1) Раби Ханания бен Акашия е казал: „Пожелал Творецът да удостои Израил, затова Той им дал Тора и Заповедите...” В иврит думата „удостоя”(лизкот), прилича на думата „пречистя” (лезакот). В мидраш „Берейшит Раба” е казано: „Заповедите са дадени само за да може с тяхна помощ да се пречисти Израил”. Оттук възникват два въпроса:

а) Каква е тази привилегия, с която иска да ни удостои Творецът?

б) Каква е тази „нечистота”, „грубост”, която съществува в нас и която ние сме длъжни да поправим с помощта на Тора и Заповедите?

Вече говорихме за това в моите книги „Паним Мейрот у Масбирот” и „Талмуд Есер а Сфирот”. Ще повторим това сега, накратко. Замисълът на творението се заключава в това, че Творецът е пожелал да наслади създанията със Своята щедра ръка. Ето защо, Той създал в душите огромно желание да получат това удоволствие, съдържащо се в изобилието (шефа – изобилие, това, с което Творецът иска да ни наслади). Именно желанието за получаване се явява съсъд за получаване на удоволствия, съдържащи се в шефа.

Колкото по-голямо е желанието за получаване, толкова повече удоволствие влиза в съсъда. Тези понятия са толкова свързани, че е невъзможно да се разделят. Може само да се посочи, че удоволствието се отнася към шефа (т.е. към Твореца), а желанието за получаване се отнася към творението. Тези две понятия всъщност произхождат от Създателя и са включени в Замисъла на творението, но ако шефа директно произлиза от Твореца, то желанието за получаване, което също е поместено в шефа се явява корен, източник на творенията.

Желанието за получаване е нещо принципно ново, което преди това не е съществувало. Защото в Твореца няма даже намек за желание за получаване. Излиза, че това желание се явява същността на творението, от началото до края, единствения „материал”, от който то се състои. Всичките многобройни разновидности на творението са само различни „порции” на желанието за получаване, а всички събития, които се случват с тях са измененията случващи се с тези желания.

Всичко съществуващо в творенията, всичко, което напълва и удовлетворява техните желания за получаване, произлиза директно от Твореца. И така всичко, което съществува около нас, всъщност произлиза от Създателя или директно, както шефа, или опосредствано, както например желанието за получаване, което не съществува в Твореца, но е било създадено от Него за наслаждаване на творенията.

2) Както беше казано по-горе, желанието за получаване с всичките негови разновидности е било поместено в Замисъла на творението, още в самото начало. То било неразривно свързано с шефа – удоволствията, които Творецът е приготвил за нас. Желанието за получаване е съсъдът, а шефа – светлината, която напълва този съсъд. Светлината и съсъдът са това, което изграждат духовните светове. Те са неразривно свързани помежду си. Заедно се спускат отгоре надолу, от степен на степен.

Колкото повече тези степени се отдалечават от Твореца, толкова повече се огрубяват и увеличават своите желания за получаване. Може да се каже и така: колкото повече желанието за получаване се огрубява и увеличава, толкова повече то се отдалечава от Твореца. Това се случва дотогава, докато не достигне най-ниското място, където желанието за получаване, постига максимален размер. Това състояние се явява желателно и необходимо за началото на подема, т.е. за поправянето.

Това място се нарича „света Асия”. В този свят желанието за получаване се нарича „тяло на човека”, а шефа (светлината) се нарича „живот на човека”. Всичките различия между висшите светове и този свят (олам азе) се заключават в това, че във висшите светове желанието за получаване още не се е огрубило напълно, то още не е напълно отделено от светлината. В нашия свят желанието за получаване е достигнало своето окончателно развитие и напълно се е отделило от светлината.

3) Споменатият по-горе порядък на развитие на желанието отгоре надолу се разделя на четири нива (бхинот). Този порядък е закодиран в тайното четирибуквено име на Твореца. На подреждането на тези четири букви АВА”Я, („йуд-хей-вав-хей”) е подчинено цялото мироздание. Тези букви съответстват на 10-те сфирот: хохма, бина, тиферет (зеир анпин), малхут и техния корен. Защо десет? Защото сфира тиферет включва в себе си шест сфирот: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход и йесод.

Коренът на тези сфирот се нарича „кетер”, но често пъти той не влиза в преброяването на сфирот и затова се нарича: ХУ”Б ТУ”М (хохма и бина, тиферет и малхут). Тези четири бхинот съответстват на четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Светът Асия включва също така и този свят (олам азе). Не съществува нито едно създание, което да няма корен в света на Безкрайността, в Замисъла на творението. Замисълът на творението е желанието на Твореца да наслади създанията.

Той включва в себе си и светлината и съсъда. Светлината произлиза директно от Твореца и в същото време желанието за получаване било създадено от Твореца като нещо ново, от нищото. За да може желанието за получаване да достигне своето окончателно развитие, то е длъжно заедно със светлината да премине през четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕ”А). И тогава завършва развитието на творението, създаването на съсъда и светлината, наричани съответно „тяло” и „светлина на Живота в него”.

4) Необходимостта от развитие на желанието за получаване в четирите стадия (бхинот) и необходимостта за преминаването му през четирите свята АБЕ”А е предизвикана от правилото, съгласно което само разпространението на светлината с последващото и премахване, изчезване, прави съсъда пригоден за неговото предназначение.

Обяснение: докато светлината напълва съсъда, светлината и съсъдът са неразривно свързани помежду си, съсъдът като такъв всъщност липсва, той унищожава сам себе си подобно на пламъка на свещта, който избледнява пред пламъка на факела.

Желанието е удоволетворено – следователно, то фактически не съществува. То може да се прояви само тогава, когато светлината излезе от него и престане да го запълва. Причината за това самоунищожение на съсъда е поради пълната противоположност между светлината и съсъда – защото светлината директно произлиза от Същността на Твореца, от Замисъла на творението. Светлината е желание за отдаване, в нея няма нищо отнасящо се към желанието за получаване. Съсъдът се явява нейна пълна противоположност – огромното желание за получаване на светлина.

Съсъдът е корен, източник на нещо принципно ново, което по-рано не е съществувало – творението. Съсъдът няма ни най-малко желание да отдава. Тъй като светлината и съсъдът са тясно свързани помежду си, то желанието за получаване се анулира по отношение на светлината. Съсъдът придобива определена форма, само след напускане на светлината от него. Само след изчезването на светлината, съсъдът започва страстно да желае да я получи. След това, когато светлината отново влезе в съсъда, те вече стават раз-лични обекти – съсъд и светлина, или тяло и живот. И обърни внимание на това, защото това са дълбоки понятия.

5) Както беше казано по-горе, творението се развива съгласно четирите стадия, бхинот, които са закодирани в името АВА”Я и се наричат хохма, бина, тиферет и малхут. Бхина алеф (1), която се нарича „хохма”, съдържа в себе си и светлината и съсъда, състоящ се от желание за получаване. Този съсъд съдържа в себе си цялата светлина, която се нарича ор хохма (светлината на мъдростта) или ор хая (светлината на живота). Защото цялата светлина на живота се намира вътре в творението.

При това, бхина алеф все още се смята за светлина, а съсъдът заключен в нея, още почти не се проявява, той се намира в нея потенциално. Той все още е много тясно преплетен и свързан със светлината, самоанулирайки се по отношение на нея. След нея (бхина алеф), идва бхина бет (2), която възниква в резултат на това, че хохма в края на своето развитие поискала да придобие сходство със свойствата на светлината, намираща се вътре в нея. Пробудило се желанието да отдава на Твореца.

Тъй като природата на светлината е чистото желание за отдаване, в отговор на възникването на това желание, което се пробудило в бхина бет, от Твореца дошла нова, качествено различна светлина, която се нарича ор хасадим (светлина на милосърдието). Затова бхина алеф почти се е избавила от ор хохма, която и е давал Творецът. Ор хохма може да се намира само вътре в подходящия съсъд, т.е. в желанието за получаване. И така, и светлината и съсъдът в бхина бет напълно се отличават от тези, които са били в бхина алеф. Защото съсъдът в бхина бет се явява желание за отдаване, а светлината е ор хасадим. Ор хасадим е удоволствието от сходството с Твореца.

Желанието за отдаване води до сходство със свойствата на Твореца, а сходството на свойствата в духовните светове води към сливане. След това идва бхина гимел. След като светлината вътре в творението се смалила до нивото на ор хасадим, при практическо пълно отсъствие на ор хохма, а както е известно, именно ор хохма се явява основата на жизнената сила в творението, бхина бет е почувствала нейния недостатък. В края на своето развитие тя притеглила определена порция светлина ор хохма, за да може да започне да свети вътре в ор хасадим.

Затова бхина бет отново пробудила вътре в себе си определена порция желание за получаване, която сформирала новия съсъд, наричащ се „бхина гимел” или „тиферет”. А светлината, която се намира в съсъда се нарича „ор хасадим със светене ор хохма”, защото главната част в тази светлина се явя-ва ор хасадим, а малката част – ор хохма. След това идва бхина далет. Защото съсъдът на бхина гимел в края на своето развитие, също поискал да притегли към себе си ор хохма, но вече в цялата пълнота, в същия този размер, който е бил при бхина алеф. 

Получава се, че отново пробудилото се желание води до това, че в бхина далет се появява: страстното желание за получаване, което е било и при бхина алеф; към което се добавя, че творението, след като вече веднъж е изгонило светлината от себе си, сега знае колко е лошо отсъствието на светлината хохма и затова желае тази светлината много повече, отколкото в стадия бхина алеф.

И така, разпространението на светлината, а след това нейното изгонване създава съсъда. Получава се, че ако сега съсъдът отново приеме светлина, той ще бъде първичен по отношение на нея, ще предшества светлината. Затова бхина далет се явява окончателния стадий на създаването на съсъда, който се нарича „малхут”.

6) Споменатите четири стадия съответстват на десетте сфирот, на които се дели всяко творение. Тези четири бхинот съответстват на четирите свята АБЕ”А, включващи в себе си цялото мироздание, всеки детайл, който съществува в реалността. Бхина алеф се нарича хохма или света Ацилут. Бхина бет се нарича бина или света Брия. Бхина гимел се нарича тиферет или света Ецира. Бхина далет се нарича малхут или света Асия.

Сега ще изясним природата на тези четири бхинот, съществуващи във всяка душа. Всяка душа (нешама) излиза от света на Безкрайността и се спуска в света Ацилут, придобивайки свойствата на бхина алеф. В света Ацилут тя все още не се нарича „нешама”, защото това име показва определена отделеност от Твореца, в резултат на което тя излиза от нивото на Безкрайността, отсъствието на граници, пълното сливане с Твореца, и придобива известна „самостоятелност”. Но засега тя не се явява сформиран, завършен съсъд и затова все още нищо не я отделя от Същността на Твореца.

Както вече знаем, намирайки се в бхина алеф, съсъдът още не се явява такъв, защото на този стадий той напълно се самоанулира по отношение на светлината. Затова се казва, че в света Ацилут всичко се явява все още напълно Божествено – „Той е един и Неговото Име е единно”. И даже душите на други, различни от човека същества, които преминават през този свят, са сляти с Твореца.

7) В света Брия вече управлява бхина бет, т.е. нейният съсъд се явява желание за отдаване. Затова, когато душата се намира в света Брия, тя придобива този стадий на развитие на съсъда и вече се нарича „нешама”. Това означава, че тя вече се е отделила от Същността на Твореца и е придобила определена самостоятелност. При това, този съсъд засега все още е много „чист”, „прозрачен”, т.е. той още е много близък по своите свойства до Твореца и затова се счита, че още е напълно духовен.

8) В света Ецира вече управлява бхина гимел, която включва в себе си определена неголяма порция желание за получаване. Затова, когато душата се спуска в света Ецира и придобива този стадий на развитие на съсъда, тя излиза от състояние „нешама” и сега вече се нарича „руах”. Този съсъд има вече определен авиют, т.е. някаква порция желание за получаване. При това, този съсъд все още се счита за духовен, защото такова количество и качество на желанието за получаване е недостатъчно, за да се отдели напълно по свойства от Същността на Твореца. Пълно отделяне от Същността на Твореца се явява тяло, което вече има напълно видима „самостоятелност”.

