В своите книги кабалистите говорят за това, че всеки човек трябва да изучава Кабала. И дори той до тънкости да е изучил Тора и да притежава качества, превъзхождащи всички праведници на света, но не е изучавал Кабала, то ще бъде принуден отново да се върне в кръговрата на живота и да дойде в този свят още веднъж, за да изучи тайните на Тора и Кабала.

В книгата «Зоар» и в «Песен на песните» се говори за това, че душата след смъртта на човека се представя пред Твореца и Той й казва: «Ти си най-прекрасна от жените и си достойна за пребиваване в небесата повече от всички останали души, но въпреки това, тъй като нямаш знания по Кабала,  ще се върнеш в този свят. Там ще отидеш при мъдреците и ще изучаваш тайните на Кабала".

И е необходимо да се разбере - защо съвършенството на човека зависи от изучаването на Кабала. Наистина на пръв поглед, каква е разликата? По какво се различава изучаването на Кабала от изучаването на откритата Тора? Нали никъде не е написано, че човекът е задължен да разбере в Тора всичко, без изключение. Напротив, написано е, че не изучаването е важно, а действието. И още е казано, че един прави повече, друг - по-малко, но главното е - сърцето да бъде насочено към Твореца. И подобно на това намираме на много места.

И за да постигнем дълбочината на казаното, ние сме длъжни преди това хубавичко да разберем и почувстваме вкуса на казаното в „Зоар": „Творецът, Неговата светлина и Израел са едно", което на пръв поглед е много противоречиво.

И преди да разясня това, ще приведа изказване на мъдреците, разясняващо всички имена и названия, срещащи се в книгите: «Това, което не е постигнато, не назоваваме по име». Това означава, че същността на Твореца не е постигаема за нас, и е казано, че са забранени дори размисли за същността на Твореца, а още повече разговор за това.

А всички имена, давани от нас на Твореца, се отнасят не за Неговата същност, а за светлината, изходяща от Него към низшите. И дори името Безкрайност, цитирано в книгите по Кабала, също означава светлина изходяща от Неговата същност. Тоест тъй като са определили, че за низшите, понятието светлина, изходяща от същността на Твореца се явява безкрайно, то и го нарекли с такова име. Но не става дума за същността на Твореца, тъй като е абсолютно невъзможно тя да бъде постигната. И тогава как да и бъде дадено каквото и да е име или определение? И затуй „това, което не е постигнато не назоваваме по име".

И всеки, започващ да изучава Кабала, преди да отвори книгата е длъжен добре да запомни този непоколебим закон, гласящ, че за същността на Твореца дори размислите са забранени, тъй като същността е абсолютно невъзможно да се постигне. Как да я наречем с някаква дума, та нали това би показвало определена степен на постижение? Докато по отношение на светлините на Твореца, изходящи от него, които се явяват Негови имена и названия, приведени в книгите, е обратното, великата заповед изисква и да ги изследваме. И това е неоспоримо задължение на всеки човек от народа на Израел - да изучи и разбере тайните на светлината и всички пътища на въздействие на Твореца върху низшите, което изгражда същността на науката Кабала и се явява бъдещо възнаграждение за душите.

И казано е в «Зоар», че всички Висши светове и всички сфирот във всичките пет свята - Адам Кадмон и АБЕА, са подготвени предварително само за да доведат до съвършенство народа на Израел, тъй като душата на човека от народа на Израел се явява част от Твореца. А „краят на действието е - в замисъла на творението", и простото желание на Твореца било - да наслади творенията в качеството на възнаграждение за техните усилия и работа. И по тази причина разгърнала се пред Него цялата действителност, развивайки се низходящо по закона за причината и следствието, стъпаловидно през световете Адам Кадмон и АБЕА, докато не завършило създаването на двете същности, облечени една в друга - душата поместена в материално тяло.

И както същността на действителността се разпространила до своя низш край, който се явява материалното тяло с облечената в него душа, така и  слизането по закона за причината и следствието се явило същност на съществуването на действителността, тоест пътища на въздействие на Твореца, слизащ по степените. Така че предназначението на Висшата светлина, явяваща се най-висша от всички висши - е да се разпространи и достигне душата, облечена в материално тяло в този свят, както е казано: „И ще се напълни земята със знание за Твореца, и няма повече човекът да учи ближния свой със знания за Него, тъй като всички ще Ме познаят, всички, от малкия до великия".

