Попитали го: «Скъпи ли са за теб твоите страдания?» И отговорил: «Нито те, нито наградата за тях. Плача аз за красотата, изхвърлена да гние в прахта» (Вавилонски Талмуд).

   Главно страданията се усещат в това, което е над знанието. И колкото повече страданията се разминават с разума, толкова по-силни са те. Това се нарича вяра над знанието, и от такава работа Творецът получава наслаждение. Получава се, че възнаграждението се състои в това, че тази работа доставя удоволствие на Твореца.

   Но временно, докато човек не успее да превъзмогне себе си и да оправдае управлението на Твореца, до тогава Шхина остава в прахта. Тоест работата съгласно вярата, наречена Свята Шхина, става в изгнание – снижена в прахта. И за това той казал: «Нито те, нито наградата за тях», т.е. той не може да изтърпи това временно положение. И на това отговорил: «И за това, и за онова плача аз» (Вавилонски Талмуд. Трактат Брахот).