9) В света Асия вече властва бхина далет, която се явява окончателния стадий на развитието на съсъда. На този стадий, желанието за получаване достига своето максимално развитие. Съсъдът се превръща в тяло, което напълно е отделено от Същността на Твореца. Светлината намираща се в бхина далет се нарича „нефеш”. Това название показва отсъствието на собствено движение в този вид светлина. И знай, че не съществува нещо, което да не се състои от своите АБЕ”А (или четирите бхинот).

10) Нефеш, явяващ се светлина на живота, която е поместена в тялото, директно излиза от Същността на Твореца. Преминавайки през четирите свята АБЕ”А, тя все повече и повече се отдалечава от Твореца, докато не достигне съсъда, предназначена за неговото тяло; само тогава се смята, че съсъдът е окончателно сформиран. На този етап на развитие на съсъда, светлината, която се намира в него е толкова малко, че нейният Източник вече не се усеща, т.е. творението (съсъдът) престава да усеща Твореца.

Но с помощта на занятията с Тора и Заповедите, с намерение да достави по този начин удоволствие на Твореца, творението може да очисти своя съсъд, наричан тяло и тогава то може да получи цялата светлина, приготвена му от Твореца още в Замисъла на творението. Именно това има предвид раби Ханания бен Акашия казвайки: „Пожелал Твореца да удостои Израил, за-това Той им дал Тора и Заповедите...”

11) Сега можем да разберем разликата между духовното и материалното. Ако желанието за получаване е достигнало своето окончателно развитие, т.е. достигнало е до стадий бхина далет, то такова желание се нарича „материално” и се намира в нашия свят (олам азе). Ако желанието за получаване още не е достигнало своето окончателно развитие, то такова желание се смята за духовно и съответства на четирите свята АБЕ”А, които се намират над нашия свят.

И сега ти можеш да разбереш, че всички повдигания и спускания, които се случват във висшите светове, в никакъв случай не се явяват премествания в някакво мнимо пространство, а се явяват само изменение в размера на желанието за получаване. Най-отдалечения обект от бхина далет се намира на най-високото място. Колкото повече се приближава обекта към бхина далет, на толкова по-ниско място се намира.

12) Трябва да се разбере, че същността на всеки съсъд и същността на всички творения се явява само желанието за получаване. Всичко, което излиза извън рамките на желанието за получаване, няма никакво отношение към творението, а се отнася към Същността на Твореца. Защо разглеждаме желанието за получаване като нещо грубо, отвратително, нуждаещо се от поправяне? Заповядано ни е да го „очистим” с помощта на Тора и Заповедите, в противен случай не можем да достигнем Висшата цел на Замисъла на творението.

13) Подобно на това как материалните обекти се отделят един от друг чрез разстоянието в пространството, духовните обекти се отделят един от друг в резултат от разликата във вътрешните свойства. Нещо подобно се случва и в този свят. Да допуснем, че двама души имат сходни възгледи, те симпатизират един на друг и никакви разстояния не могат да повлияят на симпатията между тях. И обратно, когато техните възгледи принципно се различават, те се ненавиждат и никаква физическа близост не може да ги съедини.

По такъв начин, сходството във възгледите сближава хората така, както различията във възгледите ги разделя. Ако природата на единия от тях е противоположна на природата на другия, то тези хора са далеч един от друг, както изтока от запада. Така е и в духовните светове: отдалечаване, сближаване, сливане – всички тези процеси протичат само съгласно различията или сходствата на вътрешните свойства на духовните обекти. Разликата в свойствата ги отделя един от друг, сходството ги сближава и води към сливане.

Желанието за получаване е главното, което съществува в творението, има и съсъд, който е необходим за осъществяване на Целта, заключена в Замисъла на творението. Именно това желание отделя напълно творението от Твореца. Тъй като Творецът е абсолютното желание за отдаване и в Него няма даже и намек от желание за получаване. Невъзможно е да си представим по-голяма противоположност от тази между Твореца и творението, между желанието за отдаване и желанието за получаване.

14) За да се избавят творенията от такава отдалеченост от Твореца, възникнал Цимцум Алеф, Ц”А (Първото Съкращение), което отделило бхина далет от духовните обекти. Това е станало по такъв начин, че желанието за получаване се е превърнало в празно от светлината пространство. След Цимцум Алеф всички духовни обекти имат екран на своя съсъд (малхут), за да не получават светлина вътре в бхина далет.

В този момент, когато Висшата светлина се опитва да влезе вътре в творението, екранът я отблъсква назад и този процес се нарича удар (акаа) между Висшата светлина и екрана. В резултат от този удар отразената светлина се повдига отдолу нагоре и се облича в 10-те сфирот на Висшата светлина. Отразената светлина, обличайки се във Висшата светлина става съсъд за получаване вместо бхина далет.

15) И така, след Ц”А вместо бхина далет възникват нови съсъди за получаване. Те възникват от отразената светлина в резултат от ударното взаимодействие на Висшата светлина с екрана. Но на нас ни е нужно да разберем още, по какъв начин тази светлина е станала съсъд за получаване, защото в началото тя е била само светлина, отразена от съсъда за получаване. Тук се получава, че светлината става съсъд, т.е. тя започва да изпълнява точно противоположната функция.

За да се обясни това, ще разгледаме пример от нашия свят. Човекът по своята природа уважава желанието за отдаване и обратно, на него му е неприятно да получава от някой друг, без да отдава нещо в замяна. Да допуснем, че човек попада в дома на свой приятел и той му предлага да обядва. Естествено, че гостът, сякаш не е гладен, се отказва от храната, защото му е неприятно да усеща себе си получаващ, който нищо не отдава в замяна.

Домакинът обаче, започва да го уговаря, да го убеждава, че ако си изяде храната, това ще му достави огромно удоволствие. Когато гостът започва да чувства, че действително е така, той се съгласява да изяде предложената му храна, защото вече не се чувства получаващ. Нещо повече, сега гостът чувства, че дава на домакина, доставяйки му удоволствие с това, че се съгласява да се храни. Получава се, че ако пренебрегнем факта, че гостът е бил гладен (а именно гладът е истинския съсъд за получаване на храна), той от срам не могъл дори да опита ястието, докато домакинът не го уговорил.

И така, виждаме, как се появява нов съсъд за получаване на храна. Силата на убеждение от страна на домакина и силата на съпротивление от страна на госта нараства, и в края на краищата превръща получаването в отдаване. Именно силата на отблъскване, а не чувството на глад, което се явява истинския съсъд за получаване, става основа за получаване на угощение.

16) С помощта на този пример за домакина и госта можем да разберем, какво е зивуг де акаа (ударно взаимодействие), в резултат от което вместо бхина далет възникват нови съсъди за получаване на Висша светлина. Ударът произлиза от това, че Висшата светлина се удря в екрана, желаейки да влезе вътре в бхина далет. Подобно на случая, когато домакинът уговаря госта да приеме трапезата. Тази сила, с която гостът се отказва от храната, прилича на екрана. Също както отказът да се приеме храната се превръща в нов съсъд, така и отразената светлина става нов съсъд за получаване вместо бхина далет, която е била съсъд преди Ц”А.

Но трябва да се има предвид, че така става само в духовните обекти в световете АБЕ”А, а в обектите, отнасящи се към системата на нечистите сили и в нашия свят, бхина далет продължава да бъде съсъд за получаване. Затова нито в системата на нечистите сили, нито в нашия свят има светлина, и причината е в отличието на свойствата на бхина далет от свойствата на Твореца, светлината. Затова клипот (нечистите сили, желание за получаване на светлина без екран) и грешниците се наричат мъртви, защото желанието за получаване на светлина довежда до това, че те са отделени от Живота на Животите, Светлината на Твореца.

Пет нива в масаха

17) Изяснихме първите три основополагащи понятия:

1. Ор и кли, където ор е прякото разпространение на светлината от Твореца, а кли е желанието за получаване създадено от светлината. В началото светлината съдържа в себе си все още непроявеното желание за получаване, но в процеса на развитие на това желание, съсъдът (малхут) се отделя от нея. Малхут се нарича „Неговото Име” (Шмо) („Той е един и Неговото име е Едно”). Думата „Шмо” притежава същата гематрия, както и думата „рацон” – желание.

2. 10-те сфирот или 4-те свята АБЕ”А, които съответстват на четирите бхинот (стадия, нива). Те задължително присъстват във всяко творение. Желанието за получаване, кли, се „спуска” от Твореца през тези четири свята и достига своето пълно развитие в нашия свят.

3. Ц”А и масах на бхина далет. На тази основа се ражда новият съсъд вместо бхина далет. Този съсъд се нарича „ор хозер”, намерение да бъде насладен Творецът. От величината на намерението зависи количеството на приетата светлина.

18) Сега ще изясним петте бхинот на екрана, съгласно които се изменя величината на кли, в момента на ударното взаимодействие с Висшата светлина.

След Ц”А бхина далет престанала да бъде получаващ съсъд. Вместо нея сега тази роля играе отразената светлина (ор хозер), издигаща се от екрана вследствие на ударното взаимодействие. Нещо повече, бхина далет с цялата сила на своето желание за получаване трябва да съпровожда ор хозер. Без участието на тази сила ор хозер въобще не може да бъде съсъд за получаване.

Да си припомним примера за домакина и госта (виж пункт 15). Силата, с която гостът се отказва да яде, става съсъд за получаване и играе ролята на чувство за глад, което престава да изпълнява тази функция, заради усещането на срам от получаването. По време на този отказ, получаването всъщност се превърнало в отдаване. Не бива да казваме, че гостът вече няма нужда от обичайните съсъди за получаване, защото без тях той не може да достави удоволствие на домакина, като се нахрани при него.

Гладът (желанието за получаване) с помощта на отказа е придобил нова форма – желание за получаване заради отдаване, заради Домакина, Твореца. Срамът се превръща в доблест. Става така, че обичайните съсъди за получаване продължават да функционират, както и преди, но придобиват новото намерение да получават не заради себе си, а заради Твореца. Бхина далет поради своята грубост, означаваща нейната разлика от Твореца, не може повече да бъде получаващ съсъд.

Но благодарение на екрана поставен в бхина далет, който посреща и отблъсква светлината, тя придобива нова форма, наречена ор хозер – обратна светлина, подобно на превръщането на получаването в отдаване, както в примера с домакина и госта. Впрочем съдържанието на предходните форми не се е променило, защото и сега гостът няма да започне да яде без апетит. Само че сега, цялата сила на желанието за получаване, съществуваща в бхина далет, се включва в обратната светлина, като и придава способността да бъде съсъд.

В екрана винаги съществуват две сили: първата – кашиют, силата на отблъскване на Висшата светлина, втората – авиют, силата на желанието на бхина далет да получава, която е заключена в екрана. След ударното съчетаване на Висшата светлина с кашиют (твърдостта на екрана) авиют променя противоположно своите свойства и получаването се превръща в отдаване. Тези две сили на екрана работят във всичките му 5 части: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут.

19) Както вече казахме, трите първи бхинот все още не се считат за съсъди, и само бхина далет се явява истински съсъд (виж пункт 5). Тъй като тези три първи бхинот са причини, стадии, предшестващи създаването на бхина далет, то след завършване на своето развитие тя възприела техните свойства. Те един вид се отпечатали в нея, създавайки вътре в бхина далет нейни собствени, лични четири нива на желанието за получаване. Всичко започва от бхина алеф, „най-чистото”, „най-слабото” желание за получаване, следва бхина бет, която е малко „по-груба” и притежава по-голям авиют от бхина алеф, т.е. по-голямо ниво на желанието за получаване.

След нея идва бхина гимел, която има още по-голям авиют отколкото бхина бет. И накрая самата бхина далет, която притежава най-големия авиют, т.е. най-голямото желание за получаване. Нейното желание за получаване е достигнало максималното, съвършеното и завършено ниво. Следва да отбележим, че корен (шореш) на всички тези четири бхинот е кетер (а той, както е известно, е най-възвишен и се намира най-близо от всички до Твореца), също оставил своя отпечатък в бхина далет. И така, ние изброихме всичките пет нива на желанието за получаване, които са заключени в бхина далет, иначе те се наричат кетер, хохма, бина, тиферет и малхут.

20) Причина, че петте нива на желанието за получаване, които са включени в бхина далет, са назовани по имената на 10-те сфирот на Висшата светлина, се явява фактът, че бхина далет е била съсъд за получаване на тази Висша светлина още преди Ц”А („Той е Един и Неговото име е Едно”). Всички светове, цялото мироздание, е било включено тогава в бхина далет на пряката светлина (малхут от света на Безкрайността).

