Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал Сулам)

Разкриване на педя и скриване на две

Великите и знаменити мъдреци имат обичай – когато се събират да разкрият нещо дълбоко, те започват речта си с думите: „Ето, аз разкривам педя и скривам две."

А нашите предшественици много са се пазели от излишни думи., както ни казват мъдреците: «Думата е сребърник, мълчанието – два». Това означава, че ако на езика ти е ценна дума, струваща сребърник, знай, че да замълчиш и да не я произнесеш струва два сребърника.

Имат се предвид хората, които трупат излишни думи, в които няма нито смисъл, нито полза за работата, а които са само за подобряване на изказа, за да го украсят в очите на читателя.

И това, по мнението на нашите предшественици, е било строго забранено, както е добре известно, на четящите трудовете им и както ще докажа по-нататък. Затова трябва внимателно да се отнесем към това, за да разберем израза, споменат по-горе, който е бил толкова популярен в техните уста.

Три вида скриване в науката

Работата е в това, че тайните на Тора се делят на три части и за всяка от тях има своя особена причина, поради която трябва да бъде скривана.

Те се наричат:

1. Не необходимо.

2. Не е възможно.

3. Тайната на Твореца е за боящите се от Него.

Няма и най-малък елемент от тази наука, който да не трябва да се изследва, на базата на трите, споменати по-горе части. И аз ще ги обясня подред.

1. Не е необходимо

Това означава, че за никого няма да има полза от разкриването им. Разбира се, от това няма да има и някаква особена вреда. Тук трябва само чистота на помислите, т.е. да се предпазим от такива действия, които се оправдават с израза „а какво толкова?". Т.е., „какво толкова, че съм направил това, та нали от това няма никаква вреда".

Знай, че „а какво толкова?" се смята сред мъдреците за един от най-страшните унищожители от всичко съществуващо, защото всички разрушители на света, които са били сътворени и които ще бъдат сътворени, не са нищо друго освен хора от сорта на „а какво толкова?". Т.е. те се занимават с неща, от които няма нужда и занимават ближните си с неща, от които няма потребност. Затова мъдреците не са приемали нито един ученик, преди да се убедят, че ще се предпазва в действията си да разкрива неща, от които няма необходимост.

2. Не е възможно

Това означава, че езикът няма власт над тях, за да успее поне някак да говори за техните свойства – толкова фини и духовни са те. Затова, всяко усилие да бъдат облечени в каквито и да е думи, в най-добрия случай, ще обърка читателите, водейки ги до грешен път, което се смята за непоносимо голям грях. Затова, за да бъде разкрито каквото и да е от подобни неща, се иска позволение свише, което е втората част от скриването на тази наука. Но какво е това позволение, се нуждае от разяснение.

Позволение свише

Този предмет се изяснява в книгата на Ари „Портата на мъдростите на Рашби". Там се казва: „Знай, че сред душите на праведниците има такива, които се отнасят към обкръжаващата светлина, а има и такива, които се отнасят към вътрешната светлина." (Обяснение на това може да се намери в моята книга „Паним меирот", портата на обкръжаващите светлини, п.48). И всички, отнасящи се до обкръжаващата светлина, притежават силата да говорят за тайните на Тора, чрез покриване и голямо скриване, за да не бъде това понятно за никого, освен за тези, които са достойни да го разберат.

А душата на раби Шимон бар Йохай, да пребъде той в мир, се е отнасяла към обкръжаващата светлина, затова той е имал силата да облече тези неща така, че даже и да ги обяснява на всички, ще ги разбере само този, който е достоен да ги разбере.

Затова му е било дадено „позволение" да напише книгата Зоар. Такова позволение, да напишат книга по тази наука, не е било дадено нито на неговите учители, нито на ранните кабалисти преди него, въпреки че без съмнение, те са владеели в тази наука повече знания от него. Причината за това е, че те не са имали силата да обличат тези неща в думи, като него. И за това е казано: „Синът на Йохай е умеел да пази пътищата си". От тук разбери степента на скриване на книгата Зоар, която Рашби е написал така, че не всеки разум е способен да разбере думите му.

Накратко, неговите (на Ари) думи: (способността) да се обясняват нещата в науката за истината изобщо не зависи от високото или ниското ниво на мъдреца-кабалист, а е свързана със светенето на душата, предназначена за това. Това светене е дареното свише „позволение" да разкрива висшата мъдрост.

И от тук е ясно, че този, който не се е удостоил с такова позволение, не бива да прави разяснения в тази наука, т.к. не е в състояние да облече тези фини неща в подходящи за това думи, така че читателите да не се объркат в тях. Затова не намираме нито една цялостна книга по науката за истината, написана преди книгата Зоар на Рашби, т.к. всички предшестващи я книги не се определят като „разяснение" в науката, а по-скоро се явяват „намеци". Освен това, те не следват причинно-следствения ред, както е известно на „придобилите знание". Тук завършват думите на Ари.

И трябва да добавя, съгласно това, което съм получил от кабалистите и от книгите, че от времето на Рашби и неговите ученици, написали книгата Зоар, до времената на Ари, не е имало нито един автор, който би разбрал думите на книгата Зоар и Поправянията, подобно на Ари. А всички съчинения, които са я предшествали, се отнасят само към раздела „говорещи с намеци" в тази наука. В това число и всички книги на мъдреца Рамак общо и като цяло.

