Чуто през 1938 г.

    «Мъдростта огласява улицата, на площадите надига своя глас. Който е глупав, нека да се завърне тук. На безсърдечния тя казала...» (Мишлей, Притчи).

    Когато човек се удостои със сливане с Твореца, самото разкриване на Твореца, наречено «Шхина», му казва, че ако по-рано той е бил принуден да постъпва като глупак, въпреки разума (с вяра над знанието), то това не е защото такава наистина е била истината, а защото не му е стигало «сърце». Ето защо казваме: «И всички вярват, че Творецът е Бог на вярата».

    Но сега, когато се е удостоил с истинско сливане с Твореца, вече не трябва да казва, че постъпва като глупак, т.е. със силата на «вярата над знанието». Напротив, той трябва да работи и да вярва, че неговата работа е над знанието, въпреки че вижда и усеща с всички свои чувства, че неговата работа е вътре в знанието. Съвършено обратно на това, което е виждал по-рано, че разумът не го задължава на робство на Твореца. Въпреки това, е трябвало да работи над знанието, казвайки, че в това има истинско знание.

    Тоест той вярва, че това е робство и че това е истинската реалност. А после обратно: цялата му работа го задължава, неговият разум — т.е. сливането с Твореца го задължава на робство. И той вярва, че всичко видимо от него вътре в знанието — всичко това е над знанието. Докато по-рано всичко, което е над знанието, е приемал като вътре в знанието.