Всяка бхина, съдържаща се в малхут, възприела свойствата на съответстващата и бхина от 10-те сфирот на Висшата светлина. Бхина шореш от бхина далет възприела свойствата на светлината кетер, „Облякла се върху нея”, една от 10-те сфирот на Висшата светлина. Бхина алеф от бхина далет „се облякла” върху светлината хохма от 10-те сфирот и т.н. И така, даже и сега, след Ц”А, когато бхина далет престанала да бъде получаващ съсъд, нейните пет нива на желанието за получаване все пак са назовани по имената на петте сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут.

21) Както вече изучавахме, материалът на екрана се нарича кашиют (твърдост). Това е подобно на много твърдо тяло, което не позволява на каквото и да било да проникне вътре в неговите граници. По същия начин и екранът не позволява на Висшата светлина да проникне през него в малхут, т.е. в бхина далет. Екранът задържа и връща обратно цялата светлина, предназначена да напълни малхут. Петте бхинот на авиют, намиращи се в бхина далет, се включват в екрана в съответствие с неговия кашиют. Затова екранът извършва пет ударни съединения /зивуг де акаа/ със светлината, в съответствие с петте бхинот на авиют, които се съдържат в него.

Светлината отразена от екрана, състояща се от всички 5 бхинот на авиют, се издига обратно и обличайки изцяло идващата светлина, достига до самия източник на светлината, бхина шореш. Но ако в екрана отсъстват петте части на авиют, и има само четири части, то отразената от него светлина ще „види” пред себе си само 4, а не 5 части на наслаждение.

При отсъствието на бхинот далет и гимел, пета и четвърта част от твърдостта на екрана, той е способен да отрази ор хозер само до ниво бина. Ако в екранът присъства само бхина алеф, то неговия ор хозер е много малък и е способен да облече пряката светлина единствено до бхина тиферет, а кетер, хохма и бина отсъстват. А ако в екрана е останала само бхина шореш на кашиют, то неговата отразяваща сила е много слаба и ор хозер облича само една идваща светлина – малхут, а първите девет сфирот отсъстват.

22) Петте нива, бхинот, на десетте сфирот на отразената светлина възникват в резултат от петте вида зивуг де акаа (ударно взаимодействие) на Висшата светлина с петте нива на авиют на екрана. Светлината не се постига, не се възприема, по никакъв начин, ако не съществува съответстващ съсъд за нейното получаване.

Тези пет бхинот произхождат от петте бхинот авиют на бхина далет, които преди Ц”А са били петте съсъда за получаване на бхина далет, те обличали десетте сфирот: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут (виж пункт 18). След Ц”А тези пет бхинот се съединили с петте бхинот на екрана и с помощта на отразената светлина, те отново се превръщат в пет съсъда за получаване, вместо петте бхинот на самата бхина далет, изпълняваща тази роля преди Ц”А.

Сега можем да разберем, че ако в екрана съществуват всички тези пет бхинот на авиют, то в него има и пет съсъда за обличане на десетте сфирот, тоест получаване на Висшата светлина. Ако в него не достига авиют на бхина далет, то той има само четири съсъда и може да получи само четири светлини, съответстващи на хохма, бина, тиферет и малхут, но не може да получи светлината кетер.

Ако в екрана не достига авиют бхина гимел, то в парцуф с такъв екран съществуват само три съсъда и той може да получи само три светлини, съответстващи на бина, тиферет и малхут. Светлините, съответстващи на кетер и хохма, и съсъдите, съответстващи на бхинот гимел и далет, отсъстват в него.

Ако в екрана има само две нива на авиют – шореш и бхина алеф, то в него съществуват само два съсъда, на които съответстват светлините тиферет и малхут. Излиза, че в такъв парцуф не достигат три светлини – кетер, хохма и бина, и три съсъда, съответстващи на бхинот бет, гимел и далет. Ако в екрана има само авиют бхина шореш, то в него има само един съсъд и една светлина – светлината малхут.

Останалите светлини – кетер, хохма, бина и тиферет отсъстват в него. И така, величината на всеки парцуф зависи единствено от размера на авиют /дебелина/ на екрана. Екран, имащ авиют бхина далет, създава парцуф на всичките пет нива – до кетер включително. Екран, имащ авиют бхина гимел, създава парцуф на четири нива – до хохма и т.н.

23) Но трябва още да изясним, защо когато отсъства съсъдът малхут, то не достига именно светлината кетер, а когато отсъства още и съсъдът тиферет, то не достига още и светлината хохма и т.н. На пръв поглед всичко би трябвало да е тъкмо обратното – ако в екрана няма авиют на бхина далет и съсъд малхут, то като че ли би трябвало да отсъства светлината малхут (нефеш). Ако липсват два съсъда – бхина гимел и бхина далет, то като че ли трябва да отсъстват светлините тиферет и малхут.

24) Работата е там, че съществува обратна зависимост между светлините и съсъдите – в парцуфа отначало възникват и растат висшите съсъди, започвайки с кетер, след него съсъд хохма и т.н., докато не дойде ред на малхут.

Затова назоваваме съсъдите според реда на нарастването им: кетер, хохма, бина, тиферет и малхут (КаХаБТу”М), отгоре надолу. Светлините обратно – отначало нисшите светлини влизат в парцуфа. Най-нисшата светлина – нефеш, е светлина, която трябва да се намира вътре в малхут, след това светлината руах (светлината зеир анпин) и т.н., докато не дойде ред на йехида.

Ето защо назоваваме светлините в следната последователност: нефеш, руах, нешама, хая и йехида (НаРаНХа”Й), отдолу нагоре, според реда на влизането им в парцуфа. Когато в парцуфа има само един съсъд, а това може да бъде само съсъда кетер, то в него първоначално навлиза не йехида, която трябва да се намира вътре в него, а нефеш – най-нисшата светлина.

Когато в парцуфа се появят два висши съсъда – кетер и хохма, тогава в парцуфа навлиза още и светлината руах. Светлината нефеш излиза от съсъд кетер и се спуска в съсъд хохма, а светлината руах влиза в съсъд кетер. Когато в парцуфа се появи третия съсъд – бина, то светлината нефеш излиза от съсъда хохма и се спуска в съсъд бина, а светлината руах се спуска в съсъд хохма и светлината нешама влиза в съсъд кетер.

Когато в парцуфа възникне четвъртия съсъд – тиферет, то в парцуфа влиза светлината хая и тогава светлината нефеш се спуска от съсъд бина в съсъд тиферет, светлината руах – в съсъд бина, светлината нешама – в съсъд хохма и светлината хая – в съсъд кетер.

И когато в парцуфа се появил петият съсъд – малхут, то в този парцуф навлязла светлината йехида. И тогава вече всички светлини се намират на местата си, защото светлината нефеш излиза от съсъд тиферет и се спуска в съсъд малхут, светлината руах се спуска в тиферет, светлината нешама в съсъд бина, светлината хая в съсъд хохма, а светлината йехида в съсъд кетер.

25) Докато не е завършило формирането на всички пет келим в парцуфа, пет от светлините не са на своите места и нещо повече, те се разполагат в обратен ред. При отсъствието на кли малхут в парцуфа, отсъства светлината йехида, а при отсъствието на два съсъда, малхут и тиферет, отсъстват светлините йехида и хая. Това е така, защото първоначално се раждат светлите, чисти съсъди, от кетер до малхут, но в тях първоначално влизат слабите светлини, започвайки от нефеш.

И всяка нова светлина обезателно влиза в съсъд кетер, защото всяко получаване на светлина протича в най-светлите съсъди. При навлизането на новата светлина в съсъд кетер, предишната светлина, намираща се в този съсъд преди това, се спуска в съсъд хохма. Когато има масах на съсъд хохма, в кетер влиза ор руах, а ор нефеш се спуска в съсъд хохма.

При по-нататъшното усилване на екрана се образуват съсъдите: бина, тиферет и малхут, и през кетер последователно преминават светлините: нешама, хая и йехида, запълвайки всички келим. Всички светлини запълват съответстващите им места: нефеш в малхут, руах в тиферет, нешама в бина, хая в хохма и йехида в кетер.

Запомни това правило за обратната зависимост в изменението на светлините и съсъдите и тогава ти винаги ще можеш да различаваш, дали в определен контекст се говори за светлините, или за съсъдите, и няма да се объркаш. Изяснихме петте бхинот (нива) на екрана и как в съответствие с тях възникват нивата – всяко следващо по-ниско от предходното.

Петте парцуфим в света Адам Кадмон

26) Изяснихме понятието масах (екран), който бил поставен след Ц”А на кли малхут, т.е. на бхина далет, а също така и петте вида зивуг де акаа, извършващи се от този екран и създаващи пет нива на 10-те сфирот, едно под друго. Сега ще изясним петте парцуфим от света Адам Кадмон (А”К), който предшества четирите свята АБЕ”А.

Вече знаеш, че ор хозер, издигаща се в резултат от зивуг де акаа отдолу нагоре, облича 10-те сфирот Висша светлина – това е достатъчно само за създаването на „корени”, зародиши на бъдещите келим, наречени 10 сфирот де рош. За да завърши създаването на келим, малхут де рош се разширява до 10-те сфирот ор хозер, които се облекли върху 10-те сфирот де рош.

Малхут се разпространява отгоре надолу съгласно величината на нивото на 10-те сфирот де рош. В резултат от това завършва създаването на келим, наречени „гуф”(тяло) на парцуфа (виж пункт 14). И така, в парцуфа винаги има два вида 10 сфирот: рош и гуф.

27) Още щом се родил първият парцуф в света Адам Кадмон, веднага след Ц”А на бхина далет, преставайки да бъде получаващо Висшата светлина кли, получила поправяне под формата на екран. И се спуснала Висшата светлина, за да се облече в кли малхут съгласно своята природа. Но масахът стоящ пред кли малхут я отразил и върнал към Източника. В резултат от това ударно взаимодействие, ор хозер се издигнал до ниво кетер на Висшата светлина и тази ор хозер станала одеяние и зачатъци на келим (шоршей келим) за 10-те сфирот на Висшата светлина, които се наричат 10 сфирот де рош на първия парцуф в света Адам Кадмон.

След това, използвайки силата на 10-те сфирот де рош, малхут де рош заедно с ор хозер се разширила и разпространила отгоре надолу, създавайки по този начин вътре в себе си нови 10 сфирот, които стават истински, завършени келим. Всичко онова, което съществувало в рош само като потенциал, сега окончателно се проявило и оформило в гуф. Така завършило създаването на рош и гуф на първия парцуф в света Адам Кадмон.

28) След това отново се извършило ударно взаимодействие с масаха, стоящ в кли малхут, но този път в него липсва бхина далет. Сега в масаха има само четири келим: кетер, хохма, бина и тиферет. Затова следващият парцуф от света А”К се появил с едно ниво по-ниско от парцуф Галгалта – на ниво хохма – и този парцуф се нарича А”Б. В този случай ор хозер облича само четири светлини (НаРаН”Х) , а петата част – ор йехида отсъства.

В масаха на третия парцуф отсъстват бхинот далет и гимел. Затова той се появил с един порядък по-ниско от парцуф А”Б, т.е. на ниво Бина, и в него липсват светлините йехида и хая. Той стои с две степени по-ниско относно първия парцуф, а относно втория – с една. Нарича се Бина или СА”Г.

След това бил извършен зивуг де акаа на масаха с авиют алеф и се образували рош и гуф на ниво тиферет, със светлините нефеш и руах, а светлините йехида, хая и нешама отсъстват. В този парцуф ги няма келим далет, гимел и бет – затова липсват и съответстващите им светлини. Този парцуф се нарича Тиферет, или М”А.

Последният, пети парцуф се появил на авиют шореш, със светлина нефеш. Той се нарича парцуф Малхут, или парцуф БО”Н.

29) И така, разгледахме образуването на петте парцуфим в света А”К, които се наричат Галгалта, А”Б, СА”Г, М”А и БО”Н, където всеки следващ парцуф стои на една степен по-ниско от предходния. При това, тази степен при предходния е била по-висша. Така например, в парцуф А”Б не достига ор йехида, в парцуф СА”Г не достига светлина хая, каквато обаче има в предходния му парцуф А”Б. В парцуф М”А не достига светлината нешама. Нивото на всеки парцуф зависи от дебелината на екрана, на който е направен зивуг де акаа (виж пункт 18). Обаче не изяснихме, каква е причината за намаляване дебелината на екрана при образуването на новия парцуф.

