Чуто през 1949 г. в Тел Авив

   Жребий се тегли, когато две неща са еднакво ценни и с разума е невъзможно да се изясни кое е по-важно. Затова е необходим жребий. А в книгата Зоар се пита: «Как е възможно козата, принесена в жертва на Твореца, и изкупителната коза в жертва на нечистите сили да са еднакво важни?» [1]

   Работата е там, че жертвоприношението за Твореца се отнася към дясната страна, а жертвоприношението за нечистите сили – към лявата страна, към която се отнася и светлината ГАР де-Хохма. За това е казано: «Удостоил се е - добре, не се е удостоил - лошо». Лошо означава, че Малхут се разкрива със свойствата на съд (де-мидат дин), ограничение на малхут, наречени «катинар» (манула), спиращ светлината. Катинарът се намира в хазе на всеки парцуф. Затова светлината Хохма може да свети до катинара, но на хазе завършва разпространението на светлината в парцуф-а, защото под хазе започват да се проявяват силите на съкращението (цимцум), които не действат от хазе и нагоре.

   Жертвоприношението за Твореца включва в себе си част от лявата страна, от жертвоприношението за нечистата сила, Азазел, т.е. включване на светлината Хохма. Но не така, както в лявата част, принадлежаща на нечистата сила, където светлината Хохма се притегля отгоре надолу, и затова се прекратява разпространението на светлината вследствие на влиянието на катинара – а само в посока отдолу нагоре, от което «катинарът» се скрива и се разкрива «ключът» (мифтеха).

   Получава се, че в жертвоприношението за нечистата сила има ГАР де-Хохма (пълна светлина), а в жертвоприношението за Твореца има само ВАК де-Хохма (осветяване), но ВАК де-Хохма може да свети, а ГАР де-Хохма трябва да спре. Затова е необходимо жертвоприношение за нечистата сила, за да не обвинява тя.

   А тя обвинява, защото иска да притегли светлината Хохма в Малхут, в бхина далет, тъй като друга светлина не може да я удовлетвори, защото цялата ѝ природа изхожда от бхина далет. И ако не получава светлината на своята изначална степен, остава пуста, и затова винаги съблазнява човека да получи светлина в бхина далет. А ако човек не желае да направи това, тя измисля всевъзможни уловки, за да го застави да притегли към себе си светлината Хохма. Затова, когато дават на нечистата сила част от светлината Хохма, тя не обвинява Исраел, защото се бои да не загуби светлината, която вече е получила.

   Но когато нечистата сила притегля ГАР де-Хохма, в същото време и Исраел притегля ВАК де-Хохма. И тази светлина Хохма се нарича светлина, изтриваща прегрешенията, от която се удостояват с възвръщане към Твореца с любов (тшува), когато престъпленията се превръщат в заслуги. Получава се, че изкупителната коза в жертва на нечистата сила взема на себе си всички прегрешения на Израел – т.е. всички те се превръщат в заслуги.

   И Зоар привежда притчата за царския шут. Когато го напият с вино, а после му разкажат за всичко, което той е направил, дори за най-недостойните постъпки, той отговаря, че всичко това са достойни дела, по-добри от които на света няма.

   «Шут» се нарича «дявол», на който дават вино, т.е. част от светлината Хохма, притеглена като светлина, изтриваща прегрешенията и превръщаща ги в заслуги. В такъв случай за всички лоши действия той казва, че те са добри, защото всички преднамерени прегрешения се превръщат в заслуги. А тъй като дяволът желае да получи своя дял, не обвинява Исраел.

   И по тази причина в Египет той обвинявал и питал: «Нима Исраел с нещо се отличават от египтяните? Нека или да умрат като египтяните, или да се върнат в Египет». Защото Египет – това е източникът за притегляне на светлината Хохма, но на пълната светлина ГАР де-Хохма, и когато Исраел се намирали в Египет, били под властта на египтяните.

 [1]  В Тора, Ахарей, е казано: «И хвърлил Аарон жребий за две жертвени кози: едната за Твореца, а другата за нечистата сила», („Шамати“, Статия 33. „Жребият на Йом Кипур и Аман“)