Десетте сфирот

1) Преди всичко е необходимо да се запознаем с имената на десетте сфирот.

КАХАБ ХАГАТ НЕХИМ – това са първите букви на имената на Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут. И това са десетте вида скриване на светлината на Твореца, които са подредени по определен начин, за да могат нисшите да получат тази светлина. Подобно на това, както светлината на слънцето не може да бъде гледана по друг начин, освен през тъмно стъкло, което намалява неговата светлина и я привежда в съответствие със силата на зрителното възприемане на очите. Така и нисшите, по аналогия с това, не биха могли да постигнат светлината на Твореца, ако тя не беше покрита с десет скривания, наречени «десет сфирот», когато колкото по-ниско е едната в сравнение с другата, толкова повече тя скрива светлината на Твореца.

2) Тези десет сфирот се явяват също и десетте свети имена, употребявани в Тора.

Името ЕКЕ – това е сфира Кетер. Името КО – сфира Хохма. Името АВАЯ с огласяване Елоким е Бина. Името Кел е Хесед. Името ЕЛОКИМ е Гвура. Името АВАЯ с огласяване шва, холам, камац – това е Тиферет. Името ЦВАОТ – това са Нецах и Ход. Името ШАДАЙ е Есод. Името АДНИ е Малхут. (Както е описано в «Зоар», гл. «Ваикра», п. 157-163, 166-177.)

3) И макар ние да определяме десет сфирот, в тях има всичко на всичко пет свойства, наречени Кетер, Хохма, Бина, Тиферет, Малхут. Техният смисъл е подробно обяснен във «Въведение в науката кабала» от началото до седми параграф. Изучи внимателно това обяснение, тъй като тук нямаме възможност да повторим всичко това, а цялата наука се основава на тях.

Ние определяме именно десет сфирот, защото сфира Тиферет съдържа шест сфирот, наречени Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. Затова те са десет. Смисълът на казаното ще намериш в «Предговор на книгата Зоар», в «Марот а-Сулам» (стр.5).

Тези пет свойства КАХАБ ТУМ се намират във всяко създание и във всяко творение, а също и в общата съвкупност на всички светове – в петте свята, наречени Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, съответстващи на тези пет свойства КАХАБ ТУМ. Същото е и в най-малкия елемент на реалността – определяме, че неговият рош е Кетер, а от рош до хазе – това е Хохма, от хазе до табур е Бина, а от табур и надолу са Тиферет и Малхут. А смисълът на петте свята е обяснен във «Въведение в науката кабала» (от п.6 до п.10).

Защо тиферет съдържа ХАГАТ НЕХИ

  4) Когато излезли петте свойства КАХАБ ТУМ, тяхното взаимно включване едно в друго било такова, че всяко от тях се състояло от КАХАБ ТУМ. Но в сфира Тиферет нивото на сфирот паднало в сравнение с ГАР, затова се променили имената КАХАБ ТУМ, включени в нея, на ХАГАТ, Нецах и Ход, а Есод ги сумира. И когато говорим, че Тиферет съдържа шест сфирот, това не е заради превъзходството на тази сфира над първите три, а обратно – вследствие на нейната ощетеност в сравнение със светлината ГАР, петте свойства КАХАБ ТУМ в нея получили други имена - ХАГАТ, Нецах, Ход.

          По такъв начин, Хесед в нея - това е Кетер, Гвура е Хохма, Тиферет е Бина, Нецах е Тиферет, а Ход е Малхут. Към тях се добавила и сфира Есод, която не се явява допълнително свойство по отношение на тези пет, а само сумиращо свойство, включващо в себе си всичките пет сфирот ХАГАТ, Нецах, Ход. И те винаги се наричат ВАК, по началните букви на думите «вав кцавот» (шестте окончания), тоест всичките шест сфирот ХАГАТ НЕХИ. И тъй като намаляването на тези пет свойства до нивото ХАГАТ НЕХИ става само в Зеир Анпин, отнасяме само към Зеир Анпин тези пет променили се свойства.

Светлината и кли

            5) Във всички светове не е възможно съществуването на светлина без кли. Смисълът на духовното кли е изяснен във «Въведение в науката кабала», изучи параграфи 3 и 4.

          Изначално в десетте сфирот е имало само едно кли – Малхут. И когато говорим, че има пет свойства КАХАБ ТУМ, то всички те се явяват само части на Малхут, наречена четвърти стадий. С други думи, те се оценяват в съответствие с приближаването до края на това кли, тоест Малхут, наречена четвърти стадий (както е описано във «Въведение в науката кабала», п.5).

          Но след първото съкращаване, в кли Малхут се установил екран, пречещ на висшата светлина да се облече в това кли. И затова, когато висшата светлина идва към екрана, то екранът произвежда удар по нея и я отблъсква обратно. И този удар се нарича ударно взаимодействие (зивуг де-акаа) на висшата светлина с екрана, намиращ се в кли Малхут. Отблъснатата обратно светлина се нарича «десет сфирот на отразената светлина», защото светлината, която се оттласква обратно, се издига отдолу нагоре и облича десет сфирот във висша светлина, наречени «десет сфирот на пряката светлина». От тази отразена светлина са се образували нови келим за обличане на висшата светлина вместо Малхут, която се съкратила, за да не получава светлина. А същността на тези нови келим, наречени «десет сфирот на отразената светлина» е обяснена във «Въведение в науката кабала», п. 14-26. Внимателно ги изучи там. 

Рош, тох, соф. Пе, табур, сиюм раглин

6) И вследствие на новите келим на отразената светлина, във всеки парцуф могат да се определят три части, наречени рош, тох, соф. Тъй като се изясни, че благодарение на силата на екрана, възпрепятстващ преминаването на светлината в Малхут, се създало ударното взаимодействие (зивуг де-акаа) със светлината и десетте сфирот на отразената светлина излезли, обличайки десетте сфирот на пряката светлина, намиращи се във висшата светлина. И тези десет сфирот на пряката светлина и на отразената светлина се наричат сфирот рош. Но тези десет сфирот на отразената светлина, които излизат от екрана и нагоре, и обличат десетте сфирот на пряката светлина, още не се явяват истински келим, тъй като името «кли» посочва съдържащата се в него дебелина, тоест силата на съда (дин), намираща се в екрана, която спира обличането на светлината в Малхут.

Съществува правило, че силата на съда действа, започвайки единствено от мястото на възникване на този съд и надолу, а не от мястото на възникване на съда и нагоре. И в следствие на това, че десетте сфирот на отразената светлина са излезли от екрана и нагоре, не може да бъде различена силата на съда в отразената светлина и той не може да бъде кли. Затова десетте сфирот на отразената светлина се наричат «рош», което означава - корен на келим, а не самите келим, затова Малхут, в която се установил екран за ударно взаимодействие, се нарича „пе” (уста). С това се посочва, че подобно на това, как в материалната уста буквите се извличат по пътя на ударното взаимодействие на пет вида артикулации на устата, така и в духовното пе става ударно взаимодействие за извличане на десетте сфирот на отразената светлина, представляващи петте свойства КАХАБ ТУМ, както бе обяснено по-горе. Именно те се явяват келим за десетте сфирот на пряката светлина, а келим се наричат „букви”. И така, изяснихме си десетте сфирот рош.

7) И затова десетте сфирот на пряката светлина и десетте сфирот на отразената светлина били принудени да се разпространят от екрана и надолу, когато десетте сфирот на отразената светлина стават свойства на келим, които приемат и обличат десетте сфирот на пряката светлина, тъй като сега този екран вече е над десетте сфирот на отразената светлина и затова притежава дебелина, която се намира в него, в десетте сфирот на отразената светлина, в резултат на което се образуват келим. И тези десет сфирот, явяващи се истински келим, се наричат с имената «тох» и «гуф», тоест те са вътрешната същност, продължение и основа на този парцуф, а Малхут на този «тох» се нарича «табур» (пъп), от израза «пъпът на земята», което означава център и среда, и показва, че Малхут де-тох – това е централната Малхут, от отразената светлина, от която са се образували истинските келим на гуф. Може да се каже също, че думата «табур» - от съчетаването на буквите «тов-ор» (добра светлина), да се покаже, че до това място, светлината е «добра», тъй като е облечена в келим, които са пригодени за нейното получаване. И така, изяснихме си десетте сфирот де-тох, до табур.

8) И по такъв начин, откриваме в Малхут рош две състояния:

- състоянието «завършваща Малхут» - екранът задържа висшата светлина, възпрепятствайки нейното обличане в кли Малхут.

- състоянието «взаимодействаща Малхут», тъй като ако не беше взаимодействието на висшата светлина с екрана в качеството си на ударно взаимодействие, издигащо отразената светлина за обличане на висшата светлина, нямаше да има получаващи келим за висшата светлина и в реалността не би се проявила никаква светлина, защото няма светлина без кли.

Тези две състояния се намират и в Малхут рош, само в качеството си на два корена, където завършващата Малхут се явява само корен на Малхут, която завършва това стъпало. А взаимодействащата Малхут се явява корен на обличането на светлината в келим.

Тези две действия са се проявили и извършили в гуф на парцуфа.

От пе до табур своята сила проявява взаимодействащата Малхут и висшата светлина постига обличане в келим.

А от табур и надолу своята сила проявява завършващата Малхут и внася десетте сфирот на края, където всяка сфира излиза само в светенето на отразената светлина, без висшата светлина. И когато светлината стига до Малхут на тези завършващи десет сфирот, завършва целият парцуф, тъй като Малхут се явява завършваща Малхут, която нищо не получава, и затова до нея завършва разпространението на този парцуф. Наричаме тази Малхут «сиюм раглин» (буквално край на краката) – тя отсича светлината и завършва парцуфа.

Тези десет сфирот на завършването, разпространяващи се от табур и надолу до сиюм раглин се наричат десет сфирот «соф» (край). Всички те се явяват части на тази Малхут на края и завършването. И когато говорим, че в тях има само отразена светлина, това не означава, че в тях няма нищо от пряката светлина, а означава, че има също и малко светене на пряката светлина, но то се определя само като ВАК без рош. Изучи п. 50-53 от «Въведение в науката кабала».

Хазе

9) Досега говорихме за парцуфите на света Адам Кадмон.

Но в парцуфите на света Ацилут се добавил нов край в десетте сфирот де-тох, където Малхут де-Тох, наречена табур се издигнала в Бина на десетте сфирот де-тох и образувала там край на десетте сфирот на това стъпало тох. Този край се нарича хазе. И там се простряла парса. Тоест новият край, образувал се в следствие издигането на Малхут в Бина, на мястото хазе се нарича «парса». Както е казано: «Небосводът, отделящ горните води...», тоест Кетер и Хохма, които останали на стъпалото тох, от Бина, Тиферет и Малхут, които излезли от стъпалото на десетте сфирот тох и станали стъпало на десетте сфирот соф.

В следствие на това, десетте сфирот тох се разделили на две стъпала.

От пе до хазе – се смята за свойство на десетте сфирот тох, а също на Ацилут, и също свойство на ГАР де-гуф.

От хазе и надолу до табур – се смята за свойство на десетте сфирот соф, а също Брия, и също ВАК без рош, а също така и десетте сфирот рош.

А въпросът за подема на Малхут в Бина и новия край, образуващ се в средата на всяко стъпало, се изучава по-нататък в п.15 и 16.

Обратното съотношение между келим и светлините

10) Винаги има обратно съотношение между светлините и келим. Тъй като в келим редът е такъв, че в началото се развиват висшите в парцуфа. Първо, в парцуфа се появява Кетер, след това Хохма, после Бина, Тифрет и накрая Малхут. Затова наричаме келим КАХАБ ТУМ, тоест отгоре надолу, защото именно такъв е редът на тяхното появяване в парцуфа.

А със светлината е обратно, тъй като редът на светлините е такъв, че в началото долните влизат в парцуфа. Първо влиза светлината нефеш, след това светлината руах, после светлината нешама, след това светлината хая и накрая светлината ехида.

Това става по следния начин: в началото влиза светлината нефеш, явяваща се светлина Малхут – най малката от всички светлини, а накрая влиза светлината ехида – най-голямата от всички светлини. Затова винаги наричаме светлините с името НАРАНХАЙ, тоест отдолу нагоре, тъй като редът им на идване в парцуфа е именно такъв.

11) В съответствие с това, когато в парцуфа има само едно кли, което задължително се явява висше кли, тоест Кетер, който се е развил в началото, в парцуфа не влиза най-голямата светлина, отнасяща се към Кетер – светлината ехида, а влиза най-малката светлина – светлината нефеш и се облича в кли Кетер. А когато в парцуфа са се развили две кли, явяващи се най-големите келим – Кетер и Хохма, в него влиза също и светлината руах. И тогава светлината нефеш се спуска от кли Кетер в кли Хохма, а светлината руах се облича в кли Кетер. И в следствие на това, когато се развило трето кли в парцуфа – кли Бина, в парцуфа влиза светлината нешама. И тогава светлината нефеш слиза от кли Хохма в кли Бина, светлината руах излиза от Кетер и влиза в кли Хохма, а светлината нешама се облича в кли Кетер. А когато се развило четвърто кли в парцуфа – кли Тиферет, в парцуфа влиза светлината хая. И тогава светлината нефеш се спуска от кли Бина в кли Тиферет, светлината руах – в кли Бина, светлината нешама - в кли Хохма, а светлината хая  - в кли Кетер. А когато се развило пето кли в парцуфа – кли Малхут, тогава всички светлини влизат в съответстващите им келим. Защото тогава към парцуфа бива привлечена светлината ехида, а светлината нефеш се спуска от кли Тиферет в кли Малхут, светлината руах слиза от кли Бина и влиза в кли Тиферет, светлината нешама се спуска от кли Хохма и влиза в кли Бина, а ор ехида влиза и се облича в кли Кетер.