Отслабване на масахаза създаването на парцуф

30) За да бъде разбрано развитието на духовните степени, проявили се в създаването на петте постепенно смаляващи се парцуфим в света А”К и всички нива в петте парцуфим, във всеки от четирите свята АБЕ”А и до малхут от света Асия, трябва добре да усвоим, какво е това изтъняване на масах де гуф, отслабване на неговата сила, които се извършват във всички парцуфим на световете А”К, Некудим и света на Поправянето (Ацилут).

31) Работата е там, че всеки парцуф и дори всяка духовна степен имат два вида светлина, които се наричат ор макиф (обкръжаваща светлина) и ор пними (вътрешна светлина). Както вече изяснихме в Галгалта, първия парцуф от света А”К, обкръжаваща светлина се явява светлината от света на Безкрайността, запълваща цялото мироздание. След Ц”А и възникването на масаха, в малхут се извършва ударно взаимодействие (зивуг де акаа) на цялата светлина от света на Безкрайността с този масах.

Ор хозер, възникнала вследствие от този зивуг, позволила части от Висшата светлина да влязат в света на Съкращението (олам а-Цимцум), като по този начин създават десетте сфирот де рош и десетте сфирот де гуф, както беше споменато в пункт 25.

Но не цялата светлина влязла в парцуф Галгалта. И сега светлината от света на Безкрайността не изпълва цялото мироздание, както е било преди Ц”А. Сега съществуват рош и соф, т.е. при разпространението на десетте сфирот отгоре надолу светлината се спира в точката „този свят”, в „ограничаващата” малхут, както е казано: „стоят краката му на Маслинената планина”.

Освен това, сега съществува понятието „отвътре навън”. Подобно на това, че вече има разпространяване на десет сфирот отгоре надолу, които се наричат кетер, хохма, бина, тиферет, малхут (КаХаБТу”М) и ограничаващата малхут, съществува също и разпространение на десетте сфирот КаХаБТу”М отвътре навън.

Тук сфирот се назовават така: моха - мозък (кетер), ацамот - кости (хохма), гидин - сухожилия (бина), басар - месо (тиферет) и ор - кожа (малхут, тук ор се пише с буквата аин, т.е. „кожа”, а не ор с буквата алеф – т.е. „светлина“). Относно света на Безкрайността парцуф Галгалта, където цялото мироздание е било запълнено със светлина, представлява сам по себе си само един тесен лъч светлина. Ор (кожа), т.е. малхут ограничава парцуфа отвън, като не позволява на светлината да се разпространява повече „на ширина” и да изпълни опустялото пространство.

Това количество светлина (нейния тесен лъч), което било получено в Галгалта, се нарича „ор пними” (вътрешна светлина). Отвън останало огромно количество светлина от света на Безкрайността, която не влязла в Галгалта. Сега именно тази светлина се нарича ор макиф (обкръжава светлина). Тази светлина не може да влезе вътре в парцуфа и като че ли го обкръжава от всички страни.

32) Да изясним сега, какво е ор макиф в света А”К (по-точно Галгалта), чието величие и неизчерпаемост нямат предел. Става дума за това, че светлината от света на Безкрайността сама по себе си се явява ор макиф за А”К. Има се предвид, че в момента, когато е извършено ударното взаимодействие, цялата огромна светлина от света на Безкрайността се ударила в масаха на малхут де рош в Галгалта, защото искала да влезе в бхина далет, като че ли никога не е правен Цимцум Алеф, но този масах я спрял и я отразил обратно, възпрепятствайки нейното разпространение в бхина далет (виж пункт 14).

Фактически, тази ор хозер станала съсъд за получаване на Висшата светлина. Но съществува голяма разлика между получаването от бхина далет преди Ц”А и получаване с помощта на масах и ор хозер след него. Както вече казахме, светлината, навлязла в Галгалта, е само един тънък лъч в сравнение със състоянието преди Ц”А.

Частта от Висшата светлина, която не могла да влезе вътре в парцуфа, се превърнала в ор макиф за Галгалта. Съществува едно правило: в духовното нищо не изчезва, затова светлината от света на Безкрайността, която била предназначена за бхина далет не изчезнала, тя е длъжна да изпълни своето предназначение и да влезе в малхут, и сега започва да изпълва световете А”К и АБЕ”А, но вече по съвсем различни принципи, сега вече творението получава само онази част от светлината, която може да получи не заради себе си, а заради Твореца.

Това се случило поради големия брой ударни взаимодействия на светлината с масахим на световете и парцуфим дотогава, докато бхина далет с тяхна помощ не се поправи и не достигне до състоянието на пълно съвършенство, замислено от Твореца в началото на Сътворението.

Тогава цялата светлина от света на Безкрайността отново ще влезе в нея, но творението вече ще бъде партньор на Твореца, по отношение на самото си създаване, то вече си „спечелва” получаването на светлината. И така, ударът на светлината в масаха не води до каквото и да било изчезване на светлината или нейното изменение. Но засега, преди Окончателното Поправяне (Гмар Тикун), светлината на Безкрайността се превръща в ор макиф (обкръжаваща светлина). Това означава, че тя трябва да влезе в дадения парцуф в бъдеще, а сега обкръжава парцуфа и го осветява като че ли „отвън”.

Това светене отвън се разпространява във всички светове във вид на поправяния, способни да доведат малхут до цялостно запълване със светлината от света на Безкрайността, в такава степен, в каквато тя от самото начало е искала да я запълни.

33) Сега е време да изясним, какво означава понятието взаимен удар между ор макиф и ор пними, което води до изтъняване на масаха и загуба от негова страна на най-голямото ниво на авиют. Тези два вида светлина имат напълно противоположни свойства, макар да са неразривно свързани помежду си посредством екрана, стоящ в малхут на пе де рош на парцуфа.

Те се намират в постоянно противоречие, водещо до удар между тях. Един и същ зивуг де акаа, който е бил направен с този екран, предизвикал от една страна напълване на парцуфа с вътрешна светлина (ор пними), от друга страна този зивуг де акаа, е послужил като причина за възникването на обкръжаващата светлина (ор макиф), тъй като не е позволил на светлината на Безкрайността да влезе вътре в бхина далет.

34) Ор пними и ор макиф са свързани с махсом (бариера). Но действията им са взаимно противоположни. Степента, в която масахът пропуска вътре в парцуфа онази част от Висшата светлина, облечена в ор хозер, в същата степен той не позволява в него да проникне обкръжаващата светлина. Ор макиф, останала извън парцуфа, превъзхожда многократно в количествено отношение ор пними.

Екранът с неговите авиют и кашиют противодейства на влизането на ор макиф вътре в парцуфа, по същия начин, както спира и ор яшар. Ударът между ор макиф и авиюта на екрана се нарича битуш – взаимен удар между ор макиф и ор пними. Този взаимен удар се извършва само в гуф на парцуфа, защото именно там е станало истинското получаване на светлината в съсъда, оставяйки значителна част от тази светлина отвън. В десетте сфирот де рош, този взаимен удар не се извършва, тъй като оттам ор хозер все още не е станал истински съсъд за получаване, а образува само шоршей келим, тоест зачатъци на съсъдите.

Затова светлината намираща се в тях, все още не е станала истинска ор пними, поради тази причина не бива там да се отделя ор макиф. А тъй като между тях все още няма разлика, то няма и взаимни удари между тях в рош на парцуфа. И едва след като светлината се разпространява от пе надолу, във вид на десет сфирот де гуф, където се извършва обличането на орот в келим, явяващи се десетте сфирот на отразената светлина, тогава се извършва ударът между вътрешната светлина, намираща се в келим, и светлината, намираща се отвън.

35) Този взаимен удар се извършва дотогава, докато ор макиф не ликвидира авиют на масах де гуф, стоящ в табур. В резултат на това, масах де гуф започва да се издига нагоре по посока към екрана, стоящ в пе де рош, явяващ се шореш, причина за екран де гуф. След сливането с екрана, стоящ в пе де рош, масахът на табур също се включва в зивуг де акаа, който постоянно се извършва между масаха в пе де рош и светлината. От този зивуг се образува новият парцуф, произлизат съвършено нови десет сфирот, наречени А”Б де А”К, или парцуф хохма от света Адам Кадмон. По отношение на първия парцуф Галгалта-Кетер, този нов парцуф се счита за син, породен от първия парцуф.

36) След като парцуф А”Б де А”К се родил и завършил развитието си с образуването на рош и гуф, в него се възобновил процесът битуш ор пними бе ор макиф, по същия начин, както и в първия парцуф де А”К. И неговият масах де гуф (екрана на неговото духовно тяло) постепенно загубил целия си авиют, и се съединил по своите свойства с масах де рош. Сега този масах се оказал включен в зивуг между Висшата светлина и екрана, намиращи се в пе де рош. И се възобновил в него зивуг де акаа, раждайки новия парцуф на ниво бина, наречен СА”Г де А”К, смятан за син и породен от парцуф А”Б де А”К, тъй като се появява вследствие на зивуга в масах, стоящ в пе де рош. На същия принцип се появяват парцуфим от СА”Г и надолу.

37) Ето, че изяснихме последователното раждане на парцуфим (един под друг), извършено благодарение силата на взаимните удари между вътрешната и обкръжаващата светлина (битуш ор пними у макиф), отслабваща масаха до такава степен, че той губи цялата си сила и се връща в пе де рош (съчетава се с нея по своите свойства), като по този начин се включва в зивуг де акаа, който постоянно се извършва в масах де рош.

Благодарение на този зивуг се ражда нов парцуф, който се явява като син на предшестващия го. Така А”Б е роден от парцуф Кетер, СА”Г се родил от парцуф А”Б, парцуф М”А от СА”Г и т.н., във всички последващи степени на световете Некудим и АБЕ”А. Но трябва още да изясним, защо височината на парцуф А”Б достига само до бхина гимел, а не далет. СА”Г достига само бхина бет, т.е. всеки следващ парцуф е с една степен по-нисък от предшестващия го. Защо всички те не са равни по височина?

38) В началото трябва да разберем, защо парцуф А”Б се смята за роден от парцуф Кетер. Защото след като се родил вследствие от зивуга, извършен в пе де рош на парцуф Галгалта, неговата височина точно съответства на 10-те сфирот в гуф на същия парцуф. Кое не му позволява да остане както и преди част от парцуф Галгалта, а не да се смята като отделен парцуф, роден от първия?

Тук трябва да разбереш, каква огромна разлика има между масах де гуф и масах де рош. В парцуфа има два вида малхут: първата – малхут миздавегет, т.е. малхут, която си взаимодейства с Висшата светлина, благодарение на своето поправено намерение – масах; втората – малхут месайемет – малхут, ограничаваща чрез своя екран разпространението на Висшата светлина в десетте сфирот де гуф на парцуфа.

Разликата между тях е толкова голяма, колкото е огромна разликата между Твореца и творението, тъй като малхут де рош, съчетаваща се в ударно сливане с Висшата светлина, се приема като Творец за гуф на парцуфа, защото екранът, разположен в нея, не отхвърлил Висшата светлина след като тя ударила в масаха, а напротив, поради това, че възникналата в резултат на удара ор хозер се облякла върху ор яшар и се появили 10-те сфирот де рош, благодарение на това светлината се разпространила отгоре надолу, докато 10-те сфирот на Висшата светлина не се облекли в кли на ор хозер, наречен гуф, тяло на парцуфа.

Затова масахът и малхут де рош се смятат за Творец по отношение на 10-те сфирот де гуф. Но засега все още няма абсолютно никаква ограничаваща сила в тази малхут и нейния масах. Това ще се случи благодарение на малхут и масаха в тялото на парцуфа. Обяснение: след като 10-те сфирот започнали да се разпространяват от пе де рош и надолу, те успяли да достигнат само малхут на тези 10 сфирот, тъй като Висшата светлина не може да се разпространи в малхут де гуф, защото масахът разположен там не и позволява да я запълни, затова парцуфът завършва и там се появява бхина соф, краят на парцуфа.

И доколкото цялата сила на Съкращението и ограничението се проявява именно в този масах на малхут де гуф, дотолкова взаимният удар между вътрешната и обкръжаващата светлина се извършва само в екрана на тялото на парцуфа (масах де гуф), тъй като той ограничава и отблъсква ор макиф, като не и позволява да свети вътре в парцуфа, а не масах де рош, защото масах де рош само привлича и облича светлината, но ограничаващата сила засега изобщо не се проявява в него.

