Чуто в месец Елул (Август 1942 г.)

    На обяд на съботната трапеза е прието да се извършва благословение на 12 съботни хляба (халот), за което се пее в съботната песен: «Опитайте вкуса на 12-те съботни хляба, означаващи буква в името Твое, двойна и слаба».

    Ари пише, че в следствие на Цимцум Бет се образували две букви вав, обозначаващи дясната и лявата страна на парцуфа (затова буквата е «двойна»). Поради това поправяне на Цимцум Бет, станало съединение на свойствата на милосърдие и съд (Малхут - получаващи келим, и Бина - отдаващи келим) – затова ограниченията (съд) стават по-малко жестоки, отколкото до «подслажданията» от Бина и поправянията. И после двете букви вав светят в Малхут, в буква заин. (Малхут се обозначава с буквата заин, числовото значение на която е седем, защото Малхут е седмата сфира, започвайки от сфира Хесед).

    Седмият ден съответства на състоянието Гмар Тикун (крайното поправяне), което ще дойде в бъдеще. Но то от далеч свети от своето състояние, а също и през всичките 6000 години, в течение на които светът се поправя. Тези 6000 години се наричат «шестте дни на сътворението», които създал Творецът за работа. А Съботата се явява ден за почивка, както е написано: «А в ден седми завършил Той работата и отпочинал».

    И така Съботата свети през всичките 6000 години като временна почивка – като пътник, който носи тежък товар през цялата седмица и спира за отдих за един ден, за да получи нови сили и да продължи своя път. Но след последната Събота (в Гмар Тикун) вече няма да настъпят делници, защото няма какво повече да се поправя и няма какво да се добави към работата.