1) Казано е в книгата „Зоар" (седмичната глава „Тазриа", стр. 40): „Всички светове, както висшите, така и низшите се намират в човека. Всичко, което е създадено в света, е създадено заради човека, и всичко живее и се развива благодарение на човека.

Но нима на човека от този свят му е недостатъчно всичко, намиращо се в него, съществуващо за него, за да го обслужва и развива, и са му необходими още и висшите светове?

2) За да обясня това, беше необходимо да изложа тук цялата наука Кабала, но в такъв общ и сбит вид, че всички тези неща, които ще ни се разкрият по-нататък, да станат разбираеми.

Същността е в това, че намерението на Твореца при творенето се е състояло в наслаждаване на творението. И щом като се появила в Него тази мисъл - да създаде души и да ги наслади, тутакси се появили те пред Твореца в своето съвършенство и величие, изпълнени с безкрайното наслаждение, с което бил замислил Твореца да ги наслади. Защото в Него самата мисъл завършва цялото творение и няма необходимост от каквито и да било физически действия, както е при нас.

Във връзка с това се натрапва въпросът: Защо Той е създал световете - съкращаване след съкращаване - до нашия сив, нищожен свят и е поставил душите-творения в нищожните тела на този свят?

3) Отговорът се намира в книгата „Ец Хаим" на Ари: „...Всичко е създадено от Твореца по такъв начин, за да прояви съвършенството на Своите действия". И все пак е необходимо да се разбере: как е възможно от съвършения Творец да произлезе действие, толкова несъвършено? Включително до това, че творенията са длъжни да допълнят сами себе си, да се поправят, да се издигнат духовно посредством работа в този свят.

Работата е в това, че в душите е необходимо да бъдат различени две части: светлина и кли. Тъй като същността на душата - това е нейният съсъд (кли), а изобилието, с което Творецът е замислил да наслади душата - това е светлината, запълваща съсъда.

Тъй като Творецът бил замислил да наслади душите, то Той бил задължен да ги направи във вид на желания да получат наслаждение. Защото величината на желанието за получаване на наслаждение определя величината на получаваното наслаждение. Така че желанието за получаване на наслаждение се явява същност на самата душа, сътворена от нищото, и се нарича „кли" - съсъд на душата. А наслаждението - изобилието, напълващо кли се определя като светлина на душата, изходяща от самия Творец.

4) Творение - е появяването на това, което не го е имало по-рано, тоест появяването на нещо от нищото. Но как мога да си представя, че има нещо, което го няма в Твореца? Нали Той е длъжен да включва в Себе си абсолютно всичко. И възможно ли е някой да създаде това, което го няма в Него? Както е казано, цялото творение създадено от Твореца - това не е нищо повече от кли на душата, представляващо по себе си желание да се наслади, да получи наслаждение. Затова е съвършено ясно, че в Твореца такова желание няма. И затова желанието за получаване се явява абсолютно ново творение, такова, каквото не е имало преди, и то се определя като възникнало от нищото.

5) Съединяването и разделянето, имащи място в духовното, се свеждат до съвпадане (подобие) или различие на свойствата. Ако два духовни обекта имат една форма, тоест еднакви свойства, то те са съединени заедно и представляват по себе си едно цяло. Нали ако няма нищо, отличаващо два обекта един от друг, то е невъзможно да ги разделим на два. Разделяне е възможно само ако намерим различие в свойствата между тях.

И в степента на техните различия по свойства се определя величината на тяхното взаимно отдалечаване дотолкова, че ако всички свойства на двата духовни обекта са противоположни едно на друго, то духовно те са безкрайно отдалечени един от друг, тоест намират се в такова абсолютно отдалечаване, каквото само можеш да си представиш.

6) Нашата човешка мисъл не може да постигне съвършенството на Твореца. Няма възможност да Го изрази и опише. Но от усещането на въздействието на Твореца върху нас, ние можем да разберем, че в Него има само желание да ни даде наслаждение. Защото Той е създал всичко, изключително за да наслади нас - Своите творение, да ни напълни с всичко най-хубаво.