12) И по такъв начин виждаш, че докато не се развили всичките пет келим КАХАБ ТУМ в парцуфа, светлините се намират на места, които не им съответстват. Освен това, те се намират в обратно съотношение. Защото ако в парцуфа липсва кли Малхут – най-малкото кли, то ще липсва и светлината ехида – най-голямата от светлините. А ако липсват двата долни келим – Тиферет и Малхут, тогава ще липсват и двете висши светлини – ехида и хая. А ако липсват трите долни келим – Бина, Тиферет и Малхут, то ще липсват и трите висши светлини – нешама, хая, ехида и т.н. Защото докато не се развият всичките пет келим КАХАБ ТУМ в парцуфа, съществува обратно съотношение между келим и светлините – ако не достига една светлина и едно кли, на светлините ще им липсва най-голямата светлина - светлината ехида, а в келим е обратно - ще липсва най-малкото кли, кли Малхут и т.н.

13) Оттук ще разбереш, че когато говорим, че при издигането на Малхут в Бина било завършено стъпалото под Хохма, вследствие на което на това стъпало останали две сфирот – Кетер и Хохма, а Бина, Тиферет и Малхут на това стъпало се отдалечили, спускайки се от него (както е описано по-нататък, в п.17). Но тук става дума само за келим, а що се отнася до светлините е обратно – светлината нефеш и руах останали на даденото стъпало, а светлината нешама, хая и ехида се отдалечили от него.

14) И едновременно с това разбери онова, за което се говори понякога в «Зоар» - че при издигането на Малхут в Бина, петте букви в името ЕЛОКИМ се разделили по следния начин: двете букви МИ останали на стъпалото, а трите букви ЕЛЕ излезли, отдалечавайки се от това стъпало (както е описано в «Предговор към книгата Зоар», стр.20). А понякога в «Зоар» се говори обратното – че при подема на Малхут в Бина, на стъпалото остават двете букви ЭЛ, а трите букви КИМ, се отдалечили, спускайки се от това стъпало (както е описано в «Зоар», «Берейшит-1», п.59).   

Работата е в това, че петте букви на ЕЛОКИМ са същността на петте сфирот КАХАБ ТУМ или на петте светлини НАРАНХАЙ, и при издигането на Малхут в Бина, от страна на келим, на стъпалото останали Кетер и Хохма, или двете букви ЕЛ, а трите букви КИМ се спуснали от това стъпало. Но от страна на светлините е обратното – двете долни букви МИ, обозначаващи двете долни светлини нефеш и руах, останали на стъпалото, а трите висши букви ЭЛЕ, обозначаващи ехида, нешама и хая, излезли, отдалечавайки се от това стъпало.

Затова, в «Предговор към книгата Зоар» се говори за петте светлини НАРАНХАЙ, към които сочат петте букви ЕЛОКИМ и затова се казва, че МИ останали, а ЕЛЕ излезли от стъпалото. А в «Зоар», «Берешит» се говори за петте келим КАХАБ ТУМ, към които сочат петте букви ЕЛОКИМ и затова се казва обратното - че ЕЛ останали на стъпалото, а трите букви КИМ излезли от него. И е необходимо да помниш тези неща, замисляйки се на всяко място – дали се говори за светлините или за келим. И по такъв начин ще се разрешат много измислени противоречия.

Издигането на Малхут в Бина

            15) Необходимо е подробно да бъде разбрано «подслаждането на Малхут в Бина», явяващо се корен на цялата наука. Тъй като Малхут се явява свойство на съда, в който светът не може да съществува, затова Създателят я издигнал в Бина, която се явява свойство на милосърдието. И към това са насочвали мъдреците в казаното: «В началото се извисил в мисълта да създаде свят в свойството на съда, а именно в Малхут, явяваща се свойство на съда. Видял, че светът не може да съществува, предварил свойството на милосърдието и го съвместил със свойството на съда» («Берешит Раба», п.12). Тоест посредством издигането на Малхут в Бина, Малхут получава формата на Бина, свойството на милосърдието, и тогава Малхут управлява света в свойството на милосърдието.

Това издигане на Малхут в Бина става на всяко стъпало - от началото на света Ацилут до края на света Асия, тъй като нямаме стъпало, в което да ги няма десетте сфирот КАХАБ ХАГАТ НЕХИМ. И Малхут, намираща се на всяко стъпало, се издигнала в Бина на същото стъпало и там получила подслаждане.

Разделяне на всяко стъпало на две части

            16) Известно е, че понятието «Малхут завършва всяка сфира и всяко стъпало» означава, че Малхут пречи на светлината на това стъпало да се разпространи вътре в нея, което става в следствие на случилото се върху нея съкращаване, за да не получава висшата светлина. Затова светлината на всяко стъпало се разпростира само до Малхут, а когато стигне до екрана, намиращ се в Малхут, тя свършва. Тогава върху намиращия се в Малхут екран става ударно взаимодействие (зивуг де-акаа) със светлината (както е описано във «Въведение в науката кабала», п.14). А тъй като Малхут на стъпалото се издигнала в Бина на същото стъпало, следователно Малхут сложила край на светлината на мястото, в което се издигнала, тоест в средата на Бина. А половината на Бина, Тиферет и Малхут, намиращи се по-ниско от завършващата Малхут, излезли от това стъпало и образували друго – под Малхут. По такъв начин, че в следствие на издигането на Малхут в Бина, всяко стъпало се разделило на две части: Кетер, Хохма и половината на Бина, намираща се над Малхут останали на стъпалото, а половината на Бина, Тиферет (включваща ХАГАТ НЕХИ) и Малхут излезли от това стъпало и образували стъпало под нея. Този край, който образувала Малхут в средата на Бина, се нарича парса. И помни това.

          17) На всяко стъпало трябва да има пет светлини, наречени ехида, хая, нешама, руах и нефеш, облечени в пет келим, наречени Кетер, Хохма, Бина, Тиферет (включваща ХАГАТ НЕХИ) и Малхут. И тъй като вследствие на издигането на Малхут в Бина на стъпалото останали само две пълни келим – Кетер и Хохма, а трите келим – Бина, Тиферет и Малхут отсъстват в него, то и от светлините останали само две – нефеш и руах, обличащи се в двете кли – Кетер и Хохма, а трите светлини – нешама, хая и ехида отсъстват в него, защото за тях няма келим, в които да се облекат. Следователно, на това стъпало не му достигат първите три сфирот, тъй като вследствие на издигането на Малхут в Бина стъпалото се разбило на две половини, като едната половина останала на стъпалото, и това са келим Кетер и Хохма, и светлините нефеш и руах, а другата му половина излязла от това стъпало и това са келим Бина Тиферет и Малхут, и светлините нешама, хая, ехида. Затова издигането на Малхут в Бина се обозначава с буквата юд, която влязла в «ор» (светлина) на това стъпало и «ор» се превърнала в «авир» (въздух). Защото в следствие на издигането на Малхут в Бина, това стъпало изгубило светлините на първите три свои сфирот и на това ниво останали руах и нефеш, наречени «авир» (както е написано в «Берешит-1», п.32). И това понятие също се изразява с петте букви на името ЕЛОКИМ, които се разделили на две: МИ ЕЛЕ. Двете букви МИ обозначават двете светлини руах и нефеш, облечени в двете келим Кетер и Хохма, оставащи на стъпалото. А трите букви ЕЛЕ обозначават трите келим Бина, Тиферет и Малхут, които излезли от стъпалото, както е казано по-горе.

Връщането на Малхут от Бина долу, на нейното място

            18) Но благодарение на издигането на Мей Нуквин (МАН) посредством Тора и молитвите на нисшите, висшето светене се разпростира от Хохма и Бина де-АК, извеждащо на всяко стъпало Малхут от Бина и спускащо я на нейното място (както е описано в гл. «Ва-икаел», стр.41). И тогава тези три келим - Бина, Тиферет и Малхут, които дотогава излезли от стъпалото заради влизането на юд, тоест на Малхут в «ор» на това стъпало, която образувала края на стъпалото под Хохма, и «ор» се превърнала в «авир». И сега, когато оттам се спуснала Малхут, и юд излязла от «авир», келим се връщат на своето стъпало и на него отново има пет келим. А тъй като има пет келим, в тях отново се обличат всичките пет светлини ехида, хая, нешама, руах, нефеш, и отново «авир» става «ор», защото на това стъпало се върнало нивото ГАР - трите първи сфирот, които се наричат «ор».

Времето на катнут и времето на гадлут

          19) По такъв начин се изясни, че заради издигането на Малхут в Бина настъпили две времена на всяко стъпало: време на катнут (малко състояние) и време на гадлут (голямо състояние). Защото с издигането на Малхут в Бина, там тя завършва стъпалото под Хохма, а Бина, Тиферет и Малхут на стъпалото излизат от това стъпало и застават на стъпалото, което е под нея. Затова на стъпалото останали само Кетер-Хохма де-келим и светлините руах-нефеш, а ГАР отсъства. И това е времето на катнут (както е разгледано в п. 17). Но след като нисшите издигат Мей Нуквин и привличат светенето от Хохма Бина де-АК, извеждащо Малхут от Бина, тогава тези три келим – Бина и ТУМ, които паднали на стъпалото под нея отново се издигат оттам на своето стъпало, както е в началото. И тъй като вече има пет келим КАХАБ ТУМ на стъпалото, в тях отново се обличат петте светлини: нефеш-руах-нешама-хая-ехида (както е разгледано в п.18). И това е времето на гадлут на стъпалото. (Вече подробно обяснихме тези неща в «Предговор към книгата Зоар», стр.20 и в коментарите «Сулам» с думите «Образувал в нея», и е желателно да ги изучиш там). По такъв начин се изясни, че вследствие падението на стъпалото на Бина и ТУМ на стъпало под нея, това стъпало се намира в катнут, при отсъствието на ГАР. А благодарение на връщането на Бина и ТУМ на стъпалото, това стъпало се намира в гадлут, тоест в напълване на ГАР.

Как долният се издига към своя висш

  20) И в понятието за издигането на Малхут в Бина е приготвена връзка и възможност за всеки нисш да се издигне към своя висш. Защото съществува правило, според което висшият, спускащ се към нисшия, става като него самия. А също: нисшият, издигащ се към висшия, става като него. И затова в състоянието катнут на стъпалото, тоест когато издигането на Малхут завършва в Бина, тя извежда Бина и ТУМ от това стъпало на стъпалото, намиращо се под нея, и тогава тези Бина и ТУМ стават едно стъпало със стъпалото под нея. Защото висшият, спускащ се към нисшия, става като него самия. Затова, в състоянието гадлут на стъпалото, т.е. в момента, когато Малхут отново излиза от Бина, връщайки се на своето място, а Бина и ТУМ, които паднали от Бина се връщат на своето стъпало, то тогава те вземат със себе си също и долната степен, в която са се намирали по време на своето падение. Тъй като по време на своето падение те вече са станали едно стъпало заедно с нисшия, слели са се с него като едно цяло, то те го вземат заедно със себе си също и по време на своето връщане на стъпалото издигат и нисшето стъпало към висшето. А съгласно правилото, според което нисшият, издигащ се на мястото на висшия, става като него, сега и нисшата степен става получаваща на цялата светлина и мохин, намиращи се на висшето стъпало. По такъв начин се изясни как издигането на Малхут в Бина води до такава връзка между стъпалата, когато всяко стъпало може да се издигне към онова, което е по-високо от него. А освен това, дори най-долното стъпало ще може да се издигне на най-високото ниво, благодарение на връзката, която се е образувала вследствие на падането на Бина и ТУМ на всяко стъпало, на стъпалото под него. (Как е обяснено в коментарите «Сулам», глава «Ваякхел», стр. 41, с думите: «Както е казано», виж там).

Катнут и гадлут на ИШСУТ и ЗОН

21) И след като в най-общ план бе изяснено понятието за издигането на Малхут в Бина, т.е. че има място на всички стъпала на четирите свята АБЕА, сега ще изясним същите неща в конкретния случай. Да вземем, например, двете стъпала, наречени ИШСУТ и ЗОН, намиращи се в света Ацилут. Когато заради издигането на Малхут де-ИШСУТ в Бина де-ИШСУТ в състояние на катнут, излезли три сфирот - Бина и ТУМ де-ИШСУТ и паднали на стъпалото под ИШСУТ, т.е. ЗОН. И тези Бина и ТУМ се слели със стъпалото ЗОН по време на своето падение. Затова, когато дошло времето на гадлут, когато Малхут отново излязла от Бина де-ИШСУТ, (връщайки се) на своето място, благодарение на което тези Бина и ТУМ де-ИШСУТ отново се издигнали от своето падение, изкачвайки се на стъпалото ИШСУТ, то заедно с тях се издигнали също и ЗОН, в следствие на това, че били слети с тях по време на катнут в момента на тяхното падение. По такъв начин също и ЗОН се издигнали към стъпалото ИШСУТ и получават същите светения и мохин, достойни за стъпалото ИШСУТ.

