Чуто на празнична трапеза в чест на Брит Мила през 1943 г. в Йерусалим

   Малхут, сама по себе си, се нарича «низша мъдрост». Малхут, присъединена към Есод, се нарича вяра. В Есод има покритие, наречено «Орла», крайна плът, ролята на което е в отделяне на Малхут от Есод, за да не позволи на Малхут да се свърже с него.

   Силата на крайната плът е в това, че тя рисува в човека картина, в която не се придава никаква важност на вярата, подобно на прах. Това се нарича «Шхина в прахта».

   Когато човек премахва тази пречеща сила, създаваща представа за вярата като за ненужна, а обратно, казва, че именно самата тази сила е ниска и нищожна в неговите очи като прах, то такова поправяне се нарича «обрязване». С това той отсича от себе си крайната плът и я хвърля в прахта. 

   Тогава святата Шхина излиза от прахта и се разкрива величието на вярата. Такова състояние се нарича «Геула» (Освобождение), защото човек се удостоява да издигне Шхина от прахта.

   Поради това е необходимо да концентрира всичките си усилия в това да отстрани пречещата сила и да получи вяра. Само от вярата излиза съвършенството. (И в това е възможно непрекъснато усъвършенстване, в зависимост от това, доколко човек желае да се проникне с вяра във всяко свое частно желание, анализ.)

   Такова усъвършенстване се нарича: «Ограничи себе си до малки маслини и до яйца» (т.е. до строго уговорен размер, по-ниско от който човек вече не е в състояние да различава).

   «Маслина» – подобно на това, както казал гълъбът, пуснат от Ной: «Предпочитам горчива като маслина храна, но от небето». «Яйце» - подобно на това, как в самото яйце няма нищо живо и сега не е явен в него никакъв живот, но след това от него се ражда живот. Т.е. човек ограничава себе си и предпочита духовната работа, макар че тя извиква в него горчивина като маслина и той не вижда в своето състояние и в своята духовна работа никакъв живот.

   Но цялата сила в неговата работа изхожда от това, че желае да издигне Шхина от прахта. И в следствие на такава работа човек се удостоява с Освобождение, а храната, която преди му се е струвала горчива като маслина и лишена от живот като яйце, сега в неговите очи представлява пълна с висш живот и сладост.

   Затова е казано: «Съмишленик (гер) е като новородено бебе» в това, че е длъжен да направи «Брит мила» (обрязване) и тогава постига веселие. Затова в традиционната процедура «Брит мила», когато отсичат крайната плът на бебето, макар детето да страда, всички близки са радостни. Защото вярват, че душата на детето се радва. Също и при изпълнение на духовното действие «Брит мила»: човек трябва да се радва, независимо от усещането на страдание, защото вярва, че неговата душа, преминавайки тези поправяния, се весели.

   Цялата духовна работа на човек трябва да бъде в радост. Това излиза още от първата заповед, дадена на човек, която се изпълнява върху човека от неговите родители с радост. Също в радост трябва да се изпълнява всяка Заповед.