Душите по своите свойства са абсолютно противоположни на Твореца, защото Той е даващ, и в Него няма абсолютно никакво желание да получи наслаждение. А сътворените от Него души имат само желание да се самонасладят, и няма по-голяма противоположност на свойствата, по-голямо отдалечаване един от друг. Затова ако душите действително останеха в това свое егоистично желание да се самонасладят, те биха били вечно и напълно отделени от Твореца.

7) В първата част на книгата „Ец Хаим" е казано: „Причината за създаването на всички светове е в това, че Творецът е задължен да бъде съвършен във всички Свои действия. А ако Той не проявяваше Своите сили и действия в самите творения, то не можеше да се нарича „съвършен".

На пръв поглед е непонятно как е възможно от съвършения Създател да изхождат изначално несъвършени действия, при това дотолкова, че да се нуждаят от поправяне на човека? Но тъй като основа на творенията се явява само желанието за получаване на наслаждение, то от една страна творението (желанието за получаване) е несъвършено, защото е диаметрално противоположно на Твореца, и следователно е безкрайно отдалечено от Него от противостоянието на свойствата на единия и другия - на Твореца и творението. А от друга страна, именно това се и явява най-новото - появяващо се от нищото. Творението било създадено, за да получи цялото това наслаждение, с което Творецът бил замислил да го услади и напълни.

8) Занимавайки се с Кабала само с намерение да не се получава от това абсолютно никакво възнаграждение, а само, за да се достави с това наслаждение на Твореца се съдържа особена сила („сгула"), която е способна да доведе душата до състояние на пълно сливане с Него. Постепенно душата се придвижва напред и придобива все нови и нови свойства на подобие на Твореца.

В този подем, в сливането с Твореца има пет последователни степени: нефеш, руах, нешама, хая и ехида, получавани от петте свята, наричани АК, Ацилут, Брия, Ецира, Асия.

Всяка от тези пет степени на свой ред има собствени пет степени, наричащи се нефеш, руах, нешама, хая и ехида и получаващи светлина от петте парцуфим, от които се състои всеки от тези пет свята. Всяка от тези под-степени също има своите НАРАНХАЙ, получени от нея от десетте сфирот, от които се състои всеки парцуф.

Занимавайки се с Кабала с намерение да се достави с това удоволствие на Твореца, творенията постепенно придобиват келим-желания от по-горе изброените степни, докато не постигнат пълно сливане с Твореца.

Именно тогава в душите се случва осъществяването на замисъла на Творенията: да получат цялото онова наслаждение, което Творецът е приготвил за тях. Нещо повече, тъй като душите са придобили желанието да отдават, те постигат пълно сливане с Твореца, което се явява съвършено, вечно и неограничено наслаждение, много по-голямо от получаването на светлина.

9) Сега става по-лесно да се разбере казаното в книгата „Зоар" за това, че всички светове, висши и низши, и всичко, което се намира вътре в тях е създадено само заради човека. Всички тези степени са създадени само за да доведат душата до съвършенство, до тази степен на сливане с Твореца, която отсъства в тях от момента на замисъла на творението.

В началото на творението са се образували степените на петте свята от Твореца и до нашия материален свят, за да бъде поставена душата в материалното тяло на нашия свят. Материално тяло на нашия свят се нарича желанието за получаване, не отдавайки нищо в замяна. Това е и окончателната форма на желанието за самонаслаждение. Затова, човекът, намиращ се в нашия свят, по своите свойства е абсолютно противоположен на Твореца.

Занимавайки се с Кабала, човекът започва постепенно да придобива свойството отдаване и в съответствие с това постепенно се издига отдолу нагоре, получавайки свойствата на степените, слизащи отгоре надолу, характеризиращи се със свойството отдаване, включително до отдаването без каквото и да е получаване за себе си в замяна. В резултат на това, човекът напълно се слива с Твореца, тоест постига такова състояние, за каквото е и бил създаден. Затова и всички светове са били сътворени заради човека.