И казано е в книгата «Зоар» , че цялата Тора - това са имената на Твореца. И всички исторически разкази, и всички закони  и съдии - това са имената на Твореца. И тъй като «това, което не е постигнато, не назоваваме по име», разбери, че тайната на имената на Твореца се заключава в постиженията, разпространяващи се от него към работниците Негови, пророци и праведници, и всеки съответства на Него. И цялото това великолепие ни се дава чрез приемането на Тора и изпълняването на заповедите отначало чрез откритата част на Тора, притежаваща чудесното свойство да изчиства нашите тела и да увеличава нашите души до такъв размер, че да станем достойни за постигането на цялата Тора и заповедите като имена на Твореца, което се явява бъдещо възнаграждение за душите. Но и в този свят, както е казано: „светът свой ще видиш в своя живот".

И в туй ни се разяснява това, че на няколко места в „Зоар" 613-те заповеди се наричат итин дэ-орайта (съвети как да поправим кли), и на много места в «Зоар», 613-те заповеди са наречени пкудин (светлини, които са длъжни да влязат в поправеното кли. И в началото човекът е длъжен да съхранява Тора и заповедите, за да изчисти своето тяло и да увеличи душата. Тогава 613-те заповеди се намират в него в итин, тоест явяват се за него съвети как все пак да се удостои и представи пред Твореца, напълнен с Неговата светлина, тъй като съхраняването на Тора и изпълняването на заповедите постепенно го пречистват така, че се удостоява с разкриване на Твореца. Както е казано: „Каква е разликата за Твореца - дали убиват принесеното в жертва животно в тила или му прерязват гърлото? Нали Тора и заповедите не са дадени за нищо друго освен, само за да се обедини чрез тях народът на Израел".

Но след като в достатъчна степен пречисти своите потребности и се удостои със светлината на Твореца, ще се отворят неговите очи и неговата душа, и ще постигне той 613-те светлини, съдържащи се в 613-те заповеди, което се явява тайните имена на Твореца, тоест ще стигнат до тяхното постигане. И посредством изпълняването на всяка заповед получават част от светлината, заключена в нея, тъй като заповедта се явява тайно кли. И в него се облича светлината, тоест името на Твореца, отнасящо се до тази заповед, както е казано: „заповедта - е свещта, а Тора - светлината".

И това се нарича - 613 заповеди за получаване на светлините. Това прилича на човека, който сложил в съсъд скъпоценни камъни и казал на любим за него човек: «Вземи съсъда, но го пази от ръцете на крадците». И се получава, че те говорят за съсъда, но имат предвид намиращите се в него скъпоценни камъни.

От книгите по Кабала е известно, че тайната на името на Твореца е заключена в името АВАЯ, което включва в себе си всички имена на Твореца на всички степени. И затова «Творецът, светлината Негова и Израел са едно», въпреки че масите не виждат в Тора нищо, освен исторически разкази, закони и съдилища.

Но аз вече разясних смисъла на израза «златни ябълки в сребърна рамка", което се нарича 613-те заповеди за получаване на светлините. И както е казано от мъдреците: „Цялата Тора - това са имената на Твореца" и затова „Тора и Творецът са едно", но в тайната на „общото и частното", където Творецът - това е съвкупността от всички имена и общата светлина, а Тора се разделя на 613 светлини. И се получава, че заедно те са едно и представляват по себе си самия Творец.

И сега на нас ни остана да изясним какво представлява по себе си Израел. Най-напред е необходимо да разберем какво означават множеството разделени форми в духовното, тоест как и защо те са разделени и отделени една от друга. В материалното можем да отделим едното от друго с помощта на нож или мястото и времето ги отделят и разделят. Но е невъзможно да си представим такова в духовното, което е извън времето и пространството.

Обаче знай, че в духовното цялото различие между Висшите светлини не е нищо друго освен разлика в свойствата. По отношение на различните души, които са в хората, разбира се, всяка от душите е отделена и отдалечена една от друга. Но основа на отделянето се явява разликата в свойствата, тоест душата на един е добра, а на друг лоша, на трети е умна или глупава и т. н. Както е казано: „Както се различават едно от друго лицата, така се различават и техните мнения".

