Вяра – това е чиста работа, защото желанието за наслаждение не помага в тази работа, а обратно, съпротивлява се на нея. Понеже природата на желанието за наслаждение го заставя да работи само там, където то вижда и знае, но не над знанието. Затова сливането с Твореца е възможно само с вяра над знанието, тъй като в това има съответствие на свойства, т.е. истинско отдаване.

    Затова, ако тази основа е непоколебима в човека, то дори получавайки добро, той приема това като «предупреждение», което в гематрия е равнозначно на думата Тора (указание). И е длъжен да изпитва страх и да гледа да не получава помощ и поддръжка от Тора, а само от вярата. И дори когато това му се струва съвършено излишно, тъй като получава само добро, подобно на заветна земя, все едно, трябва да вярва, че такава е истината. Както е казано: «И всички вярват, че Творецът е Бог на вярата», тъй като само с вяра може да се удържи достигнатото ниво.