Чуто на 13 Адар (23 Февруари 1948 г.)

    ...И отговорил Моше: «Но нали те няма да ми повярват...». И му казал Творецът: «Какво е това в ръката ти?» И отговорил: «Тояга». И казал Творецът: «Хвърли я на земята». И той я хвърлил и тя се превърнала в змия. И избягал Моше от нея (Шмот 4).

    Има само две състояния: или святост (чистота, отдаване, «заради Твореца»), или нечиста сила, ситра ахра (егоизъм, «заради себе си»). И няма средно състояние между тях, и тази същата тояга се превръща в змия, ако я хвърлят на земята.

    За да се разбере това, е необходимо да се разбере казаното от мъдреците, че Шхина (явяването на Твореца) се спуска на «дървета и камъни», т.е. разкрива се именно на прости и скромни желания, които в очите на човек се смятат за не толкова важни.

    Затова Творецът попитал Моше: «Какво е това в ръката ти?». «Ръка» означава постижение, защото да има в ръцете означава да постигне и получи. И отговорил: «Тояга» (на иврит: мате). Това значи, че всичките му постижения са построени на неща, низши (ивр. мата) по своето значение и важност – т.е. на «вяра над знанието». Тъй като вярата в очите на здравия човек се явява нещо неважно и ниско. Той уважава всичко, базиращо се на знания и факти, т.е. в очите на човек е важна «вярата в знанието».

    Ако разумът на човек не е в състояние да постигне нещо, или постижимото противоречи на разбиранията му, то той е длъжен да каже, че за него вярата е важна и е над неговите знания, разбирания, осъзнавания.

    Оказва се, че така той намалява значението на своя разум и казва, че ако неговите разбирания противоречат на пътя на Твореца, то вярата за него е по-важна, е над знанието. Защото всичко, което противоречи на пътя на Твореца, не струва нищо, няма никаква важност в неговите очи, както е казано: «Очите им – да не видят, ушите им – да не чуят». Т.е. човек анулира всичко, което вижда и чува, всичко, което не е в съгласие с пътя на Твореца. И това се нарича да върви с «вяра над знанието». Но в очите на човек това изглежда като ниско, неважно, недоразвито и незряло състояние.

    А за Твореца вярата не се смята като маловажно състояние. Само човека, който няма друга възможност и трябва да върви по пътя на вярата, вярата му се струва маловажна. Но Творецът е могъл да възцари своето Божествено присъствие (своята Шхина) не на дървета и камъни. Обаче Той е избрал за основа именно пътя на «вяра въпреки знанията», защото това е най-доброто за духовния път. Затова за Твореца вярата не се явява маловажна, а напротив, именно този път има многочислени предимства. Но творението смята това за низост.

    И ако човек хвърли тоягата на земята и желае да работи с по-висши и важни за него, т.е. вътре в знанието, и пренебрегва този път над знанието, защото тази работа му се струва маловажна, то незабавно от Тора и неговата работа се получава змия, въплъщение на първородната Змия.

    Затова е казано: «Творецът казва на всеки горделивец: не можем да бъдем заедно». Причината е именно в това, че Шхина лежи «на дървета и камъни» (намира се в неважни за човека: вяра, отдаване, простота). Затова, ако човек хвърли тоягата на земята и възвиси себе си за работа с по-високи свойства, това вече е гордост, т.е. Змия. И няма нищо друго, освен Тоягата – святостта, или Змията – нечистотата, защото цялата Тора и работа, ако са мизерни в очите на човека, то стават Змия.

    Известно е, че в нечистата сила няма светлина, затова и в материалното, в егоизма няма нищо, освен желание, неполучаващо никакво напълване. Егоистичните желания винаги остават ненапълнени. И затова получаващият 100, желае 200 и т.н., и «човек умира, не достигайки и половината от желаното», което изхожда от висшия корен.

    Коренът на нечистата сила, клипа, е желанието за получаване на наслаждение. За всичките 6000 години (периодът на поправяне) тези желания е невъзможно да се поправят така, че да бъде възможно в тях да се получи светлина, и затова над тях тегне забраната на Първото съкращение (ЦА).

    Понеже в тези желания няма напълване, те съблазняват, подтикват човека да притегли светлина към тяхното стъпало. И тогава цялата жизнена сила, цялата светлина, която човек получава от чистата страна за своята работа в отдаването, вземат нечистите (егоистичните) желания. В следствие на това те получават власт над човека, с което му дават наслаждение в това състояние и не му позволяват да излезе от него.

    От тази власт на клипата над себе си, човек не е в състояние да върви напред, защото в него няма потребност да се издигне над своето настоящо състояние. А тъй като няма желание, то не може да се движи, не може да извърши дори най-малкото движение.

    В такъв случай, той не е в състояние да разбере дали върви към святостта или в обратната страна, защото нечистата сила му дава все повече и повече сили за работа, защото сега той се намира «вътре в знанието», работи с разума и не смята своята работа за ниска и маловажна. И затова човек може да остане в плен на нечистата сила вечно.