10) А сега, след като ние разбрахме всичко това, можем да изучаваме Кабала без опасения, че по някакъв начин ще овеществим, ще материализираме духовното. Започващите да изучават Кабала се объркват тъй като, от една страна се говори, че всичките 10 сфирот и парцуфим, започвайки от света Ацилут и чак до 10-те сфирот на света Асия - това са проявления на Твореца и духовността, тоест фактически самият Творец.

А от друга страна е казано, че всички тези светове са били създадени в резултат на Съкращаване. Как тогава може да се твърди, че сфирот, отнасящи се към самия Творец са се появили след Съкращаването? Освен това, как следва да се възприемат такива понятия като числа, номера, горе, долу, подем, спускане, духовни сливания, разделяне и т. н., как може всичко това да се говори за Твореца, за съвършения?

Нали е казано: „Аз Своите действия не променям, навсякъде съм само Аз, Един, Творецът неизменен". Как тогава ние говорим за това, че в духовното съществуват някакви изменения, съкращения, как може да се говори за промени в съвършеното, та нали всяко изменение говори за несъвършенство?

11) От всичко казано по-горе ние можем да направим извод, че всички тези светове, парцуфим и всички случващи се в тях процеси (подеми, спускания, съкращения и т. н.) - всичко това са вътрешните получаващи келим на човека, свойствата на неговата душа.

Тоест всичко, за което четем в Кабала, се случва вътре в душата на човека и всичко това се дели на два типа: онова, което се случва в замисъла и онова, което се случва в действието, подобно на това, как човекът строи къща - краят на неговите действия вече е заложен в началото на замисъла.

Образът на къщата, самото понятие „къща", което е в мислите на човека, изобщо не прилича на истинската къща, защото къщата, която съществува докато е само в замисъла, се състои от „материала" на неговите мисли. Според степента на това как започва строителството на къщата, замисълът придобива други качества, други свойства, той постепенно се материализира, превръщайки се в постройка от дърва и камъни.

Мисълта все повече се овеществява, загрубява, докато не стигне до своя окончателен вид, въплътен в материализираната идея - обитаема къща. Също така и в душите е необходимо да бъдат различавани две части: замисъл и действие. Състоянието на душите в света на Безкрайността, тоест когато те още не са отделени от Твореца, когато съкращаването още не се е случило, когато те още са слети със замисъла на творението, се нарича „души в замисъла на творението".

В замисъла на творението тези души се намират в самия Творец без всякакво различие между Него и тези души. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността. Подобно състояние продължава и в световете Адам Кадмон и Ацилут. Състоянието, при което душите се отделят от Твореца се нарича „души в действието на творението", това отделяне се случва на нивото на света Брия.

Първото съкращение е извършено именно на тази централна точка, тоест на това нейно свойство и в тази степен, в която тя се явява замисъл по отношение на бъдещите души. По отношение на Твореца няма никакво съкращение в тази точка - само по отношение на тези души, които излизат от тази централна точка.

Всички тези келим, сфирот и светове, чак до света Брия, които вследствие на ударното съединение слизат надолу от тази централно точка и се наричат отразена светлина - всички те се смятат за замисъл на творението без отделянето им в самостоятелни души. Но тези изменения, които вече ги има в замисъла, след това се въплъщават в действие в процеса на слизане на душите от света Брия надолу, а до света Брия, те всички са още неотделими от свойствата на Твореца.

12) Например, в нашия свят човекът може да се скрие от чуждите, използвайки за това всевъзможни начини, така че никой да не го види, но от себе си няма да се скрие. Така и десетте сфирот, които ние наричаме кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут - това са само десет завеси, зад които се скрива светът на Безкрайността, а душите в бъдеще са длъжни да получат в тази степен, в която тези десет сфирот им отмерват от Безкрайността.

Душите придобиват свойствата на светлината взависимост от това колко светлина получават и от каква степен от десетте сфирот, а също зад кое от „покривалата" се намират. Но самата светлина вътре в десетте сфирот е абсолютно една и неизменна на всички степени на всички светове, докато душите получаващи тази светлина се разделят на 10 степени, съответстващи на свойствата на имената на тези степени.

Но всички тези скриващи екрани, за които ние сега говорим, действат само в света Брия и по-надолу, защото само в тези три свята: Брия, Ецира, Асия - се намират душите, получаващи тази светлина.

