В началото ще разгледаме темата „Връзката, която съществува между Твореца и творението”, отбелязвайки, че Същността на Твореца е непостижима. Ние можем да постигнем само Неговите действия. Тази връзка може още да бъде наречена „Замисъл на творението”, където желание и цел на Твореца се явява наслаждаването на Творенията.

Затова от момента на Замисъла на Творението започва развитието на Мирозданието отгоре надолу: създаването на световете, на природата. След това от своя корен, наречен «душа на Адам аРишон» се раждат човешките души. Всичко, което е създадено до раждането на Адам или просто на душата, е създадено в качеството си на среда за обитаване, в която тази душа е единственото творение, което може да съществува, да се развива и усъвършенства до своето най-висше духовно ниво.

Ще поговорим за пътя на развитие на световете отгоре надолу. Желаейки да наслади творенията, Творецът е искал да им даде например 100 килограма удоволствия. Затова Той е трябвало да създаде такива творения, които биха поискали да получат това наслаждение. Именно в желанието за получаване на наслаждение се заключава цялата същност на творението. Оттук е и наименованието «Еш ми айн» - нещо, което е възникнало от несъществуващо по-рано, до замисъла на Твореца. И това желание за наслаждение е създадено за да бъде осъществен замисъла да бъдат насладени творенията.

За създаване на желанието за наслаждение е задължителен редът на преминаване през четири стадия на развитие на желанието, защото човек не може да се наслади без страстно желание към това наслаждение. Затова съсъдът е страстното желание за наслаждение. И съгласно степента на това желание се измерва величината на този съсъд.

Съществуват две условия за появяване на желанието за получаване:

1) Необходимо е да знаеш от какво искаш да се насладиш. Човекът не може да пожелае нещо, което никога не е виждал и за което не е чувал. Тоест необходимо е наслаждението да бъде почувствано и оценено като наслаждение предварително.

2) Съсъдът не трябва да притежава това наслаждение в даден момент, защото ако наслаждението напълва желанието, тогава то гаси стремежа към себе си.

За постигане на тези две условия, т.е. за развиването на истинско желание, първоначално желанието за наслаждение, което изхожда от нищото, от замисъла на Твореца да наслади, трябва да премине през четири стадия на развитие.

Стадий шореш, 0, кетер – «Желанието на Твореца да наслади творенията».

Стадий алеф, 1, хохма – «Желанието на Твореца да наслади творенията», създало «Еш ми айн» от нищото – желанието за наслаждение, създало го от светлината, от наслаждението приготвено от Твореца и затова желанието за наслаждение се появило вече напълнено с наслаждение. А тъй като в желанието вече има напълване, то няма истински стремеж към него.

Стадий бет, 2, бина – тъй като светлината изхожда от Твореца и неговите свойства да наслаждава, то наслаждавайки се от светлината, съсъдът, желанието за наслаждаване постепенно получава от светлината нейното свойство «да наслаждава», да отдава, т.е. в съсъда се появява желание да стане подобен на светлината. Възникването на новото желание в стадий 1, отделя това възникнало желание «да отдава наслаждение» в отделен стадий 2.

Въпрос: «Ако желанието на бина е да отдава, защо тя се смята за по-груба, по отдалечена от Твореца? Нали тя трябва да бъде по-чиста от хохма?»

Искам да обясня това с пример. Човек поднася на другаря си подарък и той го приема. След това, размисля и рашава да не вземе подаръка, и го връща обратно. В началото той е бил под влиянието и желанието на даващия, и затова е взел подаръка. А получавайки го се е почувствал получаващ и чувството на срам го е принудило да върне подаръка. Оттук и извода: бхина алеф е получила под влияние на даващия и не се е чувствала получаваща, а когато тя, под влияние на светлината се е почувствала получаваща, тогава е престанала да получава. Затова усещането на желанието за наслаждение в стадия бина е по-голямо, отколкото в стадия хохма – самото желание се усеща по-егоистично, защото вече сравнява себе си със светлината, т.е. с отдаващия. Затова самото то смята себе си за по-отдалечено от Твореца.

