Писмо от страница 25
Всички вярват в личното управление на Твореца на творенията, но не се сливат с това управление, защото им е трудно да отнесат нечистата, лоша мисъл или действие, случващо се с тях или пред тях към Твореца, който се явява най-висш и най-добър. Че как може лошото да изхожда от Твореца? И само на наистина близките до Твореца се разкрива в началото знанието за личното управление, че Той Сам им е изпратил всичко това - както хубавото, така и лошото, еднакво е произлязло всичко от Него - и тогава, постигайки това, те се сливат с личното управление, защото сливащият се с висшия става като Него.
А тъй като са се съединили управляващият и управлението в разбирането на човека, то разликата между лошото и доброто е съвсем неразличима, и всички са любящи, поправени, защото всички се явяват съсъд на Твореца, готови да светят и да се гордеят от Неговото запълване. А в степента на напълване се ражда знание за това, че всичко случващо се, всички действия и всички мисли, както лошите, така и добрите, всички те се явяват съсъд, вместилище на Твореца, и Той ги е създал, и от него те са излезли, и това ще стане известно на всички в края на поправянето.
Но засега - това е продължително и страшно изгнание. И главното е, че когато види човекът недостойно действие, незабавно пада от духовната степен, забравяйки, че той е само оръдие в ръцете на Твореца, защото мисли себе си за самостоятелно действащ в това недостойно действие и забравя Източника на всички причини и че всичко е от Него, и няма никой действащ в мирозданието, освен Него.
И се изисква това точно да се усвои, защото макар и да е известно това, то се дава просто като начална информация и затова в нужния момент човекът няма да може да владее тези знания, за да отнесе всички действия към Единствения им Източник, и с това да натежи на страната на доброто.
И двете известия сочат едно към друго, но надделява силата на скриването.
Това е подобно на историята за царя, един от чийто слуги, се издигнал в неговите очи толкова, че царят пожелал да го издигне и постави по-високо от всички министри, защото видял в неговото сърце абсолютна преданост и любов.
Но не подобава на царя да издигне неочаквано човек от простолюдието по-високо от всички, без особена, ясна на всички причини. А подобава на царя да разкрие причината за постъпките на всички с велика мъдрост.
Какво направил царят? Поставил своя слуга пазач, за да охранява хазната. И заповядал на един министър, умеещ да устройва разигравания, да се преоблече и престори на бунтовник, който уж, че ще излиза на война, за да завземе царския дворец, точно по времето, когато отсъстват пазачите.
Министърът направил всичко много скрито, умно, обмислено, както му било указано от царя, и тръгнал с намерението да превземе царския дворец. А бедният роб се сражавал до смърт и спасявал своя цар, борейки се срещу преоблечения министър с велика храброст и не жалейки нито сили, нито живот, докато не се разкрила на всички неговата абсолютна любов към царя.
Тогава свалил своите доспехи министърът - и избухнало веселие, защото воювал с велика храброст робът, а сега се разкрило, че всичко това било измислено, а не съвсем наистина. И повече от това, смеели се, когато разказвал министърът за изтънчеността на своите измислени интриги и това, какъв ужас причинили те.
Но все пак робът - той е напълно необучен. Така че, как може да бъде възкачен по-високо от всички министри и служещи на царя?
Мислил царя в сърцето свое и казал на същия този министър, че е длъжен трябва да се преоблече като разбойник и убиец и да влезе в завоевателска война срещу царя. Защото царят знае, че в тази втора война ще разкрие той на своя роб чудесната мъдрост, така, че да се удостои след това да стои начело на всички министри.
Затова поставил своя роб пазач на всички складове и съкровищници на царството. А онзи министър се преоблякъл този път като зъл разбойник и убиец. И се явил да завладее богатствата на царя.
Нещастният, упълномощен да охранява съкровищата, воювал с него с цялата своя сила, не жалейки живота, докато не се напълнила неговата мяра. Тогава свалил министъра от себе си дрехите и избухнало голямо веселие и смях в двореца на царя, още по-големи от първия път. Защото всички престорени действия на преоблечения министър, с всички детайли и подробности предизвикват неудържим смях, тъй като в този случай, задължен бил министърът по-умно да разиграе нападението и защото предварително било ясно, че няма никакъв разбойник в цялото царство на царя. А всички безпощадни нападения и ужасни заплахи - били само разиграване, и онзи министър с огромна изобретателност се явил въпреки това пред тях, превръщайки се в разбойник.
Но както и да е, постепенно робът намира разум, постигайки края на случващото се, и любов от постижението в началото. И тогава той заема място във вечността.
Не съм в състояние повече да предам текста, но знай, че земното управление е подобно на управлението на по-висшето по това, че самото управление е предадено на министъра, но въпреки това, всичко се случва само по указание на царя и по негово утвърждаване. И сам царят само утвърждава плана, подготвен от министъра и ако намери някакъв недостатък в плана, не го поправя, а сваля този министър и поставя вместо него друг, а първият се уволнява от своята длъжност.
Също и човекът: малкият свят в него, и постъпва съгласно буквите, отпечатани в него, защото те са като ангели - управляващи над 70 народа на света, които са в човека, както е казано в „Книга Ецира": „постави да управлява определената буква", а всяка буква - тя е като временен министър за час, съставя план, и царят го утвърждава, а ако буквата греши в някакъв план, тя веднага се уволнява от своята длъжност, и се удостоява друга буква да бъде вместо предишната.
Затова е казано: „Поколение, поколение и съдиите негови", че в края на поправянето ще се възцари буквата, наречена „Машиах" (Избавител), и ще поправи, и ще свърже всички поколения във венеца на Твореца. Оттук може да се разбере, че всеки е задължен да разкрие в себе си всичко, което му е възложено, да го разкрие във всички детайли и да поправи в себе си Единството на Твореца, и всичко ще се разкрие вследствие на кръгооборотите.