39) Както вече беше казано, взаимните удари на ор макиф в ор пними превърнали масаха, ограничаващ малхут в масах на малхут, която прави зивуг в пе де рош. Битуш на ор макиф отслабил силата на ограничаващия масах така, че от целия авиют де гуф останали само тънки решимот, равни на авиют на масах де рош, което довело до сливане на масах де гуф с масах де рош, съгласно което той получил способността за такъв зивуг де акаа, какъвто и масах де рош.

В резултат от този зивуг възникнал нов парцуф, притежаващ свои 10 сфирот, чието ниво е с един порядък по-малко от предходния; заедно с това в масах де гуф се обновили онези решимот де авиют, които били там в началото, затова отново се проявява разликата в свойствата между тях и масах де рош, в които той бил включен и тази разлика в свойствата го отделя и изважда от масах де рош.

След като в него се проявила истинската му природа, той вече не може да остане в пе на висшия, тъй като промяната на свойствата в духовното ги отделя един от друг; затова е принуден да се спусне надолу и сега се явява отделен от висшия парцуф, защото дори рош на новия парцуф се намира едва на нивото на гуф на по-висшия, тъй като се родил от неговия масах де гуф.

Тази разлика между тях ги разделя на два различни парцуфа и доколкото новият парцуф се родил от масах де гуф на предходния, затова се отнася към по-висшия като син и като клон по отношение на неговия корен.

40) Разликата между нисшия и висшия парцуф се състои в това, че всеки нисш се появява на друго, по-ниско ниво в сравнение с предишния. Както вече беше казано, това ниво се определя от дебелината (авиюта) на масаха, състоящ се от пет бхинот.

Във всеки последващ парцуф липсва най-висшата степен на светлината и най-нисшата бхина на келим от предишния парцуф. Колкото по-малко желание с екран използвам, толкова по-ниско е качеството на светлината, която получавам в своя парцуф.

Сблъсъкът между ор макиф и ор пними, извършващ се в масаха, който ги разделя, спомага за загубата на последната бхина на авиюта на този масах. Така в парцуф Галгалта изчезва бхина далет, така че от нея не остава даже решимот.

След като масах де гуф се изкачва и се слива в масах де пе и получава зивуг де акаа на авиют, който остава в решимот на масах, се появява парцуф с един порядък по-ниско, т.е. парцуф хохма. В него отсъства бхина далет от страна на келим и светлината йехида. Вследствие изменение на свойствата, новият парцуф А”Б се отделя от парцуф Галгалта като самостоятелен, но се счита за негов син.

41) След образуването на парцуф А”Б, станал сблъсък между ор макиф и ор пними в масах де гуф на А”Б, който има авиют гимел. Този сблъсък способства за загубата на последната бхина на решимо на масах. Масах се повдига в пе де рош и там извършва зивуг де акаа само на авиют де бхина бет. И от този зивуг се появяват 10 сфирот на ниво бина, т.е. парцуф СА”Г на света Адам Кадмон, в който отсъстват келим З”А и малхут и светлините йехида и хая.

42) Да изясним сега смисъла на последователното спускане на степените по време на разпространението на парцуфим един след друг в резултат на битуш ор макиф и ор пними, който управлява във всеки парцуф и спомага за загубата на последната бхина решимо де авиют, която се намира там.

Решимот, които остават след изтъняването на масаха, се делят на два вида: решимо де авиют и решимо де итлабшут. Така, след отслабване масаха на парцуф Галгалта остава решимо де авиют бхинат гимел, а решимо де итлабшут бхинат далет не се е изменило.

43) Изчезването на решимо де итлабшут във всяка последна степен, оставаща в масах, води до образуването на две степени: захар и некева („мъжко” и „женско” начало) в рош на всеки парцуф, започвайки с А”Б де А”К, а така също в СА”Г, М”А, БО”Н и във всички парцуфим на света Ацилут.

В екрана на парцуф А”Б има решимо де авиют бхина гимел, издигащо десетте сфирот на отразената светлина само до нивото хохма, но решимо де итлабшут бхина далет, оставащо там, не е способно на зивуг с Висшата светлина по причина на своя захут (отсъствие на желанието за получаване, но желаещ да прилича на Твореца), включвайки в себе си решимо де авиют и ставайки с него едно общо решимо, сега получава сила да извърши зивуг де акаа с Висшата светлина.

Тогава протича зивуг де акаа с ор елион и в резултат се появява парцуф, чието ниво се приближава до ниво кетер, доколкото в него присъства решимо де итлабшут бхина далет. И това сливане се нарича включване на некева в захар, тъй като решимо де авиют бхина гимел се нарича „некева”, доколкото се определя от свойството авиют (усещане на желанието да получава), а решимо де итлабшут бхина далет се нарича „захар”, защото съответства на по-високо състояние и няма авиют.

Решимо де захар не може само да направи зивуг. Зивуг де некева е такъв зивуг, който определя нивото на раждащият се парцуф, количеството и качеството на светлината, която в действителност ще влезе вътре в парцуфа.

44) Също така съществува включване на захар в некева. Това значи, че решимо итлабшут се обединява с решимо авиют. В този случай се извършва зивуг само на нивото некева, т.е. на бхина гимел (хохма), която се нарича АВА”Я (йуд-хей-вав-хей, непроизносимото четирибуквено Име на Твореца) де А”Б.

Съществуват „горен” и „долен” зивугим. Горният зивуг отговаря на включването на некева в захар. В резултат на този зивуг възниква парцуф, нивото на който се доближава до нивото кетер. Долният зивуг отговаря на включването на захар в некева. Този зивуг води до създаването на парцуф, чието ниво е само хохма. Авиют, съответстващ на нивото захар, не е негов собствен, както беше вече казано, той бил получен от него в резултат от „включването”, взаимодействието с некева.

Затова този авиют е достатъчен само за създаване на десет сфирот отдолу нагоре, което се нарича рош, но не за разпространението отгоре надолу, което образува гуф – истинските съсъди. Гуф на парцуфа се образува само с помощта на нивото некева, която има собствен авиют. Затова назоваваме парцуфа според нивото некева, в дадения случай – А”Б. Главната част на парцуфа е гуф, т.е. тази негова част, където протича получаването на светлина в съсъдите.

45) Подобно на това, как са се образували двете нива захар и некева в рош на парцуфа А”Б, тези нива се образуват и в парцуфа СА”Г. С тази разлика, че там нивото захар е приблизително хохма, защото то възниква в резултат от зивуга на включване на авиют бет (бина) в решимо гимел де итлабшут (хохма). А нивото некева в СА”Г е чиста бина, имаща авиют бет.

В случая със СА”Г, парцуф също се назовава съгласно нивото некева, т.е. бина, тъй като нивото захар има само рош без гуф. Захар на парцуф М”А от света А”К притежава ниво, доближаващо се до бина и наричащо се ИШСУ”Т, защото то възниква в резултат на взаимодействието на решимо бет де итлабшут и решимо алеф де авиют. Некева на този парцуф има ниво З”А, тъй като тя има само алеф де авиют. На такъв принцип са построени и всички останали парцуфим от света А”К.

Таамим, некудот, тагин и отиет

46) Както по-горе бе казано, в резултат от битуш ор макиф в масах де гуф, масах отслабва и се издига нагоре докато не се съедини с масах де рош и не стане едно цяло с него, след това този масах се включва с него в зивуг де акаа, в резултат на което се получава нов парцуф, в съответствие с авиюта, съдържащ се в неговите решимот. Нека да изясним четирите вида светлина ТаНТ”А (таамим, некудот, тагин, отиет – на иврит се пише с буквата алеф), получаващи се в резултат от битуш де ор макиф и изкачване на масаха в пе де рош.

47) Но масахът не губи своята сила от едно приемане, това става в определен ред: отначало масах се освобождава от бхина далет, след това той губи бхина гимел, след което изчезва бхина бет, след това алеф и шореш, докато масахът докрай не се освободи от целия авиют и не стане едно цяло с масах де рош. Висшата светлина не престава да свети дори за момент, тя продължава да взаимодейства с масаха, независимо от състоянието, в което се намира в процеса на отслабването си.

Когато масах де гуф се е изкачил от табур с една степен нагоре, т.е. от малхут де гуф в зеир анпин де гуф, в масах де рош е извършен междинен зивуг де акаа, в резултат на който възниква междинен парцуф, чието ниво е хохма.

След това масах де гуф продължава да се изкачва. От З”А де гуф той се изкачва в бина де гуф. През това време в масах де рош протича поредния междинен зивуг де акаа, който води до образуването на парцуф с ниво бина и т.н.

Такива междинни зивугим при прехода от Галгалта към А”Б са четири, в резултат на тези зивугим се образуват четири междинни парцуфим: хохма де Галгалта, бина де Галгалта, З”А де Галгалта, малхут де Галгалта.

И така си изяснихме, че и вторият парцуф – А”Б, се ражда с помощта на четирите зивугим, които протичат постепенно един след друг по време на отслабването на масаха и подема му нагоре до пълното му сливане с масах де рош. При прехода от А”Б към СА”Г и въобще при прехода от всеки парцуф, протича аналогичен процес.

Съществува общо правило: масах не може наведнъж да се освободи от авиюта, това се случва постепенно. Ор елион, която свети постоянно, прави зивуг на всяка степен.

48) Тези междинни, вътрешни парцуфим се наричат „некудот”. Некудот по своята същност е ор хозер; освен това, некудот са тясно свързани с категорията на съда – „дин”, защото силата на това осъждане-ограничение, вече е въвлечена в некудот.

В духовното няма половинчати решения. Затова, след като парцуфът, намирайки се под въздействието на ударите между ор макиф и ор пними, взел решение да изгони светлината от себе си, то този процес вече не може да бъде спрян. Но както беше вече казано по-горе, по време на изтласкването на светлината, т.е. според изкачването на масаха от табур (малхут де гуф), протичат междинни зивугим де акаа, създаващи междинни парцуфим, наричащи се „некудот”.

И така, във всеки парцуф можем да отделим два вида степени: таамим и некудот. Какво е некудот, беше казано по-горе, а таамим са първите 10 сфирот де гуф на парцуфа, които възникват в резултат на първия, обикновен зивуг де акаа, който води до образуването на дадения парцуф.

49) Решимот (спомените), които остават в гуф на парцуфа от таамим, се наричат „тагин”. Решимот, които остават от степените некудот, се наричат „отиет” или „келим”. Тагин, решимот от светлините таамим, са разположени над буквите /отиет/, които се явяват истински келим и ги оживяват.

И така, десетте сфирот възникнали в резултат от първия зивуг де акаа и последвалото пряко разпространение на светлината отгоре надолу, се наричат таамим. Десетте сфирот, по-точно десетте промеждутъчни парцуфим (или пет – зависи от това, дали З”А се брои като една сфира или като шест), възникнали в резултат от деветте (четирите) междинни зивугим, извършени по време на издигането на масах от табур в пе, се наричат „некудот”. Решимот от таамим, се наричат „тагин”, а решимот от некудот – „отиет”.

Цимцум Бет, наречен Цимцум НеХ”И де А”К

56) И така, изяснихме смисъла на Ц”А, който се извършил на бхина далет – кли малхут, която престанала да приема Висша светлина. Също говорихме за това, какво е масах и неговият зивуг де акаа с Висшата светлина, която издига ор хозер, изпълняващ ролята на нов съсъд за получаване вместо бхина далет.

Също така говорихме за отслабването на масах де гуф в резултат на удара между ор макиф и ор пними. Тези процеси водят до образуването на таамим, тагин и отиет де гуф във всеки парцуф, издигане на масах в пе де рош, неговото включване в зивуг де акаа с Висшата светлина, в резултат на което се ражда втори парцуф, по-нисък с една степен в сравнение с предходния, и по-нататъшното създаване по същия принцип на третият парцуф. Тези парцуфим на света А”К се наричат Галгалта, А”Б и СА”Г, при това всеки следващ от тях се облича върху предходния от пе де рош и надолу.

57) И знай, че в тези три парцуфим няма още и намек за създаването на четирите свята АБЕ”А, за тях даже още не е имало място, защото Галгалта на света А”К достига до точката на нашия свят. Все още не се е разкрил коренът на желаното поправяне, заради което е бил извършен Ц”А, с цел да се даде възможност на бхина далет да приема Висшата светлина, и след това от нея (бхина далет) да създаде човека, който с помощта на изпълняване на Тора и Заповедите заради Твореца, ще може да промени получаването на отдаване.

