Чуто на 5-я ден от седмицата Трума (11 Февруари 1943 г.)

    Казано е, че Творецът «дава мъдрост на мъдреците». И се пита, не следва ли да се даде мъдрост на глупците?

    Но е известно, че в духовното няма насилие и на всеки се дава според неговото желание, тъй като духовното е източник на живот и наслаждение, а как може да се даде насилствено нещо добро? Затова, ако видим, че се занимаваме с Тора и заповедите чрез сила, то трябва да преодоляваме съпротивлението на своето тяло, което не е съгласно с тази работа, защото то не чувства в нея удоволствие – разбира се това е така, защото то не усеща духовното, заключено в Тора и заповедите. Духовното, което е източник на живот и наслаждение, както е написано в книгата Зоар: «Ако работата за теб е бреме, значи в нея участва нечистата сила».

    И затова мъдростта може да бъде дадена само на мъдреците, тъй като глупците не чувстват от нея никаква необходимост. Единствено мъдреците се нуждаят от мъдрост съгласно своята природа. Защото мъдрият обича мъдростта, и към нея е единственото му желание! А съществува правило, че единствено желанието води към действие всички – тогава човек ще прилага всички свои усилия, за да придобие мъдрост, а значи, в крайна сметка, ще се удостои с нея. Затова, обичащият мъдростта може вече да бъде наречен мъдрец, съгласно неговото крайно състояние.

    Докато за глупеца се казва: «Не се стреми глупеца към разбиране». Излиза, че именно за нас е казано: «Дадена е мъдрост на мъдреците», за да не се отчая обичащия мъдростта от това, че не я е достигнал още, макар и да е приложил за това множество усилия. А е продължил своята работа, и тогава, разбира се, придобива мъдрост, тъй като той обича мъдростта. И затова е казано: «Върви по този път и безусловно ще преуспееш».

    Но трябва да се разбере, какво може да направи човек, ако по природа «той се ражда диво магаре», и откъде ще се вземе в него желание да жадува за мъдростта?

    За това ни е даден съвет: действайте, «изпълнявайки Неговото слово и вслушвайки се в Неговия глас» (Псалм 103). Доколкото, желаейки да постигне нещо, човек ще направи всичко за постигане на желаното. И ако в него няма стремеж към мъдрост, значи не му достига именно желание да придобие мъдрост, и затова той започва да прилага усилия и да действа, за да придобие желание за мъдрост – защото това е единственото, което не му достига.

    И порядъкът е такъв, че човек е длъжен да прилага усилия в Тора и в духовната работа, независимо от своето нежелание, и това се нарича работа чрез сила, когато извършва действия, без да желае това, което прави. И за това са казали мъдреците: «Всичко, което е по твоите сили да направиш – направи!» и благодарение на чудесната сила на знанието възниква в него желание и страст към мъдростта. И тогава се осъществява в него написаното: «Дадена е мъдрост на мъдреците», когато се удостоят да чуят гласа на Твореца и действията, които по-рано е изпълнявал против своето желание, ще станат за него желани.

    Затова, ако искаме да намерим човека, обичащ мъдростта, то трябва да гледаме за този, който прилага усилия за нейното постигане, макар все още и да не се е удостоил с любов към мъдростта. Тъй като благодарение на своите усилия, той ще се удостои да я обикне, а когато придобие желание за мъдрост, тогава ще заслужи и самата мъдрост. По същество се получава, че желанието да стане мъдър е кли, а мъдростта е светлина. И това означава, че в духовното няма насилие.

    Светлината на мъдростта означава светлина на живота, тъй като под мъдрост се разбира не сухия разсъдък, а самия живот, в което се заключава цялата нейна същност, без която човек се смята за мъртъв. И затова може да бъде казано, че мъдростта се нарича живот.