Скриване – това е поправяне, без което човек не би могъл да достигне никакво съвършенство, защото в противен случай не е способен да постигне важността на духовното. Скриването прави това нещо важно. И макар той сам да не е способен да оцени истинското значение на тези неща, скриването го издига в неговите очи. И колкото по-силно усеща скриването, толкова по-голямо основание има да го цени.

    Това е като стълба, по която той се издига стъпка по стъпка, все по-нагоре и по-нагоре, докато не достигне до мястото, предназначено за него. Тоест той достига до определена височина на осъзнаване на важността, на която все още е способен да се задържи. Макар че истинската важност и висота на величието на Твореца е невъзможно да се оцени, но все пак той я постига в такава степен, която ще му позволи да продължи своето съществуване.

    Но само по себе си, скриването още не се нарича скриване. То се измерва по желанието да се разкрие скритото. Тъй като колкото е по-желана някаква вещ, толкова по-болезнено се усеща нейното скриване. И от това разбери смисъла на казаното: «Цялата земя е пълна с Неговото величие». И въпреки че ние вярваме в това, все още скриването изпълва цялата земя.

    А за бъдещето е написано: «И ще стана Аз около нея огнена стена и ще се прославя сред нея» (Пророк Захарий). Огън означава скриване, но въпреки това «ще се прославя сред нея» – т.е. ще се разкрие славата Негова. И всичко това заради огромното желание за разкриване, макар и да остане съществуващото скриване. Но това се отличава от времето, когато съществува скриване, и няма стремеж за негово разкриване, и затова то се нарича изгнание. Докато в бъдещето, независимо от скриването, ще има също и стремеж към неговото разкриване. А най-важното е да се желае разкриване.