Тогава бхина далет отново може да стане съсъд за получаване на Висшата светлина и да се слее с нея по свойства в едно. Обаче в света А”К още не се е разкрил дори корена на това поправяне. Затова е необходимо, човек да се състои не само от бхина далет, т.е. от желание за получаване, но също така и от свойството, което се отнася към първите девет сфирот, т.е. от желание за отдаване, за да може в него да се появи възможност да „върши добри дела”, т.е. да отдава.

Ако човекът беше възникнал от състоянието, в което се намирали парцуфим де А”К, то той би останал напълно без светлина, защото бхина далет, явяваща се корен на духовното тяло на човека, напълно се намирала под сиюм на света А”К, в абсолютна тъмнина и била напълно противоположна на светлината по своите свойства.

И ако човекът беше създаден от такъв „материал”, то той никога не би могъл да се поправи, поради отсъствието в него на искри от желание за отдаване и би се считал за животно, живеещ само заради себе си. Подобно на грешниците, които са затънали в желание да получат всичко заради себе си, дори вършейки добри дела, и затова се наричат мъртви още приживе.

58) В началото замисълът на Твореца е бил да създаде света снабденсъс свойството „дин”(осъждане). Това означава, че ако някой е създаден от „материал” взет от първите девет сфирот, то той ще има само желание да отдава, а ако някой е създаден от „материал” взет от под табур, то в него ще има само желание за получаване.

Но после Творецът „видял”, че светът не може да съществува и смесил желанието за получаване и отдаване. Какво означава това? Творецът не е ли знаел отрано, че така светът не може да съществува? Всичко, което е било го има и ще бъде, всичко, което е създадено и ще бъде създадено – цялото мироздание е построено на принципа „причина и следствие”. Няма начало и край, а има само причина и следствие.

Затова Той повдигнал в бина свойството съд, т.е. силата на ограничаването, която съществува в малхут, и ги размесвал дотогава, докато бхина далет не включила в себе си искрите от желанието за отдаване, които са в бина. Това позволило на човека, който впоследствие бил създаден от бхина далет, също да придобие искрите на отдаването, за да може след това, занимавайки се с добри дела, да може окончателно да промени своите свойства, т.е. желанието за получаване, в свойства, отнасящи се към желанието за отдаване и с това да даде възможност на света да съществува.

59) Взаимодействието на свойствата на малхут и бина в парцуф СА”Г причинило Цимцум Бет в световете под него, което се характеризира с появяване на нов край на Висшата светлина в мястото, където се намира бина. А малхут която ограничава разпространението на светлината в края на Галгалта, на нивото на нейните нозе, намирайки се малко над точката на този свят, повдигнала се в бина де гуф на парцуф Некудот де СА”Г и ограничила разпространението на светлината в горната половина на бина де гуф, която се нарича тиферет.

В действителност, хесед, гвура и тиферет съответстват на кетер, хохма и бина де гуф, излиза че бина де гуф е тиферет. Малхут, която била в пе де рош, се повдигнала в никвей ейнаим (зениците), тоест на линия отделяща отдаващите съсъди (Г”Е) от получаващите съсъди (АХА”П) в главата на бина, и направила там зивуг, необходим за създаването на парцуф М”А де А”К, наречен свят Некудим (или долния М”А).

60) Цимцум Бет се нарича също и Цимцум НеХИ”М де А”К (ако се раздели парцуф Галгалта на десет сфирот, ще се получи, че рош е КаХа”Б, тох е ХаГа”Т, а соф – НеХИ”М), защото Некудот де СА”Г, които завършвали там, където и парцуф Галгалта, тоест над точката на нашия свят, сега, при издигането на малхут в бина и съвместното им действие, завършват под табур на Галгалта, в тиферет на гуф на Галгалта, където се издигнала малхут, ограничаваща разпространението на светлината.

А под малхут се образувало празно пространство, без абсолютно всякаква светлина в мястото на егоистичните желания НеХИ”М де СА”Г, които се съкратили и останали без светлина. АХА”П де рош де СА”Г се отделил от Г”Е и започнал да играе ролята на гуф. Десетте сфирот де рош се издигат от никвей ейнаим (границата между ГА”Р де бина и ЗА”Т де бина) и по-нагоре, а по-надолу се образувал гуф, който може да получава само едно слабо светене, идващо от главата.

Десетте сфирот, които възникнали в резултат от зивуг де акаа, извършен в никвей ейнаим де СА”Г, се наричат десетте сфирот на света Некудим, които се спуснали надолу от никвей ейнаим и заели своето място под табур на света А”К. Там те се разделили на рош и гуф. Мястото, под което сега ор хохма не може да се разпространява, се нарича „парса”. Светът Некудим се нарича „външна част”. Парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, се наричат вътрешни сфирот.

61) Трябва да се разбере, че така, както 10-те сфирот от света Некудим и М”А от света А”К излезли от никвей ейнаим в главата на СА”Г (границата между „отдаващите” съсъди и съсъдите за получаване – ГА”Р и ЗА”Т де бина), то те били длъжни да облекат СА”Г от пе на главата и надолу по същия принцип, както излизали предишните парцуфим – всеки по-нисш се облича върху по-висшия, от пе на главата и надолу. Защо тук те се спуснали по-надолу и се облекли под табур де А”К? За да разберем това трябва да знаем, как е протекло взаимното проникване между бина и малхут, довело до тяхното обединение в едно цяло.

62) Работата е там, че когато излязъл парцуф де СА”Г, той целият завършвал над табур на Галгалта по същия принцип като А”Б, защото не могъл да се спусне под табур и надолу, където властва бхина далет на Галгалта, във вид на десет сфирот де сиюм. А парцуфим А”Б и СА”Г нямат нищо общо с бхина далет.

Но когато започнали да излизат некудот де СА”Г, след отслабването на масаха от бет де авиют и гимел де итлабшут до алеф де авиют и бет де итлабшут и изчезнали таамим де СА”Г, тогава излязло нивото некудот ВА”К (шест сфирот), тоест З”А, в когото липсват трите първи сфирот. Там няма ор хохма, а само хасадим.

Това състояние напълно съответства на свойството на десетте сфирот де сиюм под табур, които също се намират в състояние ВА”К. Ние знаем, че съответствието на свойствата в духовното ги обединява в едно. Затова Некудот де СА”Г се спуснали под табур и там се смесили със ЗО”Н (З”А и малхут) от света А”К, в едно цяло.

63) Но трябва да се разбере, че между Некудот де СА”Г и НеХИ”М на Галгалта все пак съществува осезаема разлика. В Некудот де СА”Г има бхина бет де авиют и няма нищо общо с бхина далет, която се намира под табур, макар и двете да са на ниво З”А, но с различна степен на авиют.

Работата е там, че авиют изобщо не се проявява в парцуфа, когато той е запълнен със светлина, която потиска желанието, съсъда. Но след излизането на светлината от парцуфа, в него се проявява необходимия авиют, даващ възможност на Некудот де СА”Г да се спусне надолу, под табур и да се смеси с НеХИ”М на Галгалта. Това е спомогнало за Ц”Б и образуването на новия сиюм в мястото на бина де гуф на парцуфа. Изменило се също и мястото на зивуга, малхут се преместила от пе де рош в никвей ейнаим.

64) Получава се така, че източник на съвместното действие на малхут и бина, който се нарича Ц”Б, се проявил едва под табур на света А”К, при разпространението там на парцуф Некудот де СА”Г. Затова десетте сфирот от света Некудим, появили се по законите на Ц”Б, не могли да се разпространят над табур на света А”К, тъй като нищо не може да се прояви над своя източник, над своя корен. И доколкото Ц”Б властва от табур и надолу, светът Некудим бил принуден да се разпространи точно там.

Мястото на четирите свята АБЕ”А и парса между Ацилут и БЕ”А

65) По такъв начин се изяснява, че същността на Ц”Б се проявява само в парцуф Некудот де СА”Г, от табур надолу до края на нозете, намиращи се над точката на този свят (олам азе). И знай, че всичките изменения, предизвикани от Ц”Б, са се случили само в парцуф Некудот де СА”Г, а не над него. Както вече беше казано по-горе, в резултат от повдигането на малхут до средата на тиферет, сфирот де соф на света А”К и ограничаването на нейния съсъд за получаване в това място, долната част на тиферет и НеХИ”М де соф на света А”К, са се превърнали в празно пространство и това е станало не в самия А”К, а в парцуф Некудот де СА”Г де А”К. За измененията настъпили в самия А”К, се смятат само издигането на МА”Н, което означава, че А”К само се облича в тези изменения за създаване на 10-те сфирот на света Некудим. Но в самия А”К не са се случили никакви изменения.

66) Разделянето на парцуф Некудот де СА”Г е станало вече по време на Ц”Б (повдигането на малхут в бина), тоест още преди издигането на МА”Н и зивуг, който ще се извърши в никвей ейнаим в главата на СА”Г. Това разделяне е станало по следния начин: кетер, хохма, бина, хесед, гвура и горната третина на тиферет до нейния хазе е мястото на света Ацилут, двете трети на тиферет от хазе и надолу до края на тиферет е мястото на света Брия, нецах, ход, йесод е мястото на света Ецира и малхут е мястото на света Асия.

67) Мястото на света Ацилут е мястото за разпространение на Висшата светлина отгоре и до тиферет, където завършва парцуфът, тоест място на подемът, ограничаващ малхут в бина, под който светлината не може да премине. По такъв начин, мястото на света Ацилут завършва в хазе, тоест на границата между горната третина на тиферет и нейните долни две трети. Новото ограничение се нарича парса, която се намира под света Ацилут.

Под парса мястото се разделило на три части, макар че е трябвало да се раздели общо на две: ЗО”Н де гуф (З”А и нуква) или НеХИ”М, защото след като новият сиюм е възникнал в бина де гуф или тиферет, под нея се намира само ЗО”Н. Обаче и двете трети на тиферет също отишли под парса. Работата е в това, че бина де гуф (тиферет) на свой ред се състои от свои десет сфирот КаХа”Б и ЗО”Н и доколкото тези ЗО”Н де бина се явяват корен на ЗО”Н де гуф, дотолкова ЗО”Н де бина вече притежава свойства, аналогични на свойствата на ЗО”Н.

68) ЗО”Н де гуф също се разделил на две части: З”А (НеХ”И – нецах, ход, йесод) станал света Ецира, малхут или нуква, която е повече непоправена, образувала света Асия под света Ецира.

И така изяснихме, как в резултат на Ц”Б, парцуф Некудот де СА”Г се разделил и се е образувало място за четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Кетер, хохма, бина, хесед, гвура и тиферет до хазе, образували място за света Ацилут, двете долни третини на тиферет от хазе и до края на тиферет образували място за света Брия. Нецах, ход и йесод подготвили мястото за света Ецира. А малхут създала място за света Асия.

Общото място за всички светове започва от точката на табур от света А”К и завършва над нашия свят, тоест стига до палците на краката на света А”К, които се явяват край на нивата на обличане на Некудот де СА”Г на парцуфа Галгалта.

Състояния катнут и гадлут в света Некудим

69) След като общо се запознахме с Ц”Б в парцуф Некудот де СА”Г, преминаваме към подробно изучаване на създаването на десетте сфирот на света Некудим, четвъртия парцуф на света А”К. Вече изяснихме как един парцуф се образува от друг, когато всеки по-нискостоящ парцуф се ражда и произлиза от масах де гуф на висшия, след неговото отслабване и повдигане в пе, и възобновяване на зивуг де акаа. Загубата на авиют на масах де гуф и неговото намаляване до авиют де рош, способства за битуш ор макиф в масах.

Това дава възможност да се създаде следващия парцуф от предходния. Така е произлязъл парцуф А”Б (хохма) от парцуф Галгалта (кетер), парцуф СА”Г (бина) от парцуф А”Б. По такъв начин от парцуф СА”Г възниква и четвъртият парцуф на света А”К, който се нарича десетте сфирот на света Некудим.

70) В какво се състои това принципно отличие на парцуф (света) Некудим от предходните парцуфим? Работата е там, че при създаването на предишните парцуфим, зивуг де акаа винаги се извършвал на една двойка решимот – решимо де итлабшут и решимо де авиют. Сега в рош де СА”Г се повдигнали веднага две двойки решимот.

