – съзвучно с думата емуна – вяра), означава вяра в Твореца. И когато Учителят казва на ученика да върви по десния път, където «десен» означава съвършенство, а ляв – абсолютно несъвършенство, т.е. такъв, в който отсъства поправяне, то ученикът е длъжен да вярва на своя Учител, казващ му да върви в десния път, наречен съвършен.

   И съвършенството, което ученикът трябва да постигне, се смята това състояние, когато човек рисува в своето въображение картина, като че ли вече се е удостоил с пълна вяра в Твореца, и усещането му е такова, че Творецът управлява света с добро и твори добро, което творенията получават.

   Но когато човек гледа на себе си, той вижда, че няма нищо, а целият свят страда: кой повече, кой по-малко. И тук трябва да каже: «Очите им да не видят». Тоест докато човек се намира във властта на «множеството», което се нарича «в тях», той няма да види правдата. А «властта на множеството» е власт на две желания, когато той вярва, че въпреки че целият свят принадлежи на Твореца, все пак нещо е подвластно и на човека.

   А в действителност той трябва да анулира властта на множеството в името на пълната власт на Твореца и да каже, че човек не трябва да живее заради себе си, а всичко, което желае да направи, трябва да бъде за и заради Твореца. Така той окончателно анулира своето управление и се намира в една власт – властта на Твореца. И само тогава ще може да види истината, да види всичкото добро, с което Творецът управлява света.

   Но докато човек признава властта на множеството, т.е. неговото желание се намира както в сърцето, така и в разума – той няма възможност да види истината. А изходът е да върви с вяра над знанието и да казва: «Имат очи, но няма да видят истината».

    И даже тогава, когато човек гледа на себе си, той не може да знае, намира ли се в състояние на подем или падение. Например, може да му се струва, че сега е в падение, но това да е неправилно, тъй като именно в това време той може да се намира в състояние на подем, защото сега вижда своето истинско състояние – т.е. разбира, колко далеч е от Твореца, а това значи, че се приближава към истината. И обратно, дава му се да види себе си в състояние на подем, а в действителност той се намира във властта на желанието да получава заради себе си, т.е. в падение.

   И само този, който признае една единствена власт – властта на Твореца, може да разпознае истината от лъжата. И затова човек трябва да се осланя на мнението на висшия и да вярва в това, което той казва, т.е. да постъпва, както му посочва Учителят, въпреки многочислените съмнения.

   И въпреки това, той е длъжен да се надява на знанието на Учителя и да му вярва, разбирайки, че докато се намира във властта на множеството, той не може да разбере истината и да я види в други книги. И докато човек не се удостои с разкриване на истината, Тора ще бъде смъртна отрова за него.

  Защо се казва, че ако не се е удостоил, то Тора става смъртна отрова? Защото всякакви премъдрости, които човек учи или чува, не му носят никаква полза и не го приближават към живот, т.е. към единение с Твореца – а напротив. Тоест всеки път той все повече и повече се отдалечава от Твореца. А всичко, което прави, е само за нуждите на тялото и се нарича смъртна отрова, защото му носи смърт, а не живот, тъй като той все повече се отделя от отдаването, наречено подобие с Твореца, за което е казано: «Както  Той е милосърден, така и ти бъди милосърден».

   Необходимо е още да се знае, че когато се намира в дясната линия, човек може да получи висше наслаждение, тъй като «благословеният се прилепя към Благословения», и в състояние на съвършенство човек се нарича благословен и се намира в единство със свойствата на Твореца. А за признак на съвършенството служи радостното настроение. Иначе, той е далече от съвършенството. И за това е казано: «Само в радост при изпълнение на заповедите се възцарява Божественото присъствие (Шхина)».

   Причината за появата на радостта се явява заповедта, тоест това, че Учителят е заповядал на човек известно време да върви по дясната линия, и известно – по лявата, и човек изпълнява тази заповед на Учителя. И лявата линия винаги се намира в противоречие с дясната. В лявата линия се правят разчети за изминатото и придобитото в работата на Твореца. И тук се разкрива, че човек няма нищо – как той може да бъде в съвършенство? Но въпреки това, съгласно заповяданото от Учителя, той върви над знанието, което се нарича вяра.

   И в това е тайнството на казаното: «Във всяко място, където разреша да си спомниш името Мое – ще дойда при теб и ще те благословя». «Във всяко място», т.е. макар още да не си достоен да бъдеш благословен, все пак ще ти дам Своето благословение, защото си предоставил «място» – място на радост, вътре в което може да се възцари висшата светлина.