Книгата «Шамати» (иврит), издание 2005 г., статия 189

Чуто на 27-ми Тишрей

   Защо на човек е свойствена такава острота на мислите, вдъхновението и изобретателността, и всички негови органи работят добре, на пълна скорост тогава, когато той мисли за материални придобивки? Когато стане дума за душата и за полагане на старания заради някаква духовна придобивка, то човешкото тяло и всички негови усещания работят с голяма трудност.

   Работата е в това, че човешкият разум и мисъл – това е само отпечатък на действията на човека, които се отразяват в тях като в огледало. Затова, ако човек основно се грижи за материалните потребности, то това се отразява в огледалото на неговия разум. Тоест всички тези нужди се отпечатват в неговия разум и тогава той може да използва този разум за постигане на всичко желано, защото мозъкът му получава жизнена енергия от материални цели.

   Затова, мястото, от което той получава жизнена сила – него и обслужва. А духовното още не е оставило в неговия мозък толкова спомени и информационни записи (решимот), които биха били достатъчни, за да получи жизнена сила и въодушевление от тях. И затова мозъкът не е готов да му служи заради потребностите на неговата душа.

   Затова човек е длъжен да преодолява себе си и да изпълнява множество действия и дела, докато те не се отпечатат в мозъка му. И тогава, разбира се, ще се преумножи разумът му и ще му служи с максимална скорост и острота, още по-добре, отколкото за материални придобивки. Тъй като разумът – това е най-близкото до душата обличане.