Чуто на 7-ми Сиван (14 Юни 1948 г.)

   Късмет се нарича това, което е над разума. Т.е. макар че съгласно здравия разум и логика трябва да се случи едно развитие на събитията, знакът на късмета довежда до друг, много по-благоприятен изход. Разум се нарича причинно-следствено, логическо мислене, когато е ясно, че определена причина предизвиква строго определено следствие. А над разума и логиката означава, че първопричината не е свързана със следствието. Такова събитие се нарича «над разума» и ние го отнасяме към знак за късмет, тъй като то е предизвикано не по закономерна причина, а от късмет.

   Цялото влияние и отдаване излизат от светлината Хохма. Когато свети Хохма, това се нарича лява линия и тъмнина, и в това време светлината се скрива и застива като «лед». И би трябвало да получават от лявата линия, което се нарича «в степента на своите заслуги». Т.е. заслугите на човек са причината за появяването на светлината Хохма, и заслугите и светлината са свързани като причина и следствие.

   Но е казано, че «Синовете, животът и препитанието зависят не от заслугите на човек, а от късмета», т.е. от средната линия, където светлината Хохма се съкращава до такава степен, че може да бъде получена с намерение «заради Твореца». Съкращаването и зивуг в средната линия се нарича «масах де-хирик».

   Получава се, че светлината Хохма свети не по своя сегашна причина, не за сметка на лявата линия, а обратно, в следствие на своето съкращаване, което се и случва «над разума» (въпреки разума) и затова се нарича «късмет».