Чуто на 8-ми Сиван (15 Юни 1949 г.) в Йерусалим

   Всеки, който се наслаждава в Събота, получава в свое владение безграничен дял, както е казано: "Ще се наслаждаваш от Твореца и Аз ще те извися на висотата на земята и ще те изхранва наследеното от Яков, отеца твой" (Исай). Но не така, като Авраам, за когото е написано: «Стани и премини през цялата твоя земя». И не като Ицхак, за когото е написано: «За теб и твоето потомство ще дам цялата тази земя». А като Яков, за когото е написано: «и ще се разпространиш на запад и на изток, на север и на юг».

   И казаното не става ясно, ако го разбираш буквално, защото нима целият свят няма да бъде даден на всеки човек от Исраел, т.е. безграничен дял?

   И започваме с изказванията на мъдреците: «В бъдеще Творецът ще изведе слънцето от неговата обител и ще се помрачи неговото сияние. И ще направи то съд над грешниците, а праведниците ще се изцелят благодарение на него, съгласно казаното: «И ще дойде този ден, пламтящ като пещ, и ще станат всички надменни и всички творящи престъпления като слама, и този бъдещ ден ще ги изгори, както е казал Творецът Всесилен, че не ще им остави ни корени, ни клони» (Пророк Малахи) – ни корени в този свят, ни клони в бъдещия свят.

   Праведниците се изцеляват от него, както е казано: «И ще сияе за вас, боящи се от името Мое, слънцето на спасението и изцелението – в крилата негови», а освен това и ще «изтънеят» благодарение на него (Авода Зара 3, 2).

   И трябва да разберем тази загадка, зададена от мъдреците: какво е това слънце и неговата обител и откъде възниква тази противоположност? Какво е това «корен в този свят и клон в бъдещия свят»? И защо е казано: «а освен това и ще изтънеят благодарение на него». Защо не се казва просто: «изцеляват се и ще изтънеят благодарение на него»? Защо е казано: «и освен това»?

   И това се изяснява от словата на мъдреците: «Исраел брои по луната, а другите народи – по слънцето». Работата е в това, че светлината на слънцето символизира най-ясното знание, както се казва: «ясно като ден», т.е. като светлината на слънцето. А народите на света не получили Тора и заповедите, както е написано, че Творецът се върнал, обикаляйки всички народи, защото те не пожелали да се насладят на светлината на Тора, означаваща светлината на луната, отразяваща светлината на Твореца – светлината на слънцето, т.е. всеобхватната светлина. И заедно с това в тях има стремеж и желание да изследват Твореца и да познаят самия Него.

   Докато Исраел брои по луната, означаваща Тора и заповедите, в които се облича светлината на Твореца. И затова Тора – това е обител на Твореца. И в книгата Зоар е казано: «Тора и Творецът - едно цяло». Т.е. светлината на Твореца се облича в Тора и заповедите, и Той и неговата обител съставляват единно цяло. И затова Исраел брои по луната, допълвайки себе си с Тора и заповедите, и благодарение на това се удостоява също с Твореца. Докато другите народи не съблюдават Тора и заповедите, т.е. не съхраняват обителта на Твореца, и затова те нямат дори светлината на слънцето.

   И в това е смисълът на думите: «В бъдеще Творецът ще изведе слънцето от неговата обител». И е казано, че има силна необходимост от разкриване на Твореца сред хората, тъй като Творецът жадува и се стреми към това. И в това е скрита същността на шестия ден на творението, т.е. работата в Тора и заповедите, защото «Всичко, което е сътворил Творецът – е сътворил Той за почитателя Свой». И дори делничната работа – това също е работа за Твореца, както е написано: «Не за пустота е сътворил Той земята, а за да я насели» и затова тя се нарича обител.

   А Съботата – това е светлината на слънцето, ден за почивка и за вечен живот. Както е казано, че Творецът е приготвил света на два етапа:

1) Когато се разкрива Неговото Божествено присъствие (Шхина), благодарение на Тора и заповедите в течение на шестте работни дни.

2) Когато се разкрива Неговото присъствие в този свят без Тора и заповедите.

   И това е тайната «беито-ахишена» (в своето време – и изпреварвам времето). Удостоил се – «изпреварвам времето», т.е. стига до това разкриване по пътя на Тора и заповедите. Не се удостоил – ще стигне «в своето време», защото развитието на творенията под гнета на безмерни страдания в крайна сметка достига своя край и довежда човечеството до избавление. Докато не се възцари Творецът и Неговото Божествено присъствие в хората. И това се нарича «в своето време», т.е. в резултат на естествения ход на развитие.