Ако не бе издигането на Малхут в Бина, ЗОН не биха станали достойни за мохин

22) И тук е необходимо да се знае, че ЗОН сами по себе си са абсолютно недостойни за получаването на мохин. Тъй като източникът на ЗОН се отнася към свойство под табур де-АК (виж по-горе, п.17), където властва Малхут на свойството на съда, когато силата на съкращаването господства над нея и тя е недостойна да получи висшата светлина. Но сега, когато Бина и ТУМ на ИШСУТ издигнали ЗОН на стъпалото на ИШСУТ, станали ЗОН като стъпалото ИШСУТ и могат да получат висшата светлина също като тях.

23) И сега става разбираемо казаното от мъдреците: «В началото се издигнал в замисъла да сътвори света в свойството на съда» - т.е. в Малхут на първото съкращаване, явяваща се свойство на съда. А понятието «свят» има значението «ЗОН на Ацилут», наречени «свят», а също и значението «този свят», получаващ от ЗОН на Ацилут. Защото всичко, получавано в ЗОН, може да бъде получено от хората в този свят, а всичко, което не се получава в ЗОН, не може да бъде получено от намиращите се в «този свят», тъй като над стъпалото ЗОН не можем да получим. И тъй като коренът на ЗОН се намира под табур де-АК, където властва Малхут на свойството на съда, те не могат да получат висшата светлина и съществуват заради намиращото се в Малхут съкращаване, което господства над тях. Нещо повече - «този свят» не може да съществува. И това е, което е казано: «Видял, че светът не може да съществува, преварил свойството на милосърдието и го съвместил със свойството на съда». Тоест издигнал Малхут на всяко стъпало, явяваща се свойство на съда към Бина на това стъпало, явяваща се свойство на милосърдието. По такъв начин, Малхут ИШСУТ се издигнала в Бина ИШСУТ, вследствие на което Бина и ТУМ де-ИШСУТ паднали с едно стъпало по-ниско, тоест ЗОН, които се слели с тях. Защото по времето на гадлут ИШСУТ, когато Малхут отново се спуска от Бина ИШСУТ на своето място и трите келим Бина и ТУМ де-ИШСУТ се връщат на своето място в ИШСУТ, както в началото, тогава те вземат със себе си също и ЗОН, които са се слели с тях и ги издигат към стъпалото ИШСУТ. И станали ЗОН като стъпалото ИШСУТ, тоест станали достойни да получат висшата светлина, както и ИШСУТ (както бе разяснено по-горе, п.21). И затова получават висшата светлина на ИШСУТ, предавайки я в «този свят», и сега светът може да съществува. Но ако няма съвместяване на свойството на съда със свойството на милосърдието, тоест ако не беше се издигнала Малхут на ИШСУТ в Бина на ИШСУТ, тогава не биха паднали Бина и ТУМ де-ИШСУТ в ЗОН и нямаше да има никаква възможност за ЗОН да се издигнат в ИШСУТ. И тогава те нямаше да могат да получат висшата светлина за света, и светът не би могъл да съществува. По такъв начин изяснихме понятието издигане на Малхут в Бина.

Поправяне на линията

24) В първите три парцуфа на света Адам Кадмон, наречени Галгалта, АБ и САГ, сфирот се разполагали една под друга, в една линия. А в света Некудим, обличащ света Адам Кадмон от табур и надолу, станало поправяне на линията в нейните първи три сфирот (ГАР), но не в седемте долни сфирот. А в света Ацилут станало поправяне на линията също и в седемте долни сфирот.

Две особености в поправянето на линията

25) Смисълът на казаното е в това, че поправянето на линията, което се образувало в десетте сфирот, станало в следствие на издигането на Малхут в Бина, която станала нуква за Хохма. И по силата на това се образували две страни в тези десет сфирот, защото Малхут, която се добавила във всяка сфира, станала лява страна на тази сфира. А същността на самата сфира се смята за дясна линия в тази сфира. И лявата линия добавила недостатък в дясната линия. И тогава станало взаимодействие (зивуг) на висшата светлина с екрана на ограничението (диним) в тази Малхут, и стъпалото хасадим, което се образувало в резултат на ударното взаимодействие (зивуг де-акаа) на висшата светлина с екрана на тази Малхут, станало средна линия, обединяваща и изравняваща двете линии една с друга, защото ако нямаше ограничения в Малхут, не би имало ударно взаимодействие и нямаше да има многобройни хасадим. Затова Малхут – лявата линия – станала също толкова важна, както и същността на сфирата – дясната линия. Известно е, че началото на това поправяне - издигането на Малхут в Бина, станало в света Некудим, който излязъл след парцуфа САГ на света Адам Кадмон, затова и поправянето в трите линии също започва от света Некудим, защото едното зависи от другото. Докато в първите три парцуфа Галгалта, АБ и САГ, предшестващи света Некудим, още не е станало поправяне във вид на издигане на Малхут в Бина и затова тези три линии ги нямало, а имало само една линия.

Поправяне на линията в седемте долни сфирот и в ИШСУТ

            27) Затова първото поправяне, което е необходимо за седемте долни сфирот има за цел да започне да отстранява ограниченията, намиращи се в Малхут, която се добавила в сфирот, тоест просто да продължи светенето от Хохма и Бина на света Адам Кадмон, спускащо Малхут от Бина и връщащо я на нейното място. И тогава трите келим Бина, Тиферет и Малхут се връщат в тази сфира и стават лява линия, а Кетер и Хохма, които отпреди се намират там, стават дясна линия. И тъй като стъпалото се допълнило до петте келим КАХАБ ТУМ, то към нея се връщат всичките пет светлини НАРАНХАЙ и светлината хохма се върнала на това стъпало, и сега средната линия може да съедини двете линии една с друга и да допълни това стъпало с всички негови поправяния.

28) А целта на второто поправяне е да усили парса, която се явява сила на края на Малхут, издигаща се в Бина по такъв начин, че тази парса никога да не се анулира. И дори тогава, когато Малхут се спуска от Бина, силата на нейния край остава на мястото на Бина. А Бина, Тиферет и Малхут, присъединяващи се към стъпалото, трябва да се издигнат над парса и там да се присъединят към стъпалото. Но намирайки се долу, под парса, те не могат да се присъединят към това стъпало, въпреки че Малхут вече се е спуснала оттам, тъй като нейната сила на края останала и след като тя се спуснала от там.

29) И когато Бина, Тиферет и Малхут се издигат над парса и се присъединяват към стъпалото, те не стават едно стъпало с двете келим Кетер и Хохма, защото остава разликата между двете келим Кетер и Хохма, в които никога не е имало недостатък, тъй като те не са излизали от своето стъпало, и в тях се проявил недостатък в малкото състояние (катнут), а сега се върнали.

И тази разлика ги прави две линии – дясна и лява, където Кетер и Хохма на стъпалото стават дясна линия, а Бина, Тиферет и Малхут на това стъпало стават лява линия.

30) Тази разлика, тези «дясна» и «лява», в никакъв случай не говорят за «място», тъй като духовното е над място и над време, но разликата означава, че те не искат да се съединят една с друга, и «дясна» означава светлина хасадим, а «лява» означава светлина хохма.

Работата е в това, че Кетер и Хохма на това стъпало, оставащи на него по време на малкото състояние (катнут) със светлината хасадим, се удовлетворяват с тази светлина хасадим също и по време на голямото състояние (гадлут). Тоест също и след като Малхут се спуснала от Бина, защото в тази светлина нямало недостатък. И не искат да получат светлината хохма и ГАР, върнала се сега на това стъпало заедно с връщането на Бина, Тиферет и Малхут на него. И затова Кетер и Хохма се определят като дясна линия, тоест светлина хасадим. А Бина, Тиферет и Малхут, които при своето връщане на стъпалото донесли светлината хохма и ГАР на това стъпало, не искат да се съединят с Кетер и Хохма, тъй като държат светлината хасадим, която имали по времето на катнут, а Бина, Тиферет и Малхут сега са по-важните, които са дошли на стъпалото светлина хохма. И затова, те се определят като лява линия, тъй като държат светлината хохма.

31) И тази разлика между дясната и лявата линия се определя също и като противоречие между дясната и лявата линия. Тъй като дясната линия, придържаща се към хасадим, иска да анулира светлината хохма, намираща се в лявата линия, и да остави властта само на светлината хасадим. А лявата линия, придържаща се към светлината хохма, иска да отмени светлината хохма, намираща се в дясната линия, и да предостави властта на светлината хохма. И по силата на това противоречие те не светят, тъй като на светлината хасадим в дясната линия не и достига светлината хохма и тя е като гуф без рош (буквално – като тяло без глава). А светлината хохма, съдържаща се в лявата линия, окончателно потъмняла, защото светлината хохма не може да свети без хасадим.

32) Това различие не е възможно да бъде отстранено по друг начин, освен с помощта на средната линия, създадена от долните, издигащи се там чрез МАН, което и се нарича средна линия, когато става зивуг между висшата светлина и екрана на нисшия, наречен «масах де-хирик». И излиза на него стъпалото хасадим, явяващо се средна линия. Този екран, от една страна, намалява ГАР на лявата линия, а от друга страна, увеличава светлината хасадим и чрез тези две поправяния, принуждава лявата линия да се съедини с дясната. По такъв начин, намиращата се в лявата линия светлина ВАК де-хохма се облича в хасадим от дясната линия. И сега тя може да свети и се допълва лявата линия. Също и светлината хасадим от дясната линия се съединява с хохма от лявата линия и чрез това постига светлината ГАР и се допълва дясната линия. По този начин виждаме как средната линия допълва двете линии – дясната и лявата. И така, в най-общ вид изяснихме поправянето на трите линии което се осъществило в седемте долни сфирот.

Излизане на трите линии в ИШСУТ

          33) А сега ще изясним реда на излизане на трите линии на едно отделно взето стъпало и по аналогия с него, ще можеш да разглеждаш всички стъпала. Да разгледаме, например, стъпалото ИШСУТ, явяващо се свойство на седемте долни сфирот на Бина.

ГАР на Бина на Арих Анпин вече се установили във висшите АВИ, а седемте долни (ЗАТ) на Бина на Арих Анпин се установяват в ИШСУТ: в началото излязла дясната линия ИШСУТ – Кетер и Хохма ИШСУТ, и тя се установила по времето на подема на Малхут ИШСУТ в Бина ИШСУТ, което завършва стъпалото ИШСУТ под Хохма, а Бина, Тиферет и Малхут ИШСУТ паднали долу, на стъпалото на Зеир Анпин. И тези две келим – Кетер и Хохма, оставащи на стъпалото ИШСУТ, станали дясна линия, както бе посочено по-горе. И тъй като там има само две келим – Кетер и Хохма, в тях има само две светлини – нефеш и руах, и недостига ГАР.

34) А след това излязла лявата линия, състояща се от трите келим – Бина, Тиферет и Малхут на ИШСУТ след като те отново се издигнали от състоянието на падение. Тя се установила благодарение на светенето на хохма и Бина АК, извеждайки завършващата Малхут от Бина на ИШСУТ и връщаща я на нейното място. И тогава Бина, Тиферет и Малхут на ИШСУТ отново се издигат на своето стъпало. И тъй като се попълнили петте келим в парцуфа, в тях се облекли всичките пет светлини НАРАНХАЙ, и тогава те стават лява линия на ИШСУТ. И с излизането на тази лява линия възниква противоречие между дясната и лявата линия, когато дясната желае да анулира лявата и да властва сама. И точно по същия начин лявата иска да анулира дясната и да властва сама. И вследствие на това, те двете не могат да светят, докато не се установи обединяващата ги средна линия.

35) А след това излиза средната линия. Тя излиза благодарение на екрана, който е по-нисък по отношение на стъпалото ИШСУТ, което се е издигнало в МАН към ИШСУТ. Тоест „Зеир Анпин се издигнал към ИШСУТ заедно с трите келим – Бина, Тиферет и Малхут по времето, когато те отново се издигнали на своето стъпало. И нивото на светлината, която излиза на този екран, обединява в една линия дясната и лявата линии, които са излезли в ИШСУТ. Но дясната ще свети отгоре надолу, а лявата ще свети отдолу нагоре. Тогава хохма се облича в одеждите на хасадим и може да свети, а хасадим се включва в светенето на хохма и се попълват трите първи сфирот (ГАР).

И по такъв начин откриваш, че до идването на средната линия, дясната и лявата линия се намирали в противоречие помежду си и искали да се анулират една друга. Дясната линия, явявайки се корен на това стъпало, което не съдържа в себе си недостатък, иска да отмени властта на лявата и да я потисне – както се отнася коренът към своя клон. А лявата линия се държи за светлината хохма, която е повече от хасадим в дясната линия. Затова тя има достатъчно сили, за да анулира светлината хасадим, намираща се в дясната линия. В следствие на това, двете линии не могли да светят, защото хохма не може да свети без обличането, получавано от хасадим, а хасадим без светенето на хохма – това е ВАК без рош.