Светлината, която влиза в съсъда, когато той иска да се слее чрез своите свойства с Твореца се нарича светлина хасадим.

И тази светлина свети в бина. Но бина усеща само желание за отдаване, а тя може да отдава само на светлината, на Твореца. Бина осъзнава, че нейна цел се явява получаването, наслаждението. Тя може да отдаде на Твореца само своето наслаждаване от Него. 

Затова в стадий 2 се прави компромис: сега той ще получи светлината хасадим и малко от светлината хохма. А тъй като за да получи светлината хохма, бина трябва да възбуди в себе си желание да се наслади от нея, то новото желание и за хасадим, и за хохма се явява по-грубо от предшестващото го. Затова стадий 3 се намира още по-далеч от Твореца и се нарича бхина гимел де-авиют. Този стадий носи името «Зеир Анпин» - малко лице, защото хохма се нарича «паним» («анпин» на арамейски език) – лице, но малко – «зеир», т.е. миниатюрен духовен обект.

Когато стадий 3, съгласно своето желание изцяло се напълва със светлината хасадим и със светенето на хохма, в него възниква желание да получи цялата хохма, а не част от нея. Това става, защото светлината съобщава на З”А, че Замисълът на Творението се заключава в това, Творението да получи именно светлината хохма, при това всичките 100% светлина, приготвени за него от Твореца. Това пробуждане способства за появяването на огромно желание в съсъда да получи толкова светлина хохма, колкото е имало в бхина алеф, с тази разлика, че в бхина алеф не е съществувало такова страстно желание от страна на творението за получаване на светлина, както в бхина далет, малхут и затова бхина алеф не е изпитвала наслаждение от светлината, защото там светлината е породила желанието, а тук желанието привлича наслаждението!

Затова стадий 4 се нарича истински съсъд, а всички предишни стадии носят името «подготвителни». Наслаждението запълва малхут без ограничение, без край. Малхут не ограничава разпространението на светлината в нея, наслаждава и се напълно и затова се нарича Свят на Безкрайността – 100 кг. наслаждения са напълнили 100 кг. желания.

Но когато светлината отново напълва стадий 4, малхут, той започва да и предава своите свойства, както е било в стадий 1: стадий 1 е получил  светлина, но заедно с наслаждението е започнал да получава от светлината и нейното свойство да отдава, да наслаждава, от което нейното желание да получава се е сменило с желанието да отдава, стадий 2.

Тъй като това желание е напълно противоположно на нейното изконно, природно желание да получава наслаждение, то малхут изпитва «срам» - огромно вътрешно напрежение между своите природни и новопридобити желания. Вследствие на това, тя решава напълно да спре да получава светлина, по същия начин, като стадий 1 при прехода в стадий 2. Защо в стадий 1 не е съществувало усещането за срам? Защото тук, в стадий 4 вече има желание за наслаждаване, изхождащо от самото творение, а не онова, което е било създадено от Твореца.

Изхвърлянето на наслаждението от желанието, от стадий 4, от малхут се извършва от самото Творение, затова то се нарича Първо Съкръщаване – Цимцум Алеф, т.е съкръщаване на желанието.

Но светлината предала на малхут свойствата да стане такава, каквато е тя, а малхут само спряла да се наслаждава. Но как може творението да изпълни желанието на Твореца – да се наслаждава на цялата светлина хохма и да не бъде получаващо, а отдаващо, подобно на Твореца?

След съкръщаването малхут взема решение да получи цялото наслаждение, както желае Творецът, но да го получи само, защото Той иска това, а не защото го желае самата малхут.

Въпрос: «Цимцумът бил само на бхина далет, съкращаването било само на желанието лекабел ал минат лекабел – наслаждаване заради себе си, получаване заради получаването (в противоположност на появилото се след това получаване заради отдаване). Защо светлината е изчезнала от всички предишни бхинот»?

Отговор: Трите първи бхинот още не се наричат «съсъд». Те само способстват за образуването на истински съсъд в бхина далет – получаване заради получаването. Единственият истински съсъд – това е малхут, и ако той не иска да получава, тогава ще престане да усеща светлината, сякаш не съществува в стадиите 0-3.

