Чуто през месец Тамуз (юли, 1944 г.)

Казано е: “Докато не повял денят, и не побягнали сенките...” (Песен на Песните, глава 2). И е необходимо да се разбере какво е това “сенки” в духовната работа и защо има две сенки. А работата е в това, че когато човек не усеща същността на управлението на Твореца, не разбирайки, че Той управлява света с добро и в благо, неговото състояние се определя като тъмнина, образуваща се от сянката, която скрива слънцето. И както физическата сянка, закриваща слънцето, не е способна никак да му повлияе и оставя слънцето да свети с цялата си сила, така и човекът, не усещащ управлението на Твореца, по никакъв начин не може да промени случващото се горе. И свише всичко остава непроменено, както е написано: «Аз Своето АВАЯ не съм променял».

Всички промени стават само в получаващите. И в тази сянка, тоест в това скриване, могат да се отделят два вида. Първият, това е когато човек все още има възможност да се справи с тази тъмнина и скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли за това Той да му отвори очите и да му позволи да разбере, че всички скривания идват при него от страна на Твореца, тоест Творецът прави това с него, за да може той да Го помоли за помощ и да пожелае да се слее с Него. Защото само с помощта на страданията, получавани от Твореца, човекът ще поиска да се избави от тях и ще направи всичко, което е по неговите сили. И затова, получавайки сега от Твореца скриване и страдания, той, разбира се, ще се възползва от известните средства и ще увеличи своята молитва, молейки Твореца да му помогне и да го спаси от състоянието, в което е попаднал. И значи, че в това състояние той все още вярва в Твореца и в Неговото управление.

А вторият вид се заключава в това, че човекът вече не може да се укрепи във вярата и да каже, че всички усещани от него страдания и удари идват от Твореца, за да му даде възможност да се издигне на следващото стъпало. И тогава, не дай си Боже, той може да влезе в състояние на безверие, защото не може да повярва в управлението на Твореца и, естествено, няма да може да се моли на Твореца и да иска помощ. Излиза, че има два вида сенки, и в този смисъл е казано: «и побягнали сенките», тоест сенките изчезнали от света.

Сянката на клипа означава: «Другият бог е безплоден и не дава плодове». Докато за святата сянка е казано: «Неговата сянка жадувах аз и в нея стоях, и Неговият плод ми беше сладък». Тоест всички скривания и страдания идват при човека по желание на Твореца, за да излезе той от тях с вяра над знанието. И ако той има сили да каже, че всичко това му го скроява Творецът за негова полза, защото само така ще може да започне да работи заради отдаване, а не заради себе си, тогава при човека идва разбирането и той вярва, че Творецът се наслаждава именно от такава работа, изцяло изградена върху вяра над знанието. И човекът вече не моли Твореца сенките да си отидат от този свят, а казва: «Аз виждам, че Творецът желае да работя за Него именно така – с вяра над знанието». И тогава, каквото и да прави, ще каже: «Разбира се, Творецът се наслаждава от такава работа! И значи за мен не е важно, че работя в скритието на Твореца». Защото той желае да работи заради отдаване, тоест за радост на Твореца. И затова не се чувства ощетен от тази работа, както когато е чувствал, че Творецът се скрива от него и не получава наслаждение от работата му. Напротив, човекът е съгласен с управлението на Твореца - тоест съгласен е от цялото си сърце и душа с онова усещане за реалността на Твореца, което Той е искал да му даде по време на тази работа. Защото не гледа как да се наслади самият той, а търси с какво може да наслади Твореца. И излиза, че тази сянка му носи живот.

И за това е казано: «Неговата сянка жадувах аз», тоест човек желае да достигне такова състояние, при което е  способен на поне малко преодоляване чрез вяра над знанието. А ако не се старае да направи това в условията на скриването, когато все още има възможност да се моли за това, Творецът да го доближи до себе си, а пропуска такава възможност, тогава му изпращат двойното скриване, при което човек не може дори да се моли. И всичко това е причинено от греха, тъй като човек не е събрал всичките си сили, за да се обърне с молитва към Твореца, затова е паднал до такава низост. Но когато стигне до такова състояние, тогава ще се смилят над него свише и още веднъж ще му пратят пробуждане отгоре и той ще започне същия този кръговрат от самото начало. Докато най-накрая не се укрепи във вярата и тогава Творецът чуе неговата молитва и го приближи към себе си, връщайки го към източника.