36) И причината за това, че хохма не може да свети без светлината хасадим е, че тук се говори за ИШСУТ, представляващ сам по себе си седемте долни сфирот на Бина, ХАГАТ НЕХИМ на Бина. И тези ХАГАТ НЕХИМ на Бина не се явяват свойства на самата Бина, а само включване на Зеир Анпин в Бина. Тъй като всичките десет сфирот са включени една в друга и във всяка сфира има 10 сфирот.

Например, сфира Бина се състои от всичките десет сфирот КАХАБ ТУМ. Бина в нея се явява нейното собствено свойство. Кетер и Хохма в нея са от Кетер и Хохма, които са включени в нея, а Тиферет и Малхут, явяващи се нейните ХАГАТ НЕХИМ са от включения в нея ЗОН.

Известно е, че сфира Зеир Анпин в своята основа в десетте сфирот на пряката светлина, по своята същност се явява светлина хасадим, но в нейната хасадим свети светлината хохма. Затова във всички долни сфирот е невъзможно светенето на хохма без хасадим, защото на тях не би им достигнала самата основа и носителят на светенето хохма, тоест хасадим, явяваща се самата същност на Зеир Анпин на десетте сфирот на пряката светлина, а той е коренът на всичките седем долни сфирот, намиращи се на всяко стъпало. И от тук следва правилото, че само в светлината на първите три сфирот, хохма може да свети без хасадим. Но седемте долни сфирот, на което и място да се намират, се явяват свойство на Зеир Анпин – в тях е невъзможно светенето на хохма без хасадим, тъй като хасадим се явява тяхна главна същност. И затова, ако на хохма не и достига хасадим – това е тъмнина, а не светлина.

37) Но в следствие високата значимост на хохма, за която се държи лявата линия, лявата линия в никакъв случай няма да отстъпи, за да се съедини с хасадим, която се намира в дясната линия. Нещо повече, тя освен това и противодейства и иска да я анулира, както бе казано. И дясната линия няма да се подчини, освен с помощта на двете сили, издигащи се от средната линия, които и влияят и я подчиняват:

1. Това е екранът на първия стадий, който се съдържа в средната линия, и това е Зеир Анпин. Този екран намалява нивото на Хохма в лявата линия от състоянието ГАР на хохма до нивото ВАК на хохма. Тоест за да не се разпространи хохма в светенето отгоре надолу, а по принцип да свети отдолу нагоре. И такова светене се определя само като ВАК на хохма.

2. Това е зивугът, извършван от висшата светлина върху екрана на този първи стадий, извеждащ стъпалото на светлината хасадим. И тогава, тъй като от една страна нивото на хохма в лявата линия се спуснало до ВАК на хохма, и това е силата на екрана, а от друга страна, хасадим на лявата линия се увеличила от две страни – от страна на дясната линия и от страна на зивуга на висшата светлина върху екрана в средната линия – именно тогава лявата линия се подчинила и се обединила с хасадим в дясната линия и средната линия. Но през цялото това време, докато екранът на средната линия не намали нивото ГАР на хохма, няма никаква сила в света, способна да я обедини с дясната линия.

38) И е необходимо да се знае, че две сили действат в този екран на средната линия, за да намалят ГАР на хохма, намиращ се в лявата линия. Тъй като по-горе се изясни, че според своите качества, ЗОН не е достоен да получи мохин, защото в тях властва Малхут на свойството на съда (мидат а-дин), когато силата на съкращаване я възсяда, за да не получава светенето хохма. И тази Малхут на свойството на съда наричаме манула (замък). Но след това, тази Малхут взаимодейства със свойството на милосърдието (мидат а-рахамим), тоест с Бина. И от страна на Малхут, взаимодействаща с Бина, ЗОН са достойни да получат мохин, тоест светлината хохма. Тази взаимодействаща с Бина Малхут наричаме мифтеха (ключ). Затова в екрана на Зеир Анпин, представляващ средна линия, тези две сили също ги има – силата на манула и силата на мифтеха. В началото, когато трябва да намали ГАР в лявата линия, той прави този екран на манула, тоест в Малхут на свойството на съда: от всяко място, където то се разкрива, изчезва висшата светлина. Но в следствие на това, че иска да остави ВАК на хохма, той след това прикрива този екран на манула и работи с екрана на мифтеха – с Малхут, взаимодействаща с Бина, в силата на която все пак останало светенето ВАК хохма.

И така, изяснихме как Зеир Анпин се издига заедно с Бина, Тиферет и Малхут на ИШСУТ, на стъпалото на ИШСУТ и с помощта на своя екран обединява и допълва двете линии - дясната и лявата, съдържащи се в ИШСУТ, и става там средна линия, която е съгласуваща между тях и се нарича Даат.

Холам, шурук и хирек

39) Тези три линии се наричат също три огласявания: холам, шурук и хирек. Дясната линия е огласяването холам. Лявата линия е огласяването шурук, тоест мелафум: вав, вътре в който е точката. И средната линия е огласяването хирек.

Обяснение: огласяванията посочват светенето хохма, тоест те дават живот и привеждат в движение буквите, явяващи се келим. Затова дясната линия, установила се по време на издигането на Малхут в Бина, в която отсъства хохма, обозначава огласянето холам, обикновено стоящо над буквите. То показва, че това огласяне, тоест хохма, не се облича в келим, тоест в букви, а се намира над келим. Лявата линия, образувана след връщането им на тяхното стъпало, от Бина, Тиферет и Малхут, държащи се за светлината хохма, по тази причина се обозначава с огласянето шурук – вав, вътре в който е точката. Това показва, че точката, или хохма, е облечена в келим, наречени букви.  

А средната линия, която се установила от долното стъпало, която се издигнала на по-високо стъпало, съгласувала и допълнила двете линии на това стъпало. Без тази средна линия, хохма не би могла да свети. И тъй като това поправяне идва от долното стъпало, то се обозначава със огласянето хирек, стоящо под буквите, тоест под келим. И тъй като това е по-ниско стъпало, винаги наричаме екрана на средната линия екран де-хирек.

Средната линия, намираща се над двете линии

40) Но също така има свойство на средната линия, която се намира над двете линии, а именно в трите рош на Атик (на арамейски – гимел рейшин де-Атик), когато непознаваемата рош (на арамейски – рейша де ло етъяда) съгласува и обединява двете линии – дясната и лявата, тоест двете рош китра и моха стимаа на Арих Анпин, които се намират под него. Но те са се установили в качеството си на корен за трите линии, а в които и да е три линии, освен тези, средната линия идва отдолу.

По такъв начин откриваш три вида поправяне на линиите:

1. Поправяне на линиите в трите рош на Атик, когато средната линия се намира над двете линии.

2. Поправяне на линиите в ГАР, когато дори в лявата линия няма разкриване на хохма.

3. Поправяне на линиите в седемте долни сфирот, когато в лявата линия има разкриване на хохма.

Трите разновидности на хохма в Ацилут

41) В Ацилут има три разновидности на хохма:

Първата – това е Хохма, съдържаща се в десетте сфирот на пряката светлина, а в парцуфите – това е Хохма стимаа (на арамейски – недостъпната) на Арих Анпин.

Втората – това е ГАР на Бина, а в парцуфите – това е Аба ве-Има и се нарича хохма на дясната линия.

Третата – това е ЗАТ на Бина, а в парцуфите – това е ИШСУТ и се нарича хохма на лявата линия.

Двете първи разновидности на хохма са недостъпни и не светят на долните. И само третата разновидност – хохма на лявата линия – се разкрива в мястото Малхут и свети на ЗОН и на нисшите.

42) Вече знаеш, че Арих Анпин – това е Хохма на Ацилут, Аба ве-Има – това е ГАР на Бина на Ацилут, а ИШСУТ – това са седемте долни сфирот на Бина на Ацилут. Както е известно, в рош на Арих Анпин има само две сфирот – Кетер и Хохма, наречени китра и Хохма стимаа, а неговата Бина излязла от рош и станала свойството гуф без рош. Тоест тъй като завършващата Малхут се издигнала и образувала край в рош, под хохма в него се намират Бина, Тиферет и Малхут, но вече под завършващата Малхут, намираща се в рош, затова Бина става свойството гуф. И тези Бина, Тиферет и Малхут, всички заедно, се наричат с името на висшето свойство в тях – Бина. А тъй като тя излязла от рош в свойството гуф без рош, то вече е недостойна да получи хохма, докато не се върне в рош на Арих Анпин.

43) Тази Бина се дели на две стъпала – ГАР и ЗАТ. И това е така, защото  недостатъкът от отсъствието на хохма, образувал се в нея при излизането от рош на Арих Анпин, изобщо не засяга ГАР на Бина, тъй като тя винаги се намира в състоянието «хафец хесед» (буквално – желанието да бъде безкористна), тоест Бина искала само светлината хасадим, а не светлината хохма. И дори, намирайки се в рош на Арих Анпин, нейните ГАР не получавали светлината хохма, а само хасадим. И това слиза към нея от Бина на пряката светлина, цялата същност на която е хасадим без хохма. 

И затова в първите три сфирот на Бина няма никакъв недостатък вследствие на тяхното излизане от рош и те се оценяват така, сякаш както преди се намират в цялото онова съвършенство, в което са били и в Арих Анпин. Затова ГАР на Бина се отделили като стъпало, което е само по себе си, и образували Аба ве-Има Илаин (на арамейски – висшите), обличащи Арих Анпин от пе и надолу, които винаги се смятат за ГАР, макар да се намират по-ниско от рош на Арих Анпин.

Но седемте долни сфирот на Бина не се явяват същност на Бина, а само включване на ЗОН в Бина. А основната същност на Зеир Анпин е светенето на хохма в хасадим, затова на тях им трябва това светене хохма, за да го предадат в ЗОН. И тъй като по време на тяхното излизане от рош на Арих Анпин, те са недостойни за получаването на хохма за ЗОН, затова се определят като повредени. И по тази причина се отделили от съвършените ГАР на Бина и станали сами по себе си отделно стъпало, и образували парцуфа ИШСУТ на Ацилут, обличащ Арих Анпин от хазе и надолу. И се явяват свойството ВАК без рош, чак до връщането на Бина в рош на Арих Анпин – само тогава те постигат ГАР.

44) И така, виждаш, че същността на Хохма е в този рош на Арих Анпин, който се нарича Хохма стимаа (затворена хохма), защото тази изходна хохма е затворена в главата на Арих Анпин и не свети на нисшите, намиращи се под рош на Арих Анпин. А Аба ве-Има и ИШСУТ – това е изходната Бина на Ацилут, наречена стъпало САГ де-МА, същността на които е хасадим, а не хохма. И при излизането на Бина от рош на Арих Анпин, пострадали само ЗАТ на Бина, тоест ИШСУТ, които в резултат на това останали без ГАР и няма да се допълнят по друг начин, освен при връщането на Бина в рош на Арих Анпин, получаващ при това хохма за ЗОН. И тогава, те се смятат за хохма на лявата линия. Това значи, че тази хохма не се разкрива по друг начин, освен посредством трите линии, излизащи в ИШСУТ, когато в лявата от тези три линии се разкрива хохма. Макар че ГАР и ЗАТ на Бина, тоест АВИ и ИШСУТ се върнали в рош на Арих Анпин, ИШСУТ не получават хохма направо от Хохма стимаа от рош на Арих Анпин, защото всяко стъпало не получава по друг начин, освен от най-близкото до него по-висше стъпало. А Аба ве-Има (АВИ) получават хохма от Хохма стимаа от рош на Арих Анпин и я предават на ИШСУТ.

45) Аба ве-Има се определят като хохма на дясната линия, тъй като дори намирайки се под рош, те са цялостни, каквито са били и в рош. И винаги са съединени с Хохма стимаа, съдържаща се в рош на Арих Анпин, но не получават от нея, тъй като винаги се намират в състоянието «хафец хесед» (на иврит – желанието да бъдат безкористни).

И вече изяснихме, че основната същност на Хохма е в рош на Арих Анпин. Но тя е затворена, тоест изобщо не свети под неговия рош. А светенето хохма стимаа, включено в Аба ве-Има, макар те да не получават от нея самата, се определя като хохма на дясната линия. И при връщането им в рош, те се наричат висша Хохма. А това, че биват смятани за Хохма, макар и да не получават от нея, е следствие от тяхното единство с Хохма, което прави хасадим в Аба ве-Има изцяло ГАР.

А Хохма, която свети в ИШСУТ – това е хохма на лявата линия, защото не свети в нея, а само в лявата линия. Тази хохма на лявата линия се нарича «32-та пътя на хохма». Именно тя се разкрива на ЗОН и нисшите.

Но хохма на дясната линия не свети изобщо в качеството си на хохма, а само като хасадим, защото Аба ве-Има не получава тази хохма. А още повече хохма на пряката светлина, намираща се в рош на Арих Анпин, която не свети под неговия рош, се нарича Хохма стимаа (заключена) именно затова.

И така, светенето на хохма не се разкрива по друг начин, освен във вид на хохма на лявата линия. Но това не е самата хохма, а само Бина, която получава хохма за ЗОН.

Трите букви в думата целем: мем, ламед и цади

            46) Мохин на голямото състояние: след като Малхут се спуснала от мястото на Бина назад, на своето собствено място, Бина и ТУМ се върнали на своето стъпало, което се допълнило с петте келим КАХАБ – ТУМ и петте светлини НАРАНХАЙ (както бе казано в п. 18). Това означава, че Малхут, обозначавана с буквата йуд (י), влязла в светлината (אור) и я направила въздух (אויר), а след това излязла от въздуха и той отново станал светлина (виж пак там). В тези мохин следва да се различат три стъпала, олицетворявани от три букви - мем (מ), ламед (ל) и цади (צ), които съставят думата целем (צלם – образ, подобие). Първото стъпало е трите първи сфирот на Бина, установили се във висшите АВИ в качеството на хавец хесед и никога не получаващи хохма. А след това буквата йуд (י) в тях не излиза от въздуха (אויר). Защото въздухът е нивото руах, т.е. хасадим, а в АВИ тези хасадим се смятат за пълноценни първи три сфирот и те нямат причина да изведат буквата йуд от въздуха. Те се наричат мем (ם) де-целем – тази буква намеква за това, че в тях има четири мохин: Хохма, Бина, дясната Даат и лявата Даат. Всеки моах се състои от десет сфирот и те образуват 40 (числовото значение на буквата мем) сфирот. А също намеква и за това, че мохин са затворени като в пръстен, напомнящ формата на мем (ם), за да не получават хохма.  

47) Второ стъпало: седемте долни сфирот на Бина, установили се в ИШСУТ. На тях им е нужна хохма, за да отдават на ЗОН (както е казано в п. 43) и затова по време на голямото състояние, буквата йуд излиза от въздуха и светлината хохма се връща към нея, за да отдава на ЗОН. Но и те не получават хохма за себе си, тъй като изхождат от Бина, а цялата Бина – както ГАР, така и ЗАТ – това е светлината хасадим. Разликата е само в седемте долни сфирот, които получават хохма, за да отдават на ЗОН. Това стъпало се нарича ламед (ל) де-целем. Буквата ламед намеква за това, че в тях има три мохин – Хохма, Бина и Даат. Във всеки моах има десет сфирот, а общо 30 (численото значение на буквата ламед) сфирот. Тук дясната и лявата Даат се смятат за едно цяло, тъй като се явяват средна линия, обединяваща Хохма и Бина.

48) Трето стъпало: ЗОН, в който се е разкрила Хохма от хазе и надолу, тъй като именно в тях се намира мястото на разкриване на хохма. И се нарича цади (צ) де-целем, по името на деветте сфирот на ЗОН, всяка от които се състои от десет и те заедно образуват 90 (числовото значение на буквата цади). И така изяснихме значението на трите букви – мем, ламед и цади – в трите парцуфа АВИ, ИШСУТ и ЗОН на общата структура на света Ацилут. Същото се отнася за всеки детайл, тъй като няма стъпало, което да не се подразделя на тези три категории: «мем-ламед-цади», във всяка от които също има «мем-ламед-цади».

49) Но мястото на разкриване на хохма не се намира в Зеир Анпин, а в Малхут. Казваме, че хохма се разкрива от хазе на Зеир Анпин и надолу, защото частта на Зеир Анпин от хазе и надолу се смята за категорията Малхут. Така че, хохма не се разкрива в първите девет сфирот, а само в Малхут. И затова се нарича Малхут на долната Хохма (Хохма татаа). (Както е казано в коментарите «Сулам», гл. «Берешит», 1, стр. 276).

Двата стадия на издигане на МАН

50) Има два стадия на издигане на МАН де-Зеир Анпин.

Първи стадий: трите първи сфирот на Бина, т.е висшите АВИ, винаги са в ахораим за хохма. С други думи – искат да получат не хохма, а хасадим, тъй като се явяват категория хафец хесед, както бе казано по-горе. А ИШСУТ могат да получат хохма от Арих Анпин само чрез АВИ (както бе казано в п.44). По този начин, ИШСУТ могат да получат хохма чрез АВИ само ако Зеир Анпин издигне МАН към ИШСУТ. Тогава АВИ свалят от хохма своя ахораим и хохма преминава през АВИ към ИШСУТ. Това пробуждане произлиза от Бина на пряката светлина, привличаща светенето хохма в хасадим за Зеир Анпин на пряката светлина (както е казано във «Въвеждане в науката кабала», п.5) Всеки път, когато Зеир Анпин издига МАН, АВИ се пробуждат, за да привлекат хохма за него (виж по-долу, п.83).

51) Втори стадий на издигането на МАН на Зеир Анпин – за да се обединят дясната и лявата линии в ИШСУТ (както бе казано в п.35). Когато в ИШСУТ възникне лявата линия, започва разногласие между дясната и лявата линии, и затова те не светят, докато Зеир Анпин не ги обедини чрез средната линия. Тогава и двете започват да светят (виж пак там).

Три излизат от един, един съществува в трите

52) И така, изясни се, че вторият стадий на издигане на МАН в ИШСУТ е призван да обедини дясната и лявата линии в ИШСУТ. Те могат да светят само посредством масах де-хирик в Зеир Анпин (виж в края на п.39), който допълва в тях средната линия, помиряваща двете линии на Бина. С други думи, в Бина възникват три линии, наричащи се Хохма, Бина и Даат, посредством екрана на Зеир Анпин. Съществува правило, което гласи: колкото светлина призове нисшият във висшия, с толкова ще се удостои той самият. Тъй като Зеир Анпин, с помощта на своя екран е довел до това, че в ИШСУТ възникнали три линии – Хохма, Бина и Даат – Зеир Анпин също се удостоява с тези три линии. За това се говори в книгата «Зоар», гл. «Берешит», 1, п. 363: три излизат от един, един съществува в трите.

Коренът на Нуква на Зеир Анпин, тоест Малхут

53) По време на малкото състояние на света Некудим, Зеир Анпин, представящ се като ХАГАТ-НЕХИ де-Некудим, имал шест келим: ХАБАД-ХАГАТ (тъй като от страна на светлините, които започват да растат от малки светлини, те се наричат ХАГАТ-НЕХИ и са лишени от първите три сфирот, а от страна на келим, които започват да растат от големи келим, те се наричат ХАБАД-ХАГАТ и са лишени от НЕХИ де-келим (както е казано във «Въвеждане в науката кабала», п.24) и на него не му достигали НЕХИ де-келим). Причина за това бил подемът на Малхут на мястото на Бина де-Зеир Анпин, явяваща се сфира Тиферет, защото ХАГАТ де-Зеир Анпин – това са КАХАБ (както е казано в п.9). Тоест горната третина на Тиферет на мястото хазе и двете трети на Бина и ТУМ, наричащи се в Зеир Анпин двете трети на Тиферет и Нехи (виж пак там), паднали от своето стъпало на по-ниско стоящото, в световете Брия, Ецира и Асия, които се намират под Зеир Анпин на света Ацилут. И затова, в него останали само ХАБАД-ХАГАТ де-келим до точката хазе. Точката хазе е Малхут, която завършва стъпалото на мястото на Бина и спуска Бина и ТУМ, наричащи се ТАНХИ на по-ниското стъпало (както е казано в п.16). ЗОН в малкото състояние винаги се нарича «ВАК и точка», зашото неговите шест келим ХАБАД-ХАГАТ се наричат ВАК, тоест «шест завършека». А точка хазе, тоест Малхут, завършващото стъпало се нарича точка (от страна на светлините, които започват да растат от малки светлини, те се наричат ХАГАТ-НЕХИ, а завършващата Малхут се нарича точка под Есод).

54) Като следствие Малхут, явяваща се точката хазе, взела под свое разпореждане всички келим в световете БЕА. Тази точка извела келим ди-ТАНХИ на Зеир Анпин в световете БЕА, а също така върнала тези келим в света Ацилут, когато възникнало голямото състояние на света Некудим, преди те да се разбият. По време на голямото състояние завършващата Малхут отново се спуснала от мястото хазе на своето място – под НЕХИ де-келим на Зеир Анпин, и тогава келим на Бина и ТУМ, които били паднали в световете БЕА, т.е. ТАНХИ, се издигнали обратно в Ацилут. Защото Зеир Анпин получил попълване на ТАНХИ де-келим - в него се появили първите три сфирот на светлините (както е казано в п.19). А доколкото в духовното няма прекъсване, дотолкова се смята, че и сега, както и преди, Малхут остава на мястото хазе на Зеир Анпин и само нейната сила на съсъда и края се спуснала в точката на този свят. Затова келим де-ТАНХИ на Зеир Анпин били под нейно разпореждане по време на малкото състояние, а сега отново се присъединили към Зеир Анпин, които били съединени с нея също и по време на голямото състояние, след като вече се присъединили и допълнили ТАНХИ на Зеир Анпин. Те стават за нея деветте долни сфирот. Точката хазе, т.е. коренът Малхут, намиращ се в нея по време на малкото състояние, станал Кетер, а всеки от трите келим НЕХИ на Зеир Анпин се разделил на три трети. Трите трети на Нецах де-Зеир Анпин се превърнали за Малхут в сфирот Хохма, Хесед и Нецах. Трите трети на Ход де-Зеир Анпин се превърнали за Малхут в сфирот Бина, Гвура и Ход. Трите трети на Есод де-Зеир Анпин се превърнали за Малхут в сфирот Даат, Тиферет и Есод. Така че тези ТАНХИ де-Зеир Анпин, които се издигнали по време на голямото състояние от световете БЕА, присъединили се към неговото стъпало и му донесли трите първи сфирот на светлините, се присъединяват също и към Малхут, ставайки за нея деветте долни сфирот на съсъдите и деветте първи сфирот на светлините.

55) Оттук виждаме, че коренът на Нуква на Зеир Анпин – това е точката хазе, от която той не е лишен дори по време на малкото състояние. Тя се нарича «Кетер Малхут». А келим ТАНХИ де-Зеир Анпин, които паднали в световете БЕА по време на малкото състояние и се върнали в Ацилут по време на голямото състояние се разделят на два парцуфа: Зеир Анпин и Малхут, тъй като влизат в ролята на ТАНХИ де-келим за Зеир Анпин и в ролята на ХАБАД-ХАГАТ-НЕХИ де-келим за Малхут.

(Мястото) от хазе на Зеир Анпин и надолу се отнася към Нуква

            56) Оттук следва правилото: (мястото) от хазе на Зеир Анпин и надолу, т.е. келим ТАНХИ де-Зеир Анпин – това е категорията Малхут, която се нарича отделена Нуква на Зеир Анпин. Работата е в това, че всичките девет долни сфирот Малхут се изграждат от тези ТАНХИ де-Зеир Анпин, след като те се присъединят към него по време на голямото състояние. Сега трябва добре да се разбере, защо казваме, че в малкото състояние Зеир Анпин и Малхут се намират в категорията „ВАК и точка”, т.е. ХАБАД-ХАГАТ де-келим и точката хазе. Зеир Анпин е лишен от първите три сфирот на светлините, заради отсъствието на деветте долни сфирот на келим. Оттук се разкрива коренът на Нуква де- Зеир Анпин в малкото и голямото състояние, което произтича от малкото и голямо състояние на света Некудим. И макар келим де-Некудим да са се разбили, едновременно с това те отново се поправили в света Ацилут по време на тези две състояния – малкото и голямото. Така че, и Зеир Анпин, и Малхут на света Ацилут се явяват „ВАК и точка” в малкото състояние, подобно на малкото състояние на седемте сфирот на света Некудим. И тогава ТАНХИ де-Зеир Анпин на света Ацилут са спуснати в световете БЕА. Тази точка се явява корен на Нуква. А по време на голямото състояние те се връщат на своето стъпало в Зеир Анпин на света Ацилут и допълват НЕХИ де-келим на Зеир Анпин и деветте долни сфирот де-келим на неговата Нуква, т.е. Малхут. С други думи, както вече беше казано за малкото и голямото състояние на света Некудим, тези ТАНХИ де-Зеир Анпин от неговото хазе и надолу, се явяват корени на голямото състояние на Нуква.   

12-те парцуфим на света Ацилут

            57) Всяко стъпало, в което има три пъти по десет сфирот - т.е. десет сфирот де-рош, десет сфирот де-тох и десет сфирот де-соф (както бе казано в п.5 и 6) – се нарича парцуф. Той се оценява според своята висша категория. Ако висшата категория е Кетер, то всичките негови 30 сфирот се наричат Кетер. А ако висшата категория е Хохма, тогава всичките се наричат Хохма и т.н. на същия принцип. Те образуват пет парцуфим, нивото на които се измерва според ударното съчетаване на петте свойства на екрана. Ударното съчетаване на екрана на четвъртата категория, привлича нивото на Кетер; екранът на третата категория привлича нивото на Хохма; екранът на втората категория привлича нивото на Бина; екранът на първата категория привлича нивото на Зеир Анпин, а екранът на категорията на корена привлича нивото Малхут (както е казано във «Въвеждане в науката кабала», п.21). 

58) Но в света Ацилут има 12 парцуфим:

• четирите парцуфа на Кетер, наричащи се Атик и Нуква, Арих и Нуква;
• четирите парцуфа на Бина, наричащи се Висшите Аба ве-Има и ИШСУТ;
• четирите парцуфа на ЗОН, наричащи се Големите ЗОН и Малките ЗОН.

Причината за такова разделяне е, че във всеки парцуф на света Ацилут има два вида келим:

а) Келим, които са възникнали в света Ацилут по пътя на ударното съчетаване и наричащи се келим де-МА.

б) Келим, които са се разбили в света Некудим и наричащи се келим де-БОН. Те се поправят, издигат се от световете БЕА и се присъединяват към останалите стъпала посредством ударното съчетаване в света Ацилут, който се нарича МА.