Тъй като той се състои не само от решимот на своя авиют, т.е. отразява свойствата на сфирот гуф де СА”Г, но и включва в себе си също решимот на авиют де ЗО”Н на парцуф А”К, под табур. Причината за това е, че те са се смесили заедно под табур на парцуф А”К, както е казано в т.61, че Некудот де СА”Г се спуснали под табур де А”К и се смесили заедно със ЗО”Н де А”К, намиращ се там.

71) Благодарение на това, че сфирот са се смесили заедно под табур на парцуф А”К, в парцуф Некудим се появили нови състояния катнут и гадлут (малко и голямо). На решимот де авиют, намиращи се в масах на парцуф СА”Г, се появили десет сфирот де катнут Некудим, а на решимот ЗО”Н де А”К под табур, смесени с решимот на масаха, произлезли десет сфирот гадлут Некудим.

72) И знай, че 10 сфирот катнут на света Некудим се смята за основен парцуф, защото той е възникнал съгласно същия принцип, както и трите предходни парцуфим на света А”К. Той възникнал в резултат на зивуг де акаа на решимот бет/алеф, намиращи се в масах де гуф на Висшия парцуф. Десетте сфирот де гадлут се считат само допълнение към парцуф Некудим, защото са се появили не в реда на излизането на степените, а от зивуг на решимот ЗО”Н де Галгалта, които се добавили към екрана, в резултат на спускането на Некудот де СА”Г под табур.

73) Най-напред ще изясним процеса на раждането на парцуф катнут де Некудим. Както е известно, след разпространяването на парцуф СА”Г в неговия масах възниква сблъсък между вътрешната и обкръжаващата светлина, отслабващи масах и заставящи го да се върне в пе де рош, при това произлизат промеждутъчни парцуфим, наречени Некудот де СА”Г, които след това спускайки се под табур на парцуф А”К, се смесили с намиращата се там бхина далет. След това, когато масах де гуф се освободил от целия авиют и в парцуфа останал само масах де рош, се смята, че масах де гуф се повдигнал в рош и в него се възобновил зивуг (взаимодействие с Висшата светлина) на авиют решимот, останал в масаха.

74) Както винаги последната степен, в дадения случай авиют на бхина бет, при връщане на масаха в рош напълно изчезнала и от нея останало само решимо де итлабшут, а от авиют останала само бхина алеф.

Както и в предходните парцуфим, в рош де СА”Г, след подема на решимот, останали от промеждутъчния парцуф Некудот де СА”Г, произлезли два зивуга. Единият от тях е произлязъл в резултат на включването на решимо де авиют (некева) в решимо де итлабшут (захар).

В дадения случай става дума за възникването на света Некудим, следователно, това са решимот алеф де авиют и бет де итлабшут. В резултат на този зивуг възниква сфира, чието ниво се нарича „бина бе кирув”, или „ВА”К де бина”, т.е. промеждутъчно състояние между бина и З”А. И тази сфира се нарича кетер на света Некудим.

Вторият зивуг е произлязъл в резултат на включването на бет де итлабшут (захар) в алеф де авиют (некева), от който се появява сфира с ниво З”А, или „ВА”К бли рош”, и тази сфира се нарича Абе ве Има на света Некудим, които са разположени по отношение един към друг, гръб в гръб (ахор бе ахор).

И тези две нива се наричат двете глави на света Некудим. Но между тях има разлика, която се състои в това, че кетер на света Некудим, т.е. нивото захар, не се разпространява в гуф, а свети само в главата, а АВ”И (Абе ве Има) на света Некудим, нивото некева, се разпространява в гуф и се нарича ХаГа”Т НеХИ”М на света Некудим.

75) Тук говорим за три степени, намиращи се една под друга, в света Некудим:

а) кетер на света Некудим има ниво ВА”К де бина.

б) Аба ве Има, имащи ниво З”А. Това са двете глави.

в) Третата – ЗА”Т или ХаГа”Т НеХИ”М е гуф де Некудим.

76) И знай, че в резултат от повдигането на малхут в бина се определят всички степени на Некудим. Освен това, те се разделят на две половини, наричани „паним ве ахораим” („предна” и „задна” част на парцуфа). След това, когато зивуг се извършил в никвей ейнаим, в главата има две и половина сфирот: Г”Е и никвей ейнаим, т.е. кетер, хохма и горната трета от бина – това всъщност е келим де паним. АХА”П, който се състои от долните две трети от бина, З”А и нуква (малхут), излязъл зад предела на десетте сфирот де рош и се нарича келим де ахораим, на който не се прави разчет по време на зивуга. На такъв принцип се разделя всяка следваща степен.

77) Не съществува степен в света Некудим, в която да няма разделение на паним и ахораим. Така, АХА”П на кетер, т.е. захар де Некудим, се е спуснал на степен паним рош Аба ве Има, т.е. на ниво некева. А АХА”П, т.е. ахораим некева Аба ве Има, се е спуснал на степен гуф, т.е. ХаГа”Т НеХИ”М де Некудим. По такъв начин и кетер и Аба ве Има се състоят от две части: паним ве ахораим. С други думи, паним Аба ве Има се облича върху ахораим де кетер, които са се спуснали отгоре, а ахораим де Аба ве Има, които са се спуснали в гуф, съставят неговата вътрешна част, върху които отгоре се обличат паним де гуф.

78) Разделянето на всяка степен на две части способства за това, че сега във всяка горна част на степените има само светлини нефеш и руах, т.е. ВА”К и съсъди кетер, хохма и част от бина. И така, в катнут на света Некудим има три степени: кетер, Аба ве Има и ЗА”Т, т.е. съсъди кетер, хохма и част от бина, и светлините нефеш и руах, тъй като ЗА”Т де бина и ЗО”Н са се спуснали с техните нива на долната степен.

Издигане на МА”Н и гадлут на света Некудим

79) А сега ще изясним, какво са 10 сфирот де гадлут де Некудим, които се появили вследствие на МА”Н от решимот ЗО”Н де А”К, под табур. До сега не сме говорили за издигането на МА”Н. Ставаше дума за издигането на масах де гуф при неговото отслабване, от табур в пе де рош на Висшия, и за това, че на решимот, които са били включени в масах, се е извършил зивуг де акаа в рош, в резултат на което възникнали 10 сфирот на нисшия парцуф. Но сега ще поговорим за светлината, която се издигнала от табур де А”К в рош де СА”Г, т.е. за тези решимот ЗО”Н де гуф на света А”К, които се наричат издигане на женските води (мей нуквин), наричани „алият МА”Н”.

80) И знай, че източник на издигането на МА”Н се явяват З”А и бина на 10-те сфирот ор яшар, т.е. още преди малхут на света на Безкрайността. Там между тях се случило следното: бина, която представлява сама по себе си ор хасадим и бхина бет, родила тиферет или З”А (бхина гимел), отново се съединила с бхина хохма, за да помоли за ор хохма и след това да я предаде на З”А, който се състои от ор хасадим и слабо светене на ор хохма.

По такъв начин е станала връзката между З”А и бина. Всеки път, когато решимот де З”А се издигат в бина, тя се съединява с хохма и привлича оттам неголямо количество ор хохма за З”А. Такова повдигане на З”А в бина, което я съединява с хохма, се нарича издигане на МА”Н. А без това издигане самата бина не се нуждае от хохма, нейната същност е ор хасадим и по отношение на хохма тя винаги се намира в „ахор бе ахор” (гръб към гръб), което говори, че на нея лично от хохма нищо не и е нужно. И само молбата на З”А създава в бина необходимост да получи ор хохма за него, превръщаща се в нуква, ето защо, това издигане получава название „женски води” (т.е. получаваща сфира) по отношение на хохма, обръщайки я от положение „ахор бе ахор” (гръб към гръб) в ново положение – „паним бе паним” (лице в лице).

81) Вече знаем, че парцуф А”Б се явява парцуф хохма, а парцуф СА”Г – парцуф бина. И те се определят по най-висшите свои свойства. Така, А”Б има авиют гимел и затова се нарича хохма. СА”Г има авиют бет и се нарича бина. Когато решимот на ЗО”Н де гуф (З”А и малхут), които се намират под табур, се издигнали в рош де СА”Г (бина), този процес се нарича издигане на МА”Н в СА”Г, там се извършава зивуг между СА”Г и А”Б (между бина и хохма), в резултат на който станало предаване на ор хохма от А”Б към СА”Г.

Но след получаване от ЗО”Н на „новата светлина”, те отново се спуснали надолу, под табур и там осветили 10-те сфирот на света Некудим, което довело до възникването на 10 сфирот гадлут на света Некудим. Но по-късно ще разберем, че именно тези 10 сфирот де гадлут способстват за разбиването на келим.

82) Вече знаем, че в света Некудим има две глави: кетер и Аба ве Има. Когато новата светлина хохма (А’Б-СА”Г) от рош де СА”Г, по молба на ЗО”Н де Галгалта започва да свети в десетте сфирот на света Некудим, то тя отначало влиза в рош кетер, чрез табур на света А”К. Светът Некудим запълва рош кетер със светлина ГА”Р и повдига сфирот бина и ЗО”Н (т.е. АХА”П) в кетер, които до този момент са били в рош де Аба ве Има. След това светлината А”Б-СА”Г влиза в рош на Аба ве Има на света Некудим, чрез йесод де А”К, запълва ги със светлина ГА”Р и повдига нагоре сфирот бина и ЗО”Н де Аба ве Има, които се намират в ГА”Р де гуф. По такъв начин, двете глави – кетер и Аба ве Има, стигат до състояние гадлут.

83) Преди всичко ще изясним, какво е това гадлут, преходът към който способства разпространението на новата светлина (А”Б -СА”Г) в десетте сфирот на света Некудим. Необходимо е да се отбележи, че степените кетер и Аба ве Има на света Некудим са били на ниво ВА”К, защото са имали авиют алеф. Но по-рано говорихме, че при спускането на Некудот де СА”Г (бина) под табур, те се смесили с бхина далет/гимел, НеХИ”М на Галгалта, което означава, че в масахът, който се повдигнал в пе де рош, има и решимо далет. Следователно, след такъв зивуг в рош де СА”Г, там трябва да възникнат десетте сфирот на света Некудим на ниво кетер, със светлина йехида, а не на степен ВА”К де бина, както се случило всъщност.

Работата е в това, че при включване на бхина далет в бина на никвей ейнаим, самата бхина далет не участва в зивуга, тя сякаш се анулира по отношение на бина, освен това, зивугът се е случил не в пе де СА”Г, а се е повдигнал нагоре - в никвей ейнаим, там, където се е извършил Ц”Б на бет де итлабшут и алеф де авиют, което се явява същността на масаха на бина. От този зивуг са произлезли две степени: едната ВА”К де бина (бет де итлабшут), а втората завършения ВА”К (алеф де авиют, ниво З”А).

84) Сега, след като ЗО”Н на света А”К, които се намират под табур, с помощта на издигането на МА”Н, предизвикали нова светлина от А”Б-СА”Г, тази светлина осветила рош на света Некудим, анулирала при това Ц”Б заради отсъствието на каквато и да било връзка на парцуф А”Б с Ц”Б (неговия произход е свързан с Ц”А), а бхина далет де А”К под табур, която се повдигнала в никвей ейнаим след Ц”Б, сега отново се спуснала в пе де рош, както е било при Ц”А.

Затова съсъдите АХА”П в рош де СА”Г, които заради Ц”Б се спуснали със своето ниво под екрана, сега отново се повдигнали нагоре и заели своето предишно положение под съсъдите Г”Е, а мястото на зивуга се спуснало с никвей ейнаим в пе де рош, бхина далет. Когато бхина далет попаднала на своето предишно място, това довело до появяване на парцуф с ниво кетер и светлина йехида. По такъв начин с помощта на новата светлина, парцуфът печели още три вида светлина хохма: нешама, хая и йехида и съсъдите бина и ЗО”Н, отсъстващи от него в състояние катнут.

85) Изяснихме какво означават катнут и гадлут на света Некудим, когато Ц”Б издигнал малхут в никвей ейнаим и я скрил там, способствал за появяването на света Некудим в катнут, тоест в стадий, притежаващ съсъди кетер, хохма и ГА”Р де бина и светлина нефеш-руах, когато отсъстват съсъди ЗА”Т де бина и ЗО”Н, и светлините нешама, хая и йехида. А след това, с идването на новата светлина А”Б-СА”Г от света А”К в света Некудим, се възвърнало състоянието Ц”А, в резултат от което съсъдите ЗА”Т де бина и ЗО”Н в рош, се присъединили към висшестоящите съсъди, а екранът се спуснал от никвей ейнаим в пе.