Малхут приела в себе си цялата светлина и цялата се напълнила. Такова абсолютно напълване, когато всички желания са удовлетворени, се нарича пълно или кръгло, защото кръгът (по точно кълбото, защото се има предвид обемната фигура, Малхут на Света на Безкрайността, запълнена със светлина) няма разлики в своите части – в него не съществуват понятията «горе – долу», «по-добре – по-зле». Защото ако всяко желание е изцяло напълнено, тогава няма значение какво е то - голямо или малко. Всички те се наслаждават безкрайно.

Само след цимцума, когато светлината изчезнала, празните желания започват да се различават едно от друго по своите свойства, величини, отдалеченост от Твореца. Става разделяне на долу - горе според значимостта, повече - по-малко духовно, по-близо – по-далеч от Твореца. Онова, което е по-далеч от егоизма се смята за по-високо по значение, а онова, което е по-близо – за по-ниско.

След цимцума в празните желания останали «следи» - решимот от светлината, която била в тях. Тези 5 стадия или 10 сфирот (защото стадий 3, З”А се състои от 6 части), след съкращаването се наричат «десет кръгли сфирот» - «есер сфирот де-игулим». Кръгли, защото в тях не съществуват понятията «долу – горе».

Тъй като развитието става от Твореца към творението, от съвършенството към несъвършенството, то винаги желанието на висшия става закон, задължителен за нисшия. Затова, решавайки да не получава повече светлина заради себе си, за самонаслаждаване, малхут наложила забрана, която се разпространява във всички части на творението, които след това ще произлязат от нея.

Никога няма да може да се самонаслаждава, а ако някоя част от малхут, например човекът, пожелае това, то той няма да може да се наслади, а постоянно ще се намира в преследването на наслаждения. Малхут – това е единственото създание, творение. Всичко, което съществува освен Твореца се явява нейни части.

Макар решението да се съкрати да е било напълно доброволно, веднага щом малхут го приела, тя превърнала това решение в закон и сега на нея и е забранено да получава светлина както по-рано, заради собственото си наслаждение. А ако съществува забрана, тогава се появява понятието «горе – долу» по отношение на тази забрана. Затова получаването на светлина заради Твореца се нарича «кав» - линия, разпространяваща се отгоре, от Света на Безкрайността, надолу до нашия свят.

Кръглите 10 сфирот, останали празни след съкращаването, се напълват със светлина с помощта на линията.

И така, има три състояния на творението (желанието, малхут):

1) Желание за получаване, което е създадено в света Ейн Соф и което получило цялата светлина. То се нарича малхут де-Ейн Соф, Малхут на Света на Безкрайността.

2) Съкратено желание, наречено Олам Цимцум. Свят на Съкращаването, малхут мецумцемет (съкратена, опустошена малхут).

3) Малхут де-кав – малхут, която е решила да получава светлина след съкращаването, но само и единствено толкова, колкото е в състояние да получи не заради себе си, а заради Твореца.

След съкращаването, малхут решава да се наслаждава заради Твореца. Затова тя привлича цялата светлина, която е изхвърлила от себе си и преценява каква нейна част може да получи не с намерение да се самонаслаждава, а да наслади Твореца. Това решение малхут отначало приема мислено (бе коах), а след това в действие (бе поал).

Самото взаимодействие на малхут със светлината, отблъскването на желанието да се самонаслади и обличането на получаваната светлина в желание да наслади Твореца се нарича зивуг де-акаа ор бе масах – ударно взаимодействие на светлината с екрана. Защото малхут поставя преграда на пътя на идващата светлина.

Тази преграда отразява цялата идваща светлина, а след това малхут прави разчет, че например 20 процента от идващата светлина може да получи заради Твореца и я получава вътре в желанието за наслаждение, и се наслаждава, но това наслаждение е облечено в намерението «заради Твореца». В оставащите извън нея 80 процента светлина, тя чувства такова огромно наслаждение, че ако я получи няма да може да се наслаждава заради Твореца, а ще започне да получава заради себе си. Затова тя решава да не получи повече от 20 процента.