Келим де-МА се явяват свойството захар, а келим де-БОН – свойството нуква. По такъв начин, във всеки парцуф има захар и нуква (мъжка и женска част).

59) А освен това, всеки парцуф се дели на три първи сфирот (ГАР) и седем долни сфирот (ЗАТ). Излиза, че има мъжка и женска част в трите първи сфирот на парцуфа, и има мъжка и женска част в седемте му долни сфирот. По този начин, във всеки парцуф са възникнали четири парцуфим. Двата парцуфим на трите първи сфирот на Кетер се наричат Атик и Нуква, при това Атик е МА, а Нуква е БОН. Двата парцуфим на седемте долни сфирот на Кетер се наричат Арих Анпин и Нуква, като Арих Анпин е МА, а Нуква – БОН. Двата парцуфим на трите първи сфирот на Бина се наричат Висшите Аба ве-Има. Двата парцуфим на седемте долни сфирот на Бина се наричат ИШСУТ. Двата парцуфим на първите три сфирот на ЗОН се наричат Големите ЗОН. Двата парцуфим на седемте долни сфирот на ЗОН се наричат Малките ЗОН.

60) Не отчитаме четирите парцуфим на Хохма, защото Арих Анпин сам по себе си представлява нивото Хохма де-МА, но неговата Хохма е блокирана в неговия Кетер според принципа «едното в другото» (както е казано в «Идра зута», п.37) и хохма изобщо не свети в света Ацилут. А цялата хохма, която свети в света Ацилут, произхожда от Бина, която се е върнала в рош на Арих Анпин и е станала Хохма (както бе казано в п.44). Тази Бина се облякла в АВИ и ИШСУТ, и АВИ се смята за хохма на дясната линия, а ИШСУТ – за хохма на лявата линия (както бе казано в п.45). Затова отчитаме четирите парцуфим не на Хохма, а на Бина, също явяващи се свойство на Хохма, която свети в Зеир Анпин и Малхут на всички светове.

Великото правило за времето и мястото

            61) Знай, че всички изрази в науката кабала, отнасящи се за време и място, нямат предвид въображаемите време и място, присъщи на материалното, защото тук всичко е по-високо от времето и по-високо от мястото. Всяко указание за «преди и после» означава причина и следствие. Причина наричаме «преди», а следствие – «след», тъй като всяка причина предшества своето следствие. А понятията «горе» и «долу», «подем» и «падение» - това са степените на «дебелина» (авиют) на желанието и на неговата «тънкост» (закут). Подем означава изтъняване, а падение – удебеляване. Когато казваме, че по-нисшето стъпало се е издигнало нагоре, това означава, че то е изтъняло и е станало толкова тънко, колкото е по-висшето стъпало. Тогава се смята, че по-нисшето се е сляло с по-висшето, тъй като подобието на формата слива духовните обекти един с друг. Когато казваме, че нисшият облича висшия, това означава, че в него е възникнало подобие на формата на външната част на висшия. А сливането с външната част на висшия наричаме обличане. А също и всички останали неща не съществуват в категориите време и място – разбирай ги, следвайки същия принцип, т.е. като духовни понятия, според предмета.

Двете разлики между парцуфим ГАР и парцуфим ВАК

          62) Всеки парцуф се създава и ражда от екрана на гуф (тяло) на висшия парцуф, съгласно причинно-следствения ред. Това е свойствено за всички парцуфим, от парцуф Кетер на света АК, възникнал след Първото съкращаване, до края на парцуфим на света Асия. Те се обличат един в друг или, с други думи – всеки нисш облича гуф на висшия. За значението на понятието парцуф, виж по-горе (п.57).

63) Парцуфим се делят на такива, които се отнасят към първите три сфирот (парцуф Кетер, парцуф Хохма и парцуф Бина), и на такива, които се отнасят към ВАК (парцуф на седемте долни сфирот на Бина, наречен ИШСУТ, парцуф Зеир Анпин и парцуф Малхут). Тези три парцуфим винаги се причисляват към ВАК и дори получавайки ГАР, те не излизат от категорията ВАК, тъй като изначално са лишени от КАХАБ. За това се говори в книгата «Зоар», гл. «Мишпатим», п.520.

Между парцуфим ГАР и парцуфим ВАК съществува разлика, както по отношение на възникването и раждането, така и в обличането на гуф на висшия. Парцуфим на първите три сфирот излизат от пе де-рош на най-близкия до тях висш. Това започва от парцуфа Кетер де-АК. След като възникнал парцуф Кетер де-АК, в това число рош и гуф (както е казано в п.5 и 6), става сблъсък между обкръжаващата и вътрешната светлина в десетте сфирот на гуф. Онази светлината, на която авиютът (дебелината) на екрана е пречил да влезе в гуф на парцуфа, се нарича обкръжаваща (макиф). Тя се блъсва в авиюта на екрана и вътрешната светлина се облича в нейната отразена светлина. В следствие на този удар на обкръжаващата светлина в авиюта на екрана, екранът де-гуф изтънял и неговата форма се изравнила с екрана, съчетаващ се в рош на парцуфа. Това означава, че екран де-гуф се издигнал и включил в екран пе де-рош, в ставащия там зивуг, тъй като подобието на формите се смята за сливане. По този начин, посредством неговото включване в зивуг де-рош се обновили всички стадии на авиюта на екрана, освен последният. Тогава върху него станало ударно съчетаване от висшата светлина рош с големината, която останала в екрана на авиюта, т.е. авиютът на третото стъпало, и на неговото ниво възникнал парцуф Хохма. Тогава екранът бил осъзнат като отнасящ се към друг стадий, защото висшият представлява сам по себе си парцуф Кетер, а обновеното ниво на екрана – това е нивото Хохма. Последният стадий бил изгубен и това осъзнаване се смята за раждане – той се спуснал от нивото на Кетер и станал особен парцуф, който имал само ниво Хохма. Източник на родилия се парцуф Хохма се явява екранът на гуф на нивото Кетер, който изтънял и се издигнал в пе де-рош. Мястото на възникване и раждане е от пе де-рош на парцуфа Кетер (всичко това е казано във «Въведение в науката кабала», п.35). След като парцуф Хохма се родил и излязъл от пе де-рош на парцуф Кетер се смята, че той облича само гуф на парцуфа Кетер, т.е. трите първи сфирот на гуф, представляващи ХАГАТ. Защото екранът на гуф – това е неговият корен, той се е родил оттам. И той облича само външната част на гуф на парцуфа Кетер, тъй като нивото на третия стадий се явява външно за парцуфа Кетер, нивото на който е от отразената светлина на четвъртия стадий. И по тази причина, това се смята за обличане и показва външно сливане, както бе казано по-горе.

64) Подобно на раждането на парцуф Хохма де-АК от пе-де рош на парцуфа Кетер де-АК, точно по този начин се появил и парцуфът Бина от пе де-рош на парцуфа Хохма. Защото след като се формирал парцуфът Хохма, включвайки рош и гуф, отново станал удар между обкръжаващата и вътрешната светлина, които изтънили дебелината на екрана и го изравнили с екрана на Малхут де-рош. Тъй като той се включил в зивуг де-рош, в него се обновил стадият на авиюта, освен последният изгубен стадий. А върху големината на останалата в него дебелина, т.е. на авиюта на втория стадий, се образували десетте сфирот на нивото на Бина. Този парцуф бил осъзнат като ниво, лежащо под парцуф Хохма, което означава, че се е отделил и родил под свое разпореждане. Той облича гуф на висшия, откъдето, както е казано, произхожда неговият корен и облича също първите три сфирот на гуф в мястото на ХАГАТ.

65) Точно така са възникнали трите парцуфим ВАК: ИШСУТ, Зеир Анпин и Малхут. Но между тях има две разлики:

а) При тях по-нисшият излиза не от пе де-рош на най-близкия висш, а от пе де-рош на по-висшия от висшия. Например, Зеир Анпин не излиза от пе де-рош на парцуфа ИШСУТ, докато ИШСУТ не стане един парцуф с АВИ, т.е. от още по-високия парцуф. Нуква не излиза от пе де-рош на Зеир Анпин, докато той не се издигне към АВИ. Парцуфът Атик на света Ацилут не излиза от първата глава на Некудим, а от рош Саг де-АК. Причината е в това, че тези рош, явяващи се изначално свойството ВАК, са недостойни за зивуг с висшата светлина, за да създадат по-нисшия парцуф.

б) Втората разлика е в обличането. Парцуфим ВАК не обличат първите три сфирот на тялото на висшия, т.е. ХАГАТ, а ВАК де-гуф на висшия, т.е. НЕХИ от хазе и надолу. Бидейки изначално свойството ВАК, те не могат да се задържат за първите три сфирот на гуф на висшия.

И така, разбрахме двете разлики между парцуфим ГАР и парцуфим ВАК. Първата се отнася до тяхното възникване – само парцуфим ГАР излизат от пе на най-близкия до тях висш, докато парцуфим ВАК излизат от по-висшия от висшия. А втората разлика се отнася до обличането – само парцуфим ГАР могат да се задържат за ХАГАТ на висшия, т.е. за първите три сфирот на гуф, докато парцуфим ВАК се задържат само за хазе и надолу, т.е. само за ВАК на гуф.

Трите параметъра за извеждането на нисшия парцуф

66) По отношение на зивуга, три фактора се явяват параметри за раждането на по-нисшия парцуф.

а) Първи параметър: Екранът, съчетаващ се с висшата светлина по пътя на ударното взаимодействие, издигащ отразената светлина и обличащ висшата светлина. Степента на обличане на отразената светлина съответства на нисшия (както е казано във «Въведение в науката кабала», п. 21). На същия принцип, екранът извежда всички парцуфим и стъпала на света Некудим, които не са съществували, а са се разбили и анулирали, а екранът е изтънял, лишавайки се от всичките пет степени на авиют, и се върнал в рош САГ (както е казано в «Учението за Десетте Сфирот», ч.8, п.2 и 4). Всички стъпала, възникнали в света Некудим, които не са съществували, оставили своите решимот в екрана, и затова когато екранът се включил в зивуг рош САГ, в него се обновили предишните решимот. Първо, екранът извел своя висш стадий – решимо на парцуфа Кетер, наричащ се Атик де-Ацилут и притежаващ авиют на четвърта степен. А другите решимот, които останали в екрана, излезли с раждането на Атик на мястото на Атик. Когато Атик бил завършен, в него станал зивуг де-акаа (ударно съчетаване) на горната категория, оставаща част от неговия екран, т.е. на третата степен, и той извел нивото на Арих Анпин. А останалите решимот на екрана, върху които още не било направено ударно съчетаване, се спуснали с раждането на Арих Анпин на мястото на Арих Анпин. Когато бил завършен Арих Анпин, в него станало съчетаване на горната категория, която останала част от екрана, т.е. на втората степен, и той извел нивото АВИ. И така нататък, според същия този принцип. По такъв начин, всички парцуфим излизат посредством ударното съчетаване на висшата светлина с екрана.

67) Втори параметър: Кетер и Хохма на всеки нисш са слети с Бина и ТУМ на техния висш. Затова когато висшият се допълва, издигайки своята Бина и ТУМ, Кетер и Хохма на нисшия също се издигат заедно с тях в мястото на висшия (всичкото това е подробно разгледано в п. 20) и се включват в зивуга на висшия. Чрез това, всеки нисш получава своето ниво от зивуга на рош на висшия.

68) Трети параметър: Зеир Анпин се издига в ИШСУТ, обединявайки и допълвайки светлината на дясната и лявата линия на ИШСУТ. Ако не бе издигането на МАН на Зеир Анпин, дясната и лявата линии на ИШСУТ нямаше да могат да светят. По такъв начин, издигането на Зеир Анпин в ИШСУТ довело до възникването на трите линии – дясната, лявата и средната, които представляват ХАБАД де-ИШСУТ. Съществува правило, съгласно което нисшият се удостоява с пълното количество на  светлината, която е пробудил във висшия. Съответно, Зеир Анпин получава същите светлини мохин де-ХАБАД от ИШСУТ. Затова е казано: „Три излизат от един, един съществува в трите (както е казано в книгата „Зоар”, стр. 276, а също и в п. 52).

59) Основа на зивуга при образуването на нисшия – съчетаване с удар на висшата светлина по екрана, за което бе казано по-горе. Както е известно, това отмерва височината на нивото на нисшия. Но се изисква пробуждане на МАН на нисшия и това пробуждане се създава от Кетер и Хохма на нисшия, които са слети с Бина и ТУМ на висшия. По този начин, те двамата трябва да образуват нисшия парцуф. А в Зеир Анпин има допълнителна особеност – неговият екран не привлича келим на трите първи сфирот, явявайки се екран на първото стъпало и затова висшият не може да му даде мохин от зивуга на екрана с висшата светлина. Като следствие е нужен третият от по-горе споменатите параметри, за да получи той мохин по пътя на пробуждането на мохин във висшия, според принципа: три излизат от един, един съществува в трите.

Три етапа на възникване на десетте сфирот

70) Първи етап – в първите парцуфим на света Адам Кадмон, където едновременно са се появили всичките десет сфирот. При ударното съчетаване на екрана на четвъртия стадий възникнали десетте сфирот на нивото на Кетер. При ударното съчетаване на екрана на третата степен възникнали десетте сфирот на нивото на Хохма. А при ударното съчетаване на екрана на втората степен възникнали десетте сфирот на нивото на Бина.

