Чуто на 22-ри Адар (9 Март 1953 г.), в Тел-Авив

   Пита се, защо трябва да привличаме светлината на мъдростта, означаваща знание, ако цялата наша работа се извършва във вяра над знанието?

   И Баал а-Сулам обяснява: ако праведникът на поколението не притежава знание, то народът на Израел не би могъл да работи с вяра над знанието. Но именно тогава, когато праведникът на поколението привлича светлината на мъдростта (Хохма), тогава неговото знание (Даат) свети в народа на Израел.

   Като в човешкото тяло, ако мозъкът разбира и знае, какво иска човек, то всички органи действат, изпълнявайки своите функции и не се нуждаят от какъвто и да е разум – и ръката, и кракът и всички останали органи действат и изпълняват това, което им е възложено. И на никой няма да му дойде на ум да се съмнява и да говори, че ако ръката или кракът биха имали собствен разум, то те биха работили по-добре.

   Но за органите на тялото не е важно да имат собствен разум, защото те се оценят според силата на мозъка. И ако мозъкът притежава велик разум, то всички органи, благодарение на него, се наричат велики. Така и тук, ако народът се прилепя към праведника, то вече се удостоява със знание и може да действа с пълна вяра, имайки всичко необходимо и без да се нуждаят от каквото и да е друго допълнително знание.