Чуто на 29-ти Сиван (2 Юли 1943 г.) в Йерусалим
В духовното има понятия като «издишване», «глас», «реч», а също и «лед» и «ужасен».
«Издишване» – това е отразената от екрана светлина, ограничаващата сила, не позволяваща да се получи повече отколкото е в състояние да се получи с намерение заради Твореца, «за да не се върне отново към своята глупост». И когато «издишването» достига своята пълна мяра, то това ограничение, т.е. екранът с отразената светлина, се нарича «глас».
«Глас» – това е предупреждение, т.е. казват на човек да не престъпва Законите на Тора. Ако ги наруши, незабавно загубва вкус в Тора. Затова ако точно знае, че нарушавайки духовните Закони, ще загуби вкуса на духовното и връзката с него, то се пази от нарушение на ограничението.
И тогава той достига до състоянието «реч», което означава Малхут, и е способен да направи зивуг де-акаа, съединение, сливане на Твореца с Шхина, от което светлината Хохма слиза надолу.
Има две степени:
- отдаване заради отдаване (без получаване),
- получаване заради отдаване.
Когато човек вижда, че може да получи заради отдаване, то естествено не желае да остава в робството на «отдаване заради отдаване». Тъй като в Твореца възниква по-голямо наслаждение от получаваните от човека наслаждения заради Твореца, защото светлината Хохма напълва желанието да получи и да се наслади от тази светлина, в което е и заключена целта на творението. Затова човек вижда, че няма смисъл да остава в работата за «отдаване заради отдаване», в светлината Хасадим, понеже това е светлината на поправянето, а не целта на творението.
Но тук той веднага достига до спиране на вкуса в Тора и остава без нищо, защото светлината Хасадим се явява облекло на светлината Хохма, и ако липсва това обличане, то дори ако в него има светлина Хохма, така или иначе няма в какво да я облече.
И тогава той достига до състояние, което се нарича «страшен леден студ». Защото в Есод на парцуф Аба, парцуф Хохма, има светлината Хохма, но няма светлината Хасадим, която би облякла в себе си светлината Хохма. Затова Есод на парцуф Аба се нарича тесен от недостига на светлината Хасадим, но дълъг от наличието на светлината Хохма. Светлината Хохма може да свети само за бъдещо обличане в светлината Хасадим, а извън облеклото в светлината Хасадим, светлината Хохма застива и се превръща в лед. Като замръзнала вода – дори и да има вода (светлината Хасадим се нарича «вода»), ако тя не се разпространява надолу, то става лед.
Есод на парцуф Има, парцуф Бина, се нарича «ужасен», защото той е кратък от недостига на светлината Хохма (в следствие на Цимцум Бет) и широк от присъствието на светлината Хасадим.
Затова само при действие на двете, Есод де-Аба и Есод де-Има, може да се стигне до разпространение на светлината Хохма в светлината Хасадим.