За самия Ари, също трябва да се кажат думите, които той казва за Рашби, т.е., че на предшествениците на Ари не е било дадено позволение свише да разкриват изясняванията на мъдростта, а на Ари такова разрешение е било дадено. Затова, по никакъв начин не бива да търсим кой е бил по-голям и кой по-малък. Възможно е нивото на предшествениците на Ари да е несравнимо по-високо от неговото, но на тях не е било дадено такова позволение. И затова те са избягвали да пишат разяснения, отнасящи се до самата същност на тази наука, ограничавайки се само с кратки и несвързани един с друг намеци.

По тази причина от момента, в който книгите на Ари се откриват пред света, всички, изучаващи науката кабала престават да се занимават с книгите на Рамак и на всички „ранни" кабалисти и „гаони", които са били преди Ари, както е известно на тези, които изучават тази наука. И целия си духовен живот те свързали само и изключително с трудовете на Ари. По такъв начин главните съчинения, смятащи се за достойни за съществуване от гледна точка на изясняване на тази наука, са само книгата Зоар и Поправянията, а след тях – книгите на Ари.

3. Тайната на Твореца е за боящите се от Него

Това означава, че тайните на Тора се проясняват само пред боящите се от името Му, уважаващи достойнството на Твореца с цялата си душа и същество, така че в никакъв случай из под перото им да не излезе нещо, което би оскърбило Твореца, с каквото и да е.

Това е третата част от скриването в тази наука. По отношение на скриването тази част е най-сериозна. Защото мнозина паднали са оставили разкривания от подобен род. От тях са се появили всички създатели на клетви, амулети и специалисти по практическа кабала, които с хитрост ловуват души. И разни мистици, ползващи отпадналите от науката, попаднали под влияние на недостойни ученици, за да извлекат материална изгода за себе си или за други. И светът много е страдал и до ден днешен страда заради това.

Знай, че цялата същност и коренът на скриването, изначално са били обусловени само от тази част.

И на тази база мъдреците са увеличили строгостта при проверката на учениците, както са казали нашите мъдреци: „Основните положения се предават само на председателя на съда.... и това е този, чието сърце се вълнува вътрешно". Също така: „Не изучават началото на сътворението ( Маасе Берешит) по двама , а строежа на колесницата ( Маасе Меркава) – по сами". Подобни изказвания ще намериш много и целият страх е свързан с описаното по-горе.

По тази причина малко са те, избраните, удостоили се с тази наука. Даже тези, които напълно са изпълнили дълга на седемте проверки и изяснявания, трябва да дадат строга и ужасна клетва, че няма да разкриват всички тези три части, които споменахме по-горе, никъде. (Виж за това предисловието на р. Моше Ботарели към „Сефер Ецира").

И не се обърквай в разбирането на думите ми, че определям тук три части във въпроса за скриването на тази наука, (мислейки) че имам предвид, че самата наука на истината се дели на три такива части. Истината е, че имам предвид всеки елемент в цялото пространство на тази наука. Защото няма нито една, дори малка дума в цялото пространство на тази наука, от която да не се разклоняват тези три части, защото това са само три начина за изясняване, които винаги намират място в тази наука. И разбери това.

Но тук може да се попита: ако е вярно, че силата на скриване на тази наука е достигнала такава степен, откъде в такъв случай са се взели всички тези хиляди съчинения, написани на тази тема?

Отговорът е, че съществува разлика между двете първи части и последната част. Защото главната тежест пада върху споменатата по-горе трета част по спомената по-рано причина. Първите две части не са под постоянна забрана. Понякога нещо от частта „не е необходимо" се променя и по някаква причина преминава от „не е необходимо" към необходимото. Също така, от категорията „невъзможно", понякога възниква категорията на „възможното" и това може да стане по две причини:

1. Или като следствие от развитие на поколенията,

2. Или благодарение на даряването на позволение свише, както това се случва с Рашби и Ари, а също, в неголяма степен и с техни предшественици.

По тези причини излизат и се разкриват истински книги и съчинения по тази наука.

И именно това са имали предвид (мъдреците), използвайки израза „Разкрих педя и ще скрия две"

Т.е., той има предвид, че се е случило да разкрие нещо ново, което не са могли да си представят неговите предшественици. Затова той посочва, че само една педя, т.е. една част от споменатите три части скриване той разкрива тук. А двете части оставя скрити. И това е, за да покаже, че с него се е случило нещо, станало причина за това разкриване: или „не е необходимо" е приело формата „необходимо е", или „дадено му е позволение свише" по начина, който обясних по-рано. Това означава изразът „Разкрих педя".

Читателите на изданията, които се готвя да пусна в течение на тази година ще узнаят, че това са нови слова, които не са привеждани в чистота и в точното си, съответстващо на истината съдържание в нито една от предшестващите ме книги. Получил съм го „от уста в уста" от моя покоен учител, който беше упълномощен за това. Т.е. и той, също го е получил от своите учители „от уста в уста" и т.н..

И въпреки, че съм го получил, съблюдавайки всички условия за скриване и съхранение, както беше казано по-горе, в резултат от необходимостта, описана в моята статия „Време да се действа", се е променила за мен частта „ не е необходимо", излязла е и се е превърнала в категорията „ необходимо е". Затова, „аз разкрих педя", имайки пълното разрешение, както обясних по-горе. Но две педи аз запазих, както ми беше заповядано.