71) Втори етап – това е светът Некудим, който се образувал на екрана на първия стадий, съединен с Малхут. В него десетте сфирот излезли на два етапа. Отначало Малхут се издигнала в Бина на парцуфа САГ де-АК, а след това, когато екранът на парцуф САГ изтънял до първи стадий, наричащ се «никвей ейнаим» (букв. зеници на очите), Малхут се издигнала, съединила се с първия стадий и завършила стъпалото под Хохма, което се нарича «ейнаим» (очи). По такъв начин, на стъпалото останали само два съсъда – Кетер и Хохма, с двете светлини – руах и нефеш, а трите съсъда на Бина и Тум паднали от стъпалото. Това се нарича «малко състояние на света Некудим». А по време на голямото състояние, трите съсъда на Бина и ТУМ били върнати на стъпалото и били допълнени на стъпалото петте келим КАХАБ – ТУМ с петте светлини НАРАНХАЙ (както бе разяснено в п. 19). Оттук става ясно, че в света Некудим десетте сфирот не са се появили едновременно, както в първите три парцуфим на света Адам Кадмон, а на два етапа – чрез малко и голямо състояние. По време на малкото състояние са възникнали само две сфирот, а по време на голямото състояние, възникнали останалите три сфирот.

72) Трети етап – това е светът Ацилут, в който десетте сфирот възникнали в три периода, наречени: ибур (зараждане), йеника (отглеждане) и мохин (разум). Към света Ацилут се добавило и изтъняването на екрана на последното ниво. Екранът изтънял от първото стъпало, наречено «никвей ейнаим», до авиюта на коренното стъпало (както бе обяснено във «Въведение в науката кабала», п. 21). Неговата отразена светлина облича само нивото на светлината Малхут в кли де- Кетер, което се нарича мецах (чело). Тази светлина се нарича «МА, излизаща от мецах». КАХАБ –ТУМ рош (глава) се нарича галгалта (чело), ейнаим (очи) и АХАП (озен, хотем, пе – ухо, нос, уста), а мецах – това е галгалта. По такъв начин, тук са необходими две спускания на Малхут:

а) Тя трябва да се спусне от мецах в никвей ейнаим, което се нарича йеника.

б) Тя трябва да се спусне от никвей ейнаим на своето място в пе, което се нарича мохин.

И така, първото ниво, възникващо от екрана на авиюта на корена, се нарича ибур (зараждане). Второто ниво, възникващо на екрана след спускането на Малхут в първия стадий, се нарича йеника (отглеждане). А третото ниво, възникващо на екрана след спускането на Малхут на неговото място се нарича мохин (разум). Оттук става ясно, че в света Ацилут, десетте сфирот възникват в три периода, които се наричат ибур, йеника и мохин. Смисълът на това ще се разкрие по-нататък.

Ибур, еника и мохин ахоаим и ибур, еника и мохин паним

73) Вече изяснихме, че нивото, което възниква на екран, притежаващ коренен авиют, се нарича ибур. Това е нивото на светлината нефеш в кли де-Кетер. По отношение на своите три линии, той се нарича ниво НЕХИ. Но в него има също ниво руах, наричащо се ниво ХАГАТ, само че без келим. Като следствие, ХАГАТ трябва да се облекат в съсъдите НЕХИ. И затова, зараждането се нарича „три в трите”, тоест ХАГАТ вътре в НЕХИ.

74) Смисълът е в това, че макар изтъняването на екрана да води до загубване на последния стадий, вследствие на което петте нива се намират едно под друго (това е добре описано във „Въведение в науката кабала”, п. 40 и 41), едновременно с това, последният стадий не се загубва напълно. Оъ него остава решимо де-итлабшут в екрана (както бе казано в п. 42). Например, когато екранът на парцуф Кетер де-АК изтънял, той се издигнал в пе де-рош и се включил в ставащия там зивуг, а неговите решимот се обновили и тогава спрямо авиюта на екрана, на който било извършено ударно съчетаване, в него останало само решимо на авиюта на третата степен, тъй като последната, четвърта степен била загубена, но част от обличането на четвъртата степен все още била в екрана. По такъв начин, в екрана има два висши стадия, годни за зивуг:

а) Авиютът на третия стадий, задържащ висшата светлина и получаващ ударно съчетаване, върху който възниква нивото на Хохма.

б) Обличането на четвъртия стадий. Макар то да не е годно за ударно съчетаване, тъй като в него няма авиют, задържащ разпространяването на светлината, едновременно с това, когато то се включи и внася своята част в авиюта на третия стадий, върху него също се извършва ударно съчетаване и на него се образува нивото на Кетер, чрез сближаване.

Тези две нива се наричат захар и некева (мъжко и женско). Нивото, възникнало на четвъртия стадий на обличането заедно с третия стадий на авиют, се нарича захар, а нивото, възникнало само на третия стадий на авиют, се нарича некева (всичко това е описано в п. 42).

На същия принцип, когато изтънял екранът на гуф на парцуфа Хохма де-АК и се издигнал в пе де-рош, в него също останали две решимот – захар и некева (мъжко и женско), по същия начин, както и при по-горе описания парцуф Кетер. Решимо на третия стадий на обличане, заедно с втория стадий на авиют, извежда нивото на Хохма в приближаване и това е свойството захар. А решимо на втория стадий на авиют, който всъщност и получава ударно съчетаване, извежда нивото на Бина – и това е свойството некева. Точно по същия начин има захар и некева в изтъняването на екрана на гуф на парцуфа Некудим. Свойството захар, т.е. останалото в екрана решимо на първия стадий на обличане, заедно с авиюта на коренния стадий, се намира на нивото на първия стадий в приближаване, т.е. на нивото на Зеир Анпин, представляващ сам по себе си нивото руах, т.е. ниво ХАГАТ. А свойството некева, т.е. авиютът на коренния стадий, получаващ ударно съчетаване, се намира на нивото на светлината нефеш, т.е на нивото Малхут, който по отношение на трите линии се нарича НЕХИ.

75) По такъв начин различаваме две нива на нивото ибур – ниво ХАГАТ и ниво НЕХИ. На решимо на първия стадий на обличане, заедно с коренния авиют, възниква нивото ХАГАТ, т.е. свойството захар. А на решимо само на коренния авиют, излязло нивото НЕХИ, т.е. свойството некева. И тъй като решимо на обличането е годно да получи ударно съчетаване само заедно с коренния авиют, затова нивото ХАГАТ не е достатъчно само по себе си, а е принудено да се облече в НЕХИ. По такъв начин, нивото ибур се разглежда като ХАГАТ и НЕХИ заедно, три в трите, т.е. Хагат вътре в НЕХИ.

76) След като възникнат двете по-горе посочени нива – ХАГАТ вътре в НЕХИ, при включването на зивуга на висшия и се осъзнаят като нови нива, които са различни от висшия, това осъзнаване се смята за раждане. С други думи, бива осъзнато раждането на новия парцуф, който е различен от висшия. По-нататък, те се спускат и обличат в гуф на висшия. Ако тези парцуфим са на първите три сфирот, то те обличат трите първи сфирот на гуф, т.е. ХАГАТ. А ако са парцуфим ВАК, то те обличат ВАК на гуф, т.е. ТАНХИМ от хазе и надолу. Те поглъщат светлина от висшия парцуф и това отглеждане (еника) води до спускането на Малхут от мецах в никвей ейнаим. Тогава отново получават авиюта на първия стадий в съединение с Малхут, както е било в парцуфим на света Некудим. А също придобиват нивото на съсъдите ХАГАТ и не са нужни повече съсъдите НЕХИ. И затова се смята, че посредством еника, ХАГАТ се разпространяват и излизат от НЕХИ. Тогава той има пълното ниво руах. Да вземем например парцуф Атик на света Ацилут. В началото, в следствие на изтъняването, масах де-Некудим се издигнал в рош на парцуфа САГ де-АК, а когато бил загубен неговият последен стадий на авиют, екранът останал с коренния стадий на авиют, което се нарича мецах, и е с решимо на обличане на първия стадий. Тогава на него възникнали две нива: ХАГАТ и НЕХИ – три в трите, тъй като в ХАГАТ няма съсъди, както бе казано по-горе. Смята се, че след като били осъзнати в качеството си на ново ниво, те се родили и отишли на своето място, обличайки го (мястото) от табур и надолу в света Адам Кадмон. Защото бидейки парцуф ВАК, той облича само ВАК на гуф, както бе казано по-горе. И той се нарича парцуф Атик. А след това, посредством еника, което той поглъща от парцуфа САГ де-АК, той спуска екрана от мецах в никвей ейнаим. Тогава възникват съсъди и в неговия ХАГАТ, и те се разпространяват от НЕХИ. И така, разгледахме двата стадия, наречени ибур и еника.

77) А сега ще разгледаме парцуф мохин. След като парцуфът получи двете свойства – ибур и еника, той издига МАН към висшия и връща Хохма и Бина на висшия в състоянието „паним бе-паним”. Тогава те дават на нисшия светене, спускащо Малхут от никвей ейнаим на собственото и място, т.е. в пе, а трите съсъда Бина и ТУМ, които паднали заради издигането на Малхут в Бина, отново се издигат на своето стъпало и парцуфът се допълва до петте съсъда КАХАБ – ТУМ и до петте светлини НАРАНХАЙ. Именно това е парцуфът мохин. Защото първите три светлини – нешама, хая, йехида – се наричат мохин. Например, след като Атик получи двете пълни свойства ибур и еника, т.е. нивото нефеш-руах, той отново издига МАН към рош на парцуфа САГ и връща намиращите се там Хохма и Бина в състоянието „паним бе-паним”. А тъй като в парцуф Хохма де-АК, Бина не е смесена с Малхут, то когато Атик получава неговото светене, той също спуска Малхут от своята Бина и издига на негово място трите съсъда Бина и ТУМ, които били паднали заради смесването на Малхут с Бина. Сега той има съсъдите КАХАБ – ТУМ и в него могат да се облекат светлините НАРАНХАЙ.

78) Когато тези мохин се появяват за първи път, възниква разногласие между дясната и лявата линия (както бе подробно разгледано в п.29 и 30). Лявата линия, явяваща се носител на светенето хохма, иска да анулира дясната линия, която се явява носител на светлината хасадим. Заради разногласията и удара между дясната и лявата линия, случващи се в тези мохин, те се наричат мохин де-ахораим (на обратната страна). И така, разгледахме трите категории еника и мохин де-ахораим.

79) Този удар между лявата и дясната линия принуждава парцуфа отново да издигне МАН към висшия. Защото светенето на лявата линия, т.е. светенето хохма, удря и изтънява целия авиют на парцуфа, докато екранът отново не стане тънък, какъвто е бил при първото издигане в рош на висшия. С други думи, в него остава само коренният авиют и решимо на обличането на първия стадий. Посредством това уподобяване, той се слива с рош на висшия, и включвайки се в зивуга в рош на висшия, отново получава ударно съчетаване от светлината на висшия, на авиюта на коренния стадий и обличането на първия стадий, които се обновили в екрана. И отново на него възниква нивото «три в трите», т.е. нивото ХАГАТ, облечено в нивото НЕХИ, което се нарича ниво ибур (както бе казано в п. 75). И така, стана ясно, че ударът между лявата и дясната линия, който станал в мохин де-ахораим, предизвикал връщане на парцуфа към висшия и повторното получаване на категорията ибур от висшия.

80) Получавайки наново категорията ибур, той отново излязъл от рош на висшия, облякъл гуф на висшия и посредством това обличане, пак поел светлини от висшия. Тези светлини еника спуснали коренния авиют на нивото на авиюта на първия стадий, т.е. спуснали Малхут от мецах в мястото на никвей ейнаим. Тогава възникнал екран на пълното ниво на първия стадий, което се смята за разпространение на ХАГАТ от НЕХИ (както бе казано в п. 76). По такъв начин, той постигнал нова категория еника, представляваща сама по себе си руах.  

81) Постигайки новите ибур и еника, той отново издига МАН към висшия и този подем става самостоятелно. Защото оставяйки своя корен слят с Бина и ТУМ на висшия (както бе казано в п. 67), той може да се върне там по всяко време, когато е необходимо, и да обедини Хохма с Бина «паним бе-паним» (както е казано по-нататък, в п. 83). Те му дават светенето, спускащо Малхут от никвей ейнаим на нейното място. Тогава Бина и ТУМ се издигат и съединяват в него, както и по-рано, и той постига съсъдите КАХАБ-ТУМ и светлините НАРАНХАЙ. А за да не се пробуди отново разногласието между дясната и лявата линия, средната линия се издига отдолу и обединява дясната и лявата, за да светят заедно. При това, хохма на лявата линия се облича в хасадим на дясната линия, а хасадим на дясната линия се включва в хохма на лявата линия (както бе казано в п. 37). Тогава мохин светят в цялото си съвършенство и се наричат мохин паним. И така, разгледахме как заради удара между лявата и дясната линия в мохин де-ахораим, отново възникнали трите стадия: ибур, еника и мохин де-паним.