Едновременно с това е разбираемо, че ако всички хора притежаваха еднакво образование и еднакви наклонности, то и душите на хората биха били една душа. И по значимост тя би била както светлината на слънцето, която залива всички хора така, че е съвършено невъзможно да се различи, че има отделни форми. Така и една душа била облечена в множество тела, тъй като пространството абсолютно не отделя духовните същности само ако няма разлика в техните свойства. 

А сега ще пристъпим към разяснението. Вече е известно, че тайната на душите на синовете на Израел - това е тайната на Божествената част свише, при това душата е слязла по закона за причината и следствието, спускайки се от степен на степен, докато не е станала пригодна, за да дойде в този свят и да се облече в мръсното, материално тяло. И посредством съблюдаването на Тора и изпълняването на заповедите се изкачва от степен на степен, докато не се запълни нейния обем и не стане достойна да получи своето възнаграждение от Съвършения, приготвено за нея по-рано, тоест постигането на святата Тора като имена на Твореца, се явява тайна на 613-те заповеди за получаване на светлините.

И сега ти разбираш, че „светлината на Твореца и Израел са едно". И цялата разлика между Тора и душата е в това, че вследствие на силата на различие на свойствата, заключена в душата, светлината в нея силно намаляла. А Тора - това е проста светлина, разпространяваща се от същността на Твореца, величието, на който е безпределно.

Но в периода на усъвършенстване, душата получава Тора в тайната на имената на Твореца, тоест постига цялата светлина, заключена в Тора и заповедите. И откриваме, че светлината на душите е равна на светлината на Тора, ако тя вече е постигнала цялата светлина на Тора. А дотогава докато има непълно постигане дори на малка част на светлината от общата светлина на Тора, душата все още не се смята за съвършена, тъй като за душите е приготвена цялата обща светлина, а както аз обясних по-горе, „онова, което не е постигнато, не назоваваме по име".

И тъй като светлината е предназначена за постижението на душите, а душата не го е постигнала изцяло, то тя е несъвършена. Както е казано: „Изпълняващият цялата Тора, освен една заповед, се явява завършен грешник". Но да се съди за изпълняването на Тора и заповедите следва по изпълняването на 613-те заповеди за получаване на светлините и се смята, че душата е несъвършена, ако не достига в нея нещо, малко или голямо. И по такъв начин по време на завършването, тя достига съединяване с всички души и постига светлината на цялата Тора. И тогава няма никаква различие на свойствата между светлината на душите и светлината на Тора. По такъв начин се разяснява казаното „светлината на Твореца и Израел са едно", защото тъй като няма между тях никаква разлика и никакво различие на свойствата, то те представляват по себе си едно цяло. И тъй като ние вече доказахме, че Творецът и Неговата светлина - това е едно цяло, а сега ние доказахме, че „светлината на Твореца и Израел са едно", то става ясно, че „Творецът, светлината Негова и Израел са едно".

И на нас ни се изясни от всичко по-горе казано, че съществуват две части в Тора и заповедите:

1. Открита част на Тора и заповедите, представляваща по себе си изпълняване на заповедите и изучаване на Тора за поправяне на келим - 613-те заповеди итин, и имаща чудесната способност, позволяваща да се изчисти и обедини тялото и да се възвеличи душата, за да стане способна и достойна да получи светлината на Твореца така, както е била способна на това в своя корен, до своето намаляване и обличане в низкото тяло в низкия свят.

2. Изпълняване на заповедите и изучаване на Тора за получаване на светлините - 613-те заповеди пкудин, тоест постигане на имената на Твореца и цялото възнаграждение на душите.

И съотношението на втората част и първата е такова, както на небесата и земята, защото първата част - това е само подготвителен стадий, а втората част - това е същността на съвършенството и Целта на творението.