В световете Адам Кадмон и Ацилут душите съществуват само в замисъла, там те още не са отделени от Твореца. И затова десетте „покривала" действат само в десетте сфирот, намиращи се в трите свята - Брия, Ецира, Асия. Но дори в споменатите светове, тези десет „покривала" се смятат за проявления на Твореца, до самия край на света Асия.

Тоест няма абсолютно никакви различия между сфирот и Твореца, както е до всички съкращения. Разликата е само в келим, от които тези десет сфирот се състоят. В световете Адам Кадмон и Ацилут все още няма в достатъчна степен проявяване на властта на десетте сфирот, тъй като тези десет сфирот се намират там в замисъла. Само в световете Брия, Ецира, Асия, келим на десетте сфирот започват да проявяват своята скриваща сила.

13) Но възниква въпросът: ако в световете Адам Кадмон и Ацилут няма още никакво проявяване на душите, получаващи светлина, то защо се намират там тези десет сфирот, десет келим, защо въобще съществуват световете Адам Кадмон и Ацилут, ако там няма души? Ако тези светове не скриват нищо, не задържат, то каква е тяхната роля? А ако те задържат там своята светлина в различна степен, то за кого? На това има два отговора:

а) по такъв път са длъжни да се развиват всички светове и сфирот

б) в бъдеще душите са длъжни да получават от десетте сфирот, намиращи се в световете Адам Кадмон и Ацилут, вследствие на подема на трите свята Брия, Ецира, Асия в света Ацилут, а след това - в света Адам Кадмон, защото в тези три свята трябва да бъдат подготвени предварително степените, местата, за да могат тези три свята Брия, Ецира, Асия да се издигнат там, да се включат в тях и да получат по-голямо разкриване на Твореца.

14) По такъв начин, ние виждаме, че когато в Кабала се споменават световете, измененията, степените и т. н., се говори само по отношение на келим, които отмерват на душите състоянието на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността в съответствие със своя подем по степените. Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, на който са длъжни да изпратят светлина, а не на този, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.

15) И затова ние можем тези сфирот и парцуфим във всяко духовно място да ги разделим на три съставни части: същност на Твореца, келим и светлина. Самия Творец ние по никакъв начин не можем нито да разберем, нито да усетим: нито с чувства, нито с разум - с нищо.

А в келим винаги има две противоположни свойства, наричани „скриване" и „разкриване". В началото кли скрива Твореца по такъв начин, че тези 10 келим, наречени 10 сфирот, представляват по себе си степени на скриването. Но след като душите получат своето поправяне (всяка своето, съгласно духовните условия, диктуващи се от десетте сфирот), тези степени на скриване се превръщат в степени на разкриване, на постигане на Твореца.

По такъв начин, келим се състоят от две противоположни едно на друго свойства, и степента на разкриване, намираща се в самото кли, в човека, в неговата душа е същата като степента на скриване. И колкото кли - душата е по-груба, тоест колкото повече скрива Твореца, по-егоистична е в процеса на поправяне, толкова и в нея се разкрива (към края на поправянето) по-голяма светлина на Твореца. И затова се получава, че тези две противоположни свойства - всъщност са едно.

Светлината, намираща се в сфирот - това е тази степен на светлината на Твореца, която душите получават съгласно своите поправени свойства, тъй като всичко изхожда от Твореца - и самите келим, и светлината, която ги напълва. Така че, винаги има десет светлини в десетте келим, тоест десет степени на разкриване съгласно свойствата на келим.

Ние не можем да разделим светлината на Твореца и Него Самия. Самият Творец извън кли е абсолютно неосезаем, ние по никакъв начин не можем да Го постигнем. Ние постигаме само онова, което влиза в нашите келим, в нашите поправени свойства. Ние постигаме само онова, което идва от Него към нас, „облича се" в нашите келим, тоест в нашите свойства, състоящи се от десетте сфирот. И затуй, онова, което ние възприемаме от Твореца, е наречено от нас „светлина", но това е субективно усещане вътре, в поправените свойства на нашите души.