82) Никой парцуф не е допълнен, докато не получи ибур, еника и мохин де-ахораим, а също ибур, еника и мохин де-паним. Заради изтъняването на добавения в света Ацилут екран до коренния авиют, парцуфим на света Ацилут могли да получат своите десет сфирот само чрез трите последователни стадия, които се наричат ибур, еника и мохин (както бе казано в п. 72). А доколкото при първото възникване на мохин станал удар между дясната и лявата линия, докато лявата не изтънила целия авиют на екрана, дотолкова всички светлини ибур, еника и мохин, които той получил, се оттеглят. Защото при анулирането на авиюта на екрана се анулира зивуга, светлините се оттеглят, парцуфът се връща в рош на висшия, в стадия ибур, и отново получава «три в трите». А след това се ражда и отново получава захранване, което спуска Малхут от мецах в ейнаим. Тогава ХАГАТ излизат от Нехи и той получава новото ниво руах. След това, той издига МАН и наново получава светлините нешама, хая и йехида, където вече има средна линия, обединяваща едната с друга, дясната и лявата, които се наричат мохин де-паним. Тогава те светят и съществуват. А докато мохин не бъдат постигнати повторно, не могат да съществуват.

«Паним ве-ахор» и «паним бе-паним»

83) Дори когато парцуфът вече е получил мохин де-паним, Хохма и Бина се намират там в състоянието «паним ве-ахор». Това означава, че само Хохма получава мохин де-паним, а Бина, която винаги сама по себе си представлява хафец хесед, т.е. желае хасадим, а не хохма, се смята вследствие на това обърната ахораим към Хохма и не иска да получи от нея мохин де-паним. Хохма и Бина се намират в това състояние «паним ве-ахор», докато Зеир Анпин не издигне към тях МАН. Съществува връзка между Бина на пряката светлина, която дава светене хохма на Зеир Анпин на пряката светлина (както е обяснено във «Въведение в науката кабала», п. 5). И затова, когато Зеир Анпин издига МАН към Бина, тя веднага отново се обръща паним към Хохма, за да получи от нея мохин де-паним, т.е. мохин на светенето хохма за Зеир Анпин – по същия начин, както го е правила в петте стадия на пряката светлина. Тогава се смята, че Хохма вече се намира с Бина в състоянието «паним бе-паним».

Кой отмерва нивото в света Ацилут

84) Следва да попитаме: ако екранът на света Ацилут притежава само коренен авиют, наречен мецах, и само светлината нефеш – кой тогава е предизвикал образуването на петте парцуфим в света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има и ЗОН? Атик – това е нивото йехида, Арих Анпин – нивото хая, Аба ве-Има – нивото нешама, а ЗОН – нивото руах. Същият въпрос се отнася и до света Некудим: ако в екрана е останал само авиютът на първия стадий, наречен «никвей ейнаим» - как са могли да се образуват петте парцуфим в света Некудим?

85) Работата е в това, че четвъртият стадий също се присъединил към екрана на света Некудим и към екрана на света Ацилут – силата Малхут, която се издигнала в Некудот де-САГ. Ако четвъртият стадий не участваше в техния екран, на него не би могъл да възникне нито един парцуф. Защото дори авиютът на първия стадий в света Некудим се смята за тънко съзерцаване, от което ударното съчетаване не извежда нито един парцуф. И още повече, авиютът на мецах в света Ацилут не е годен за ударно съчетаване с цел образуване на парцуф. Но тъй като четвъртият стадий се присъединил към тези екрани, те станали годни за ударно съчетаване. Тогава отпада въпросът за това, може ли да се образува на екрана нивото на Кетер, тъй като четвъртият стадий е слят с екрана.

86) Отговорът е, че четвъртият стадий извежда нивото на Кетер само тогава, когато се намира в мястото Малхут. При това, отразената светлина се издига от ударното съчетаване, на което петте келим КАХАБ-ТУМ обличат петте светлини НАРАНХАЙ. Но ако четвъртият стадий се намира в мястото на Зеир Анпин, където има само четири келим: Кетер, Хохма, Бина и Тиферет, тогава отразената светлина привлича само четирите светлини нефеш, руах, нешама, хая в четирите съсъда Кетер, Хохма, Бина и Тиферет. Ако четвъртият стадий се намира в мястото на Бина, където има само три келим: Кетер, Хохма и Бина, тогава отразената светлина привлича само трите светлини: нефеш, руах и нешама. Ако четвъртият стадий се намира в мястото на съсъда Хохма, където има само два келим: Кетер и Хохма, тогава неговата отразена светлина привлича само две светлини: нефеш и руах. Така било в света Некудим, където станал зивуг в никвей ейнаим, явяващи се съсъд Хохма, и затова в малкото състояние се образувало само нивото нефеш и руах. Ако пък четвъртият стадий се намира в мястото на Кетер, където има само едно кли, тогава неговата отразената светлина привлича само една светлина – нефеш. Така било в света Ацилут, когато при зараждането се образувало само нивото нефеш, тъй като зивугът станал в мястото мецах, т.е. в съсъда Кетер. Но след като светенето еника отблъснало четвъртия стадий в мястото на първия стадий, наречен «никвей ейнаим», възникнало нивото руах. След това, светенето ХУБ (Хохма и Бина) паним бе-паним на висшия, спуснало четвъртия стадий на неговото място в Малхут, която издига Бина и ТУМ, които били паднали от своето стъпало и там отново има пет келим КАХАБ-ТУМ. Тогава четвъртият стадий извежда нивото Кетер в светлината йехида, и това е нивото на Атик на света Ацилут.

87) Сега трябва да разгледаме как възникват останалите парцуфим, намиращи се под Атик. Работата е в това, че в началото, след разбиването на келим, екранът на света Некудим се издигнал в рош на САГ, т.е. изтънил се, лишавайки се от всичките пет степени на авиют, които възникнали в него на петте парцуфим, докато не се изравнил с екрана рош на САГ. И в него все пак останали решимот от авиюта на петте парцуфим, които възникнали в него, освен последният стадий, който бил загубен във всички парцуфим. Когато се включил в зивуга на екрана в рош на САГ, в екрана на света Некудим се обновил авиютът на всичките пет парцуфим, и тогава станало ударно съчетаване на авиюта на екрана. Но в ударното съчетаване не се включили всички стадии на авиюта, а само висшият стадий – авиютът на мецах, съединен с четвъртия стадий. Посредством ибур, еника и мохин, неговите десет сфирот се допълнили на нивото на Кетер. Другите решимот, от останалите парцуфим на света Некудим, присъстващи в екрана, не получили нищо от този зивуг в рош на САГ, тъй като се намирали под нивото на Кетер. Те не били годни за него и затова по време на излизането на Атик от рош на САГ, с тях се спуснали всички решимот от останалите парцуфим, които не били включени в неговия зивуг. След като Атик се допълнил със стадиите ибур, еника и мохин де-паним, висшата светлина осветила висшия стадий, останал в неговите решимот, т.е. авиюта на третия стадий. Посредством трите стадия ибур еника и мохин, възникнали десетте сфирот на нивото на Хохма – парцуфът Арих Анпин. И тук също всички решимот на авиюта, които са под авиюта на третия стадий, са негодни за зивуг на нивото на третия стадий, който възникнал в рош на Атик. И затова, когато се родил Арих Анпин и излязъл от рош на Атик на своето място, заедно с него, на неговото място се протегнали всички тези решимот. А след като Арих Анпин напълно постигнал всичките три стадия ибур, еника и мохин, висшата светлина осветила висшия стадий, останал в тези решимот – авиюта на втория стадий. Тогава посредством трите стадия ибур, еника и мохин, на него възникнали десетте сфирот на нивото на Бина, а също и парцуфът Аба ве-Има. По същия начин възникнали и останалите парцуфим. И така, разгледахме как са възникнали един от друг парцуфим на света Ацилут.  

Двете състояния на Малхут

88) Малхут – това е Нуква на Зеир Анпин. Нейният корен започва от Малхут на Второто съкращаване, която завършила седемте сфирот на малкото състояние на Зеир Анпин на света Некудим. Тя се явява отделна от Зеир Анпин на стъпалото, тъй като Зеир Анпин включва ХАГАТ-НЕХИ на света Некудим, а стъпалото под него – това е Малхут, която завършва света Некудим. Тя се смята за Нуква, отделена от Зеир Анпин и от стъпалото, лежащо под него.

А също има и свойство на Нуква в гуф на Зеир Анпин, тъй като лявата част на Зеир Анпин се смята за негова Нуква. Но тази Нуква се смята за самия гуф на Зеир Анпин. Защото Зеир Анпин – това е средната линия, получаваща от дясната и лявата линии на Бина. Неговата дясна линия получава от дясната линия на Бина (светлината хасадим) и се смята за страната захар в него. А неговата лява линия получава от лявата линия на Бина (светлината хохма) и се смята за страната на Нуква в него. Но и двете се явяват едно стъпало и са включени едно в друго.

Известно е, че в началото Слънцето и Луната, т.е. отделените Нуква и Зеир Анпин се намирали в категорията «две велики светила». Нуква била на едно ниво със Зеир Анпин и също толкова велика като него. Тогава Луната започнала да негодува от това, че се явява отделена от Зеир Анпин Нуква, и казала: «Не могат двама царе да носят един венец». И на нея и било казано: «Иди и съкрати себе си». И тя станала малко светило. Тук виждаме две състояния на Нуква. Първото състояние е, когато тя се намирала в категорията «две велики светила» заедно със Зеир Анпин и е равна на него. Второто състояние е, след като Нуква се съкратила и станала малко светило.

Пояснение. В началото на поправянето на отделената от Зеир Анпин Нуква, Творецът я съединил с Нуква де-гуф на Зеир Анпин, която се явява неговата лява страна. И те двете станали единна Нуква на Зеир Анпин. А когато били привлечени към тях мохин на дясната и лявата линия от Бина, тогава Зеир Анпин, т.е. неговата дясна линия, взел светлината на дясната линия на Бина. А отделената Нуква, взела светлините на лявата линия на Бина, подобно на Нуква на гуф на Зеир Анпин, тъй като се съединила с нея в една Нуква. Както вече знаем, светлината на правата линия на Бина – това е хасадим, а светлината на лявата линия на Бина е хохма. По такъв начин, Зеир Анпин получил хасадим на дясната линия на Бина без хохма, а отделената Нуква получила хохма на лявата линия на Бина без хасадим. Известно е, че хохма не може да свети без хасадим, и затова застинала в нея хохма, и станала тъмнина, а не светлина. Луната започнала да негодува заради това и казала, че не могат двама царе да носят един венец. Защото когато те носят един венец, т.е. Бина, която се смята за тяхна корона, Зеир Анпин става хасадим без хохма, а Нуква става хохма без хасадим, т.е. тъмнина, и не може да понесе това състояние.

Тук отпада въпросът за това, че преди отделената Нуква да се съедини с Нуква на неговия гуф, неговата дясна линия, т.е. страната захар получавала хасадим, а неговата лява линия, т.е. Нуква на гуф получавала хохма, и едновременно с това Нуква на неговия гуф могла да я понесе, и не била тъмнина. Работата е в това, че Нуква на неговия гуф – това е същността на Зеир Анпин, и затова нейната хохма не е отделена от хасадим на Зеир Анпин. От друга страна, отделената Нуква е действително стъпало, което се различава от Зеир Анпин, но вследствие съединяването с Нуква на гуф, получава също като нея хохма на лявата линия на Бина. В резултат, след като тя получила в себе си хохма, хохма се отделила от хасадим, защото в нея няма съединяване с хасадим на Зеир Анпин. И така, разгледахме първото състояние на отделената Нуква.

За да може да свети на нисшите, на нея и била казано: „Иди и съкрати себе си”. Това означава да съкрати себе си, напускайки онова велико стъпало, на което е била равна на нивото на Зеир Анпин и е получавала от Бина; да се спусне под Есод на Зеир Анпин, където е била в корена, т.е. под цялото стъпало на Зеир Анпин, и да получава всички свои светлини от него. Сега, доколкото тя получава своите светлини от Зеир Анпин, явяващ се средна линия, дотолкова хохма, която той и дава, е включена в хасадим, и тя може да свети. Това е второто състояние на отделената Нуква. Онова, което е получавала в първото състояние, се определя като нефеш, руах и нешама де-ахораим, които не светят. А това, което получава във второто състояние, се определя като нефеш, руах и нешама де-паним, които светят в пълна степен. За да бъде разбрано това, трябва да се изучи, както следва, книгата «Зоар», гл. «Берешит» 1, статия «Двете велики светила», п. 111 – 116, а също и «Идра раба», статия «Отделянето на Нуква» («а-Несира»), п. 323–325.

В първото състояние има преимущества, защото тогава нейното висше стъпало е Бина. Тя може да получи хохма от нея и не е длъжна да получава от Зеир Анпин, но не може да свети на нисшите, поради отсъствието на хасадим. Затова тя се смята за (намираща се) в състоянието ахораим. А във второто състояние, съкращавайки се под екрана на Есод на Зеир Анпин, тя вече не е годна за получаването на хохма, защото екранът на Есод на Зеир Анпин я спира, и тя е принудена да получава хохма в келим де-ахораим, които останали в нея от първото състояние. Има преимущество и във второто състояние в сравнение с първото – защото тогава тя може да дава на нисшите и светлината хохма, и светлината хасадим, докато в първото състояние – не е можела да свети на нисшите.