Така се изяснява нашето затруднение, приведено по-горе, за казаното от мъдреците, че дори човекът, изучил до тънкости Тора и притежаващ качества, превъзхождащи всички праведници на света, но не изучаващ Кабала, ще бъде принуден отново да извърши кръгооборот и да дойде в този свят. И ние питахме: „По какво се различава изучаването на Кабала от изучаването на останалите части на Тора?" Нали никъде не е написано, че човекът е задължен да разбере всичко в Тора, без изключение. Напротив, намерихме на много места противоположното - „един прави повече, друг - по-малко, но главното е - сърцето да бъде насочено към Твореца" и още - „не изучаването е главно, а действието".

И сега ще разясним това по-просто: всяка от частите на откритата Тора не се явява нищо друго освен подготовка за това да ни направи способни да постигнем скритата част, докато скритата част - това е същността на достигане на съвършенството и Целта на Творението, за което е и бил създаден човекът. По такъв начин е ясно и очевидно, че ако не достига някаква част от скритото, въпреки, че човекът е съблюдавал Тора и е изпълнявал нейните заповеди в откритата част, ще бъде длъжен да извърши кръгооборот и отново да дойде в този свят, за да получи онова, което е длъжен да получи, тоест скритата част - 613-те заповеди за получаване на светлините, та нали именно в това се и заключава усъвършенстването на душите така, както е замислено от Твореца.   И ти виждаш абсолютното задължение, възложено на целия народ на Израел, на всеки какъвто и да е той, да се занимава с вътрешната част на Тора и нейните тайни, без което няма да бъде достигнато съвършенството в човека, намерението на творението. По тази причина ние извършваме кръгообороти, поколение след поколение чак до нашето поколение, в което са събрани душите, все още не достигнали съвършенството на намерението, тъй като не са се удостоили да постигнат в предишните поколения тайните на Тора.

И за това е казано в „Зоар": „В бъдещето ще се разкрият тайните на Тора вследствие идването на Машиаха." И е ясно на всеки разбиращ, че това ще се случи вследствие на достигането на съвършенство на намерението в творението, с което и ще се удостоим с идването на Машиаха. И ако е така, то е непредотвратимо разкриването на тайните на Тора между тях, та нали, ако не се поправят, то са задължени да извършат още един оборот на душата.

И това ще ти послужи за обяснение - защо изобщо да затруднявам себе си с изясняване на това кой съм аз и кои са моите прадеди, което съм се удостоил да проведа под формата на обширно изследване на тайните, скрити в „Зоар" и трудовете на Ари и защо до ден днешен не се е намерил някой, който да е разяснил тази мъдрост толкова ясно, както аз?

От казаното разбери, че заради това, нашето поколение - това е наистина поколение на идването на Машиаха, когато всички стоим на прага на Пълното поправяне, което се забавя заради това, че сме оставили изучаването на Кабала. Такова положение се е възцарило в цялото това поколение по причина на трудността на езика и разпръснатостта на материала. И като допълнение към всичко - малката грамотност и повишената угриженост, обичайни за нашето поколение. И затова когато поиска Творецът да ускори освобождаването на нашите души, Той предаде чрез мен подарък - разкриване на необходимата степен в това тълкуване, и на мен ми се отдаде да осъществя желанието на Твореца.

И имах още една причина, когато исках да разясня даденото разкриване, така както е казано в „Зоар": „Предимствата на светлината ще се познаят от тъмнината". Тъй като след моето посещение във Варшава и обкръжаващата ме тъмнина, беше наслаждение за мен да се заселя в Йерусалим.

Когато аз се срещнах тук с хората, видях нищетата на моя народ, оскъдността на знанията и тържеството на глупаците и ме покри вълната на унижението на душите хулещи Твореца и Неговата Тора, и Неговия народ, твърдейки, че в цялата наука Кабала изобщо няма нито разум, нито знания, нито логика, а всичко това са само думи и имена, няма в тях никакъв скрит смисъл, а трябва да бъдат разбирани така, както те са написани. Като че ли това е голяма заслуга - да бръщолевиш за това, което е написано с пълна вяра и с чиято помощ ще бъде завършено в нас намерението на творението. А когато се увеличи количеството на занимаващите се с дословното изучаване на написаното в пълна вяра, незабавно ще дойде Машиаха, и ще завърши с това поправянето, и нищо повече.