    Но за да се спаси човек от властта на нечистата сила, Творецът е създал особено поправяне, така че ако човек остави състоянието «Тояга», то незабавно пада в състоянието «Змия», и в това състояние той нищо не получава. И не е посилите му да преодолее това състояние, и му остава само отново да приеме в себе си пътя на вярата (ниско, неважно състояние, Тояга). Получава се, че самите неуспехи отново довеждат човека до приемане върху себе си на работа на всички нови стъпки на «вяра над знанието».

    Затова е казал Моше: «Но те няма да ми повярват», т.е. няма да пожелаят да приемат пътя на вярата над знанието. Но Творецът му отговорил: «Какво е това в ръката ти?» – «Тояга» – «Хвърли я на земята» – и веднага тоягата се превърнала в Змия. Т.е. между Тоягата и Змията няма никакво средно състояние. И това е така, за да може човек точно да знае в какво състояние се намира, в свято или нечисто.

    Получава се, че няма друг път, освен да приеме върху себе си пътя на вярата над знанието, наречен Тояга. И тази тояга трябва да бъде в ръката, и не трябва да се хвърля на земята. Затова е казано: «И разцъфна тоягата на Аарон» – тъй като цялото разцъфтяване, с което се е удостоил в работата за Твореца, е било именно на основата на тоягата на Аарон.

    И това е така, за да ни служи като знак, върви ли човек по правилния път или не, възможността да узнае, каква е основата на неговата духовна работа: над или под знанието. Ако основата му е Тояга, то се намира на пътя на поправянето и святостта, а ако основата му е вътре в знанието, то не ще може да достигне святост.

    Но в самата работа, т.е. в неговата Тора и молитва, няма никакъв признак – работи ли той за Твореца или заради себе си. И освен това: ако основата му е вътре в знанието, т.е. работата е основана на знания и получаване, то тялото (желанието) дава сили за работа, и той може да се учи и моли с огромно усърдие и настойчивост, защото действа съгласно разума.

    А ако човек върви по пътя на поправянето (святостта), който се основава на вяра и отдаване, то той се нуждае от голяма, особена подготовка, за да му свети святостта. Просто така, без подготовка, неговото тяло няма да му даде сили да работи.

    И му е необходимо постоянно да прилага усилия, защото природата му е получаване на наслаждение и получаване вътре в знанието.

    Затова, ако неговата работа е на материална основа (заради себе си), той никога не изпитва никакви трудности в нея. Но ако основата на неговата работа е в отдаване и над разума (знанието), то той постоянно трябва да прилага усилия, за да не падне в работата заради себе си, основана на получаване, а не на отдаване.

    И нито за миг той не може да изпусне от поглед тази опасност – иначе мигновено пада в корена на желанието за материална (заради себе си) изгода, наречено «прах и пепел», както е казано: «От прах си ти и на прах ще станеш» (Берешит 3:19). Така се случило след прегрешението с Дървото на познанието.

    На човека му е дадена възможността за анализ и проверка, върви ли той в правилния път, в святостта (отдаването) или напротив: «Друга сила, друг бог безплоден и не носи плодове». Този знак ни дава книгата Зоар. Именно на основата на вярата, наречена Тояга, се удостоява човек с умножаване на плодовете на своя труд в Тора. Затова е казано: «Разцъфтя тоягата на Аарон», което явно показва, че цъфтенето и раждането на плодове идва именно по пътя на Тоягата.

    Всеки ден, както в това време, когато става от своето легло, човек умива и очиства тялото си от нечистотите – точно така той е длъжен да се очиства от духовните нечистоти, от клипот, т.е. да проверява себе си, съвършен ли е неговият път на Тоягата. И той трябва да провежда такава проверка в себе си постоянно.

    И ако само за миг се отвлече от този анализ – тутакси пада във властта на нечистите сили (ситра ахра), наречени «желание за наслаждение заради себе си», и незабавно става техен роб. Тъй като в съответствие с правилото: «Светлината създава кли» – колкото човек работи заради получаване за себе си, в тази степен му става необходимо да се стреми само към егоистично получаване, и той се отделя от отдаването.

    Оттук може да се разбере казаното от мъдреците: «Бъдете много, много смирени!» И защо така гръмко е казано: «Много, много»?

    Но работата е в това, че човек става зависим от обкръжаващите го, от това, че получава почести, уважение, одобрение от тях.

    И даже ако в началото той получава това не заради наслаждение, а например, «заради уважение към Тора», и е уверен в това, че в него няма никакъв стремеж към почести, и затова може да приема почестите, защото не  получава за себе си – въпреки това, не трябва да получава почестите по причина, че «светлината създава кли».

    Затова, след като е получил почестите, вече започва да ги иска, и значи вече се намира във властта на почестите. И е много трудно да се освободи от почестите. А вследствие на това, човек се отделя от Твореца и му е трудно да се преклони пред Твореца.

    А за да достигне сливане с Твореца, човек е длъжен напълно да анулира себе си (всички свои лични желания) пред Твореца. Затова е казано «много, много», където първото «много» означава, че не трябва да получава почести заради собствено удоволствие. А второто «много» е добавено, защото дори да не е заради себе си, все едно е забранено да получава почести.