Книгата «Плодовете на Мъдростта. Писма.»,  стр. 116

Получих твоето писмо и Бог да те благослови с всичко най-добро за полученото от теб удостоверение от рав. С това падна първата стена по твоя път напред и се надявам, че от този ден ти ще продължиш да вървиш по-нататък до самия замък на Твореца. Бих искал да положиш изпити за още едно удостоверение от рав, но побързай да подготвиш себе си за пътя към Твореца «като бик с товар и натоварено магаре», за да не губиш нито минута.

А ако ме попиташ в какво се състои тази подготовка, ще ти кажа онова, което чух от рава на Калшин: в миналото, за да бъде постигнат Твореца, било необходимо преди това да бъдат постигнати всичките седем земни науки, наречени «седемте девойки, прислужващи на дъщерите на царя», и освен това трябвало да се премине през ужасни страдания. И въпреки това, малко хора се удостоявали с милостта на Твореца. Но от момента, в който се удостоихме с учението на АР”И и вътрешната работа на Баал Шем Тов, сега постигането на Твореца е достъпно за всеки, напълно еднакво за всички и няма нужда от някаква подготовка.

Ръководейки се от тези два метода, и аз също се удостоих с милостта на Твореца - получих ги и двата в двете си ръце, и моето мнение е близко до твоето, както е близко бащата до сина. Надявам се, че ще мога да ти предам и двете знания, когато можеш да ги получиш по метода «ми пе ел пе». Но главното е усилието, т.е. стремежът да полагаш усилия в работата за Твореца, защото обичайната работа изобщо не се взема под внимание, а «усилие» се нарича само тази, която е по-голяма от привичната работа. Подобно на човека, за засищането на когото е необходим 1 кг. хляб, но ако изяде по-малко от това количество, не се смята, че се е наял, а именно последното парче го засища. Същото е и в духовната работа. Творецът избира от цялата работа на човека за Себе си само онези усилия, които са над неговите обичайни и те стават съсъди за получаване на висшата светлина.

Йехуда Лейб