Аз се срещнах с най-знаменитите от тях. Това бяха хора, които бяха прекарали много години, изучавайки трудовете на АРИ и „Зоар" и бяха преуспели до такава степен, че се изумяваш от това как леко излита от тяхната уста всичко казано в книгите на АРИ. И аз ги попитах, учили ли са те при учител, който е имал постижение на вътрешната същност. И те ми отговориха: „В никакъв случай! Тук няма никаква вътрешна част освен това, което е написано и предадено на нас, и не повече от това". И аз ги попитах: „Постигнал ли е вътрешната част рав Хаим Витал?" И те ми отговориха: „Разбира се, че не, той не е постигнал повече, от това, което сме постигнали ние". И аз ги попитах за самия АРИ. И те ми отговориха: „Разбира се че той не е знаел за вътрешната част повече от нас, а всичко, което е знаел е предал на своя ученик рав Хаим Витал, и така това е дошло до нас".

Аз много им се смях, та нали ако е така, то как всичко се е съединило в сърцето на АРИ без знание и разбиране? И те ми отговориха, че той е получил всичко това от Елияг, който е знаел вътрешната част, тъй като бил ангел. И тогава аз излях върху тях своето презрение, тъй като не ми остана търпение да остана по-нататък с тях.

И такава глупост се е вкоренила почти във всички изучаващи Кабала в онова време, и тежко на ушите слушащи това. И в «Зоар» вече е излята горчивината по повод на лъжите на грешниците в техните души, твърдящи, че не съществува тайна вътрешна част на Тора, та нали е казано: «Нима Тора ни е дадена, за да ни разкаже за историята и ежедневните неща? Та нали подобно има и у другите народи». И е казано, че те ще пресекат растежа и ще съхранят само едно, малхут.

И какво биха казали мъдреците на „Зоар", ако бяха видели те културата на тези грешници, твърдящи, че няма никаква мъдрост и смисъл в думите на „Зоар" и в науката Кабала, тъй като нали самите тайни на Тора говорят, че знанието и разбирането не се проявяват в този свят и че всичко това са просто красиви думи. Та нали те се канят да завоюват шхина във вътрешните покои на двореца на царя, и тежко им, тъй като лошо възнаграждение чака техните души.

Мъдреците са говорили, че Тора се оплаква на Твореца, че хората, които Той е сътворил са направили от нея песни в кръчмите, а тези дори песен не правят от Тора, а само водят разговори, объркващи всеки слушащ ги, и предизвикващи гняв. И още искат те възнаграждение, твърдейки, че в пълна вяра правят те това. Както е казано от мъдреците: «До какво е стигнал народът тоз, говорещ, че Ме обича, но в сърцата свои далечен от Мен» - което се явило причина за разрушаването на Първия Храм.

И тази причина се яви най определяща от всички причини, заради която аз се залових с това разяснение. И трябва да се разбере, че целта е проста, а всички уточнения, премъдрости и многобройни подробности съществуват само по време на подготовката, докато не сме постигнали целта. По примера на това, как ако човек иска да поседи в свой дом, то на него му е необходимо да вземе под внимание подробностите и уточненията, и при планирането на количеството и качеството на стаите, и при придобиването на материалите, и при изпълняването на работата.

А крайната му цел е много проста - да се настани в дома. И в този смисъл е написаното: «Венецът (тиферет) на човека е - да се настани в дома» - което се явява проста мисъл, нямаща нито общи, нито частни насоки. Това е само просто желание. И знай, че всички уточнения в знанията произтичат от множеството грешки, извършени при постигането на истината. Но самата истина е проста и няма никакви уточнения. И в това се заключава тайната, отделяща ни от Твореца с желязна ограда, тъй като има неща, скрити заради своята дълбочина и величие, и има неща, скрити вследствие на своята необичайна тънкост и прозрачност, както например, мушиците пърхат във въздуха, невидими за очите заради своята прозрачност.

И тъй като светлината на Твореца  е толкова проста, че разумът на човека, който не чувства друго, освен същността, не възприема светлината просто, като малка част от тази същност, то на него му е необходимо настоящото кли на творението. Степента на величие и обширност също не се възприемат от всички, но това е разбираемо за теб макар и в малка степен. Докато тънките неща ти се струват нереални, тъй като ти не можеш да ги постигнеш дори малко.