Тогава бил извършен зивуг на бхина далет, тя се върнала на своето място (тоест в пе де рош), което довело до възникването на десетте сфирот с ниво кетер. От този момент Ц”Б и катнут се определят като издигане на малхут в никвей ейнаим и падане на АХА”П надолу. А гадлут се характеризира с идването на светлината А”Б-СА”Г, спускането на малхут на нейното предишно място, както при Ц”А и издигането на АХА”П нагоре.

Както вече споменахме по-горе, Г”Е и АХА”П са имената на десетте сфирот КаХаБ ЗО”Н де рош. Десетте сфирот де гуф се наричат съответно ХаГа”Т НеХИ”М, които се делят на Г”Е (хесед, гвура и горната третина на тиферет до хазе) и АХА”П (долните две трети от тиферет и НеХИ”М).

Помни също, че Г”Е (ХаГа”Т до хазе, гърдите), се нарича също и паним (лице, предна част). А АХА”П (две трети от тиферет и НеХИ”М) се наричат ахораим (задна част). Трябва още да се помни за разделянето на степените след Ц”Б, когато на всяка степен останали само Г”Е, а АХА”П от тази степен паднали в Г”Е на по-ниската степен, чиито АХА”П на свой ред паднали в Г”Е на по-долната степен.

Некудот: холам, шурук, хирик

86) Знай, че некудот (точките) се делят на три вида: рош, тох и соф. Горните некудот, които стоят над буквите във вид на точка, се наричат рош или холам.Средните некудот, които се намират вътре в буквите, от типа на вав с точка, се наричат тох или шурук. Долните некудот, разположени под буквите, се наричат соф или хирик.

87) Буквите са съсъди, т.е. сфирот де гуф. Десетте сфирот на рош се наричат само корени на съсъдите, но не са самите съсъди. Некудот са светлини, които дават живот на тези съсъди. Затова ор хохма се нарича светлина на живота (ор хая). Това е нова светлина А”Б-СА”Г, която преминава през ЗО”Н на света А”К, осветява съсъдите в света Некудим, подпомагайки спускането на малхут от никвей ейнаим в пе на всяка степен и по този начин връща АХА”П; в резултат на това всички светлини заемат местата си. Тази светлина връща келим от състоянието Ц”Б в състояние Ц”А, от катнут в гадлут. По този начин светлината в А”Б-СА”Г дава живот и възбужда съсъдите, обличайки се в тях.

88) Вече знаем, че ЗО”Н на света А”К е осветил с нова светлина десетте сфирот на света Некудим по два начина: през табур тя е осветила кетер на света Некудим, а през йесод е осветила Аба ве Има на света Некудим. И знай, че светлината идваща през табур, се нарича холам и свети над буквите изключително в кетер, т.е. в същността си тя представлява нивото захар (активното мъжко начало) или итлабшут, и не може да се разпространи в съсъдите на гуф, които се наричат букви.

И затова се смята, че тя свети само отгоре над буквите, но не влиза в самите букви. Светлината идваща през йесод се нарича шурук, вав с точка, което означава, че тя се намира вътре в буквата и попада в Аба ве Има, които се явяват женското начало на рош в света Некудим. Тази светлина се разпространява и в гуф, т.е. ЗА”Т на света Некудим, които се наричат букви. По такъв начин, некудот шурук се намират вътре в буквите.

89) И така, изяснихме смисъла на точките холам и шурук. Светенето на новата светлина през табур, което спуска екрана от никвей ейнаим де рош на кетер в неговия пе и връща АХА”П на кетер на неговата степен, се нарича некудот холам, която свети над буквите. А светенето на новата светлина, идваща през йесод, спуска екрана от никвей ейнаим на Аба ве Има в пе и връща техния АХА”П на мястото му. Тази светлина свети вътре в буквите и се нарича шурук. И тези мохин (светлината ГА”Р) преминават също в ЗА”Т на света Некудим, които се наричат букви, т.е. съсъди, приемащи тази светлина.

90) Хирик е нова светлина, която ЗА”Т получават непосредствено от Аба ве Има и която спуска малхут от хазе в мястото на сиюм на света А”К, благодарение на което АХА”П де ЗО”Н се връщат от позицията им под парса на своето място. Тези АХА”П де ЗО”Н са създали световете БЕ”А под парса и затова сега, след идването на светлината хирик, световете БЕ”А един вид трябва да станат същите, като света Ацилут.

Само че ЗО”Н на света Некудим не са успели да спуснат малхут от хазе надолу и напълно да анулират Ц”Б и парса, като по този начин променят мястото на световете БЕ”А. Веднага след като светлината навлязла в БЕ”А, всички съсъди на ЗА”Т са се разделили, защото там продължил да действа законът, ограничаващ малхут, разположена в хазе. Светлината веднага излязла от съсъдите, те се разделили, умрели и паднали в БЕ”А. Разделили се също и съсъдите де паним, които макар и да се намирали над парса, пожелали да сформират един парцуф с АХА”П.

91) Виждаме, че светът Некудим все още не е бил готов да получава светлината, съответстваща на точката хирик, и поради това е способствала за разбиването на келим. Това се е случило, защото тя е искала да влезе вътре в буквите, т.е. в съсъдите тиферет, нецах, ход, йесод и малхут, разположени под парса, в световете БЕ”А. След това, в света на Поправянето (света Ацилут) точката хирик получила поправяне и способността да свети под буквите.

Когато ЗА”Т на света Некудим получили светлината гадлут от Аба ве Има, който трябвало да спусне малхут от хазе в сиюм на света А”К и да съедини съсъдите АХА”П с Г”Е на света Некудим, тогава светлината започнала да се разпространява под парса, което довело до разбиването на съсъдите. За да не се случи подобно нещо отново, в света Ацилут поправената некудот хирик издига тиферет, нецах, ход, йесод и малхут от мястото им под парса (световете БЕ”А) в света Ацилут над парса, и се разполага под тях, т.е. на мястото на парса. По такъв начин изяснихме, какво представляват трите точки: холам, шурук, хирик.

Издигане МА”Н на ЗА”Т де Некудим към Аба ве Има
и образуването на сфира Даат

92) Вече обяснихме, че в резултат от издигането на малхут в никвей ейнаим, предизвикано от Ц”Б и възникването на света Некудим в състояние катнут, всяка степен се разделила на две части: Г”Е, които си остават на своите степени и за това се наричат келим де паним, и АХА”П, които от своята степен падат на нисшестояща и затова се наричат келим де ахораим. По такъв начин сега всяка степен се състои от вътрешни и външни части. АХА”П от кетер на света Некудим се намират вътре в Г”Е на Аба ве Има. АХА”П на Аба ве Има паднали вътре в Г”Е на ЗО”Н от света Некудим.

93) И оттук следва, че когато пристигне новата светлина А”Б-СА”Г на някаква степен, тя спуска малхут на предишното и място в пе де рош и привежда света Некудим в състоянието гадлут. Освен това, към дадената степен се връщат нейните АХА”П, допълващи я до 10-те сфирот-съсъди и сфирот-светлини. Заедно с издигането на АХА”П се издигат и Г”Е на по-ниската степен, в която преди са били спуснати АХА”П на по-Висшата степен и които са били тясно свързани с нея. Така е, защото в духовните светове нищо не изчезва. Ако по-нисшата степен е била свързана с АХА”П на по-Висшата по време на катнут, то тя не се отделя от тях и по време на гадлут. Т.е. по време на подема на АХА”П, по-нисшата степен, издигайки се заедно с по-Висшата, придобива нейните свойства.

94) Когато Аба ве Има получават светлината А”Б-СА”Г, то тяхната малхут, естествено, също се спуска в пе де рош, а техните АХА”П се издигат от по-нисшата степен ЗО”Н, издигайки заедно със себе си и Г”Е де ЗО”Н на степента Аба ве Има, образувайки с нея единно цяло, което и дава възможност също да получи светлината от тази степен. Издигането на ЗО”Н в Аба ве Има се нарича издигане на МА”Н.

95) Издигането на ЗО”Н в бина, т.е. издигането на МА”Н, връща бина лице в лице с хохма, а както е известно всеки ЗА”Т (седемте долни сфирот) са ЗО”Н, затова, когато ЗА”Т се издигнали заедно с АХА”П на степен АВ”И, те се превърнали в МА”Н по отношение на 10-те сфирот на АВ”И, след това бина се връща в състояние лице в лице с хохма на АВ”И и предава светенето на светлината хохма на ЗО”Н, който се явява ЗА”Т на света Некудим.

96) Само че издигането на ЗО”Н в Аба ве Има не означава, че те са изчезнали от предишното си място, защото в духовното нищо не изчезва, и всяко изменение на мястото в духовното не води до изчезване на дадения обект от неговото първоначално място, както се случва в нашия свят. В духовното се говори изключително за едно малко допълнение: местим се на ново място и в същото време си оставаме на предишното. Това се отнася и до ЗО”Н, които едновременно с издигането си в Аба ве Има остават и на предишното място.

97) Освен това трябва да се разбере, че ЗО”Н, които се издигат в Аба ве Има заедно с техните АХА”П (издигане на МА”Н), там получават ор хохма от зивуга между Аба ве Има, а след това се спускат на мястото си, не изчезват от степента Аба ве Има, защото подобно изчезване ще предизвика след себе си прекратяване на зивуга между Аба ве Има, а следователно и обръщане на Аба ве Има ахор бе ахор, един към друг, което ще доведе до изчезване разпространението на ор хохма в ЗО”Н надолу, тъй като на бина по природа не и е необходима светлината хохма, а само светлината хасадим. Светлината хохма и е необходима само за предаването и на З”А, в отговор на неговата молба. Ако молбата се прекрати, то се прекратява и постъпването на светлината хохма. Само издигането на молба МА”Н де ЗО”Н към Аба ве Има ги връща към зивуг лице в лице и предаване на светлината хохма надолу към З”А. Затова ЗО”Н са принудени винаги да бъдат на върха, постоянно да възобновяват молбата за предаване на светлината хохма. И така, вече казахме, че всяко изменение на мястото в духовното е само едно малко допълнение към предходното състояние. Следователно ЗО”Н се намират едновременно и горе, и долу. И именно Г”Е де ЗО”Н, намиращи се горе, предават светлината в Г”Е де ЗО”Н намиращи се на мястото си.

98-99) Сега можем да разберем, какво е сфира даат, която се е появила в света Некудим. Както вече беше казано, във всички парцуфим на света А”К не е съществувало такова понятие, там е имало само 10 сфирот КаХа”Б ЗО”Н и издигане на екрана в пе де рош, но не е съществувало понятието издигане на МА”Н. Сфира даат възниква в резултат на издигането на МА”Н де ЗО”Н към Аба ве Има и неговото постоянно присъствие там. Започвайки от света Некудим и надолу, вече се говори за сфира даат, и сфирот вече се наричат ХаБа”Д ЗО”Н. Сфира даат освен това се нарича хей (5) хасадим и хей (5) гвурот, защото З”А, оставайки там, е хей (5) хасадим и нуква – хей (5)гвурот.

100) И не е необходимо да мислим, че съществуват не 10, а 9 или 11 сфирот. Тъй като в света Некудим се появява сфира даат, струва ни се, че тя допълва 10-те сфирот до 11. Но не е така. Тя не е допълнение към 10-те сфирот, защото в действителност се явява ЗО”Н, които са издигнали МА”Н към Аба ве Има и са останали там. Просто има две разновидности на ЗО”Н: едните се намират долу, на мястото си и получават светлина хохма, вторите се намират горе, в Аба ве Има, с постоянната молба за получаване на тази светлина, и затова те са допълнение към 10-те сфирот.

Разбиването на съсъдите и тяхното падане в световете БЕ”А

101) Сфира даат се явява Г”Е де ЗО”Н на света Некудим, които се издигнали в Аба ве Има в резултат на това, че Аба ве Има са получили светлината А”Б-СА”Г от ЗО”Н на света А”К, който се нарича шурук. Тогава малхут се спуска от никвей ейнаим в пе и по този начин издига АХА”П на Аба ве Има, които са паднали в Г”Е де ЗО”Н на света Некудим. А заедно с тях се издигат и съсъдите Г”Е де ЗА”Т на света Некудим и там образуват бхина МА”Н, което обръща сфирот Аба ве Има лице в лице (паним бе паