Чуто през 1942 г.

Книгата „Зоар” казва: „Той е Шохен, а Тя – Шхина”, и необходимо е да се обясни казаното.

Известно е, че във Висшата светлина не стават никакви промени, както е написано: «Аз своето АВАЯ не съм променял». А всички имена и названия възникват само от усещането на светлината в келим, явяващи се желания за наслаждение, включени в Малхут – коренът на творението. И от там всички слизат до нашия свят, към творенията.

И всички стадии, започвайки от Малхут, която се явява корен на създаването на световете, и завършвайки с творенията, се наричат имена на Шхина. А цялото поправяне се състои в това, че Висшата светлина ще засвети в тях в пълно съвършенство и тази светлина, осветяваща келим, се нарича Шохен, а всички келим като цяло се наричат Шхина. Светлината Шохен запълва Шхина и се нарича светлина Шохен, защото се намира (на иврит шохен) вътре в келим, а съвкупността от всички келим се нарича Шхина.

Докато в тях  не засияе светлината в окончателно съвършенство – дотогава това се нарича «време на поправяне», в което ние извършваме поправянето, позволявайки на светлината изцяло да напълни цялото творение. А дотогава ще се смята, че Шхина е «в изгнание», защото все още няма съвършенство във Висшите светове.

И в нашия, най-нисшия от световете, Висшата светлина трябва да напълни желанието за наслаждение, чието поправяне се нарича «получаване в името на отдаването». Но засега егоистичното желание е изпълнено с низки и безсмислени страсти и в него няма място за разкриване величието на Твореца. А сърцето, вместо да бъде вместилище на Висшата светлина, е станало място за отпадъци и нечистотии, тоест напълно е потънало в низки желания.

И това се нарича «Шхина в прахта», тоест тя е унижена толкова, че е стъпкана в прахта. Защото всички и всеки пренебрегват светостта и нямат никакъв стремеж и желание да Я повдигнат от прахта, а избират низките ценности. И с това причиняват страдания на Шхина, защото не ѝ отреждат място в своето сърце, което би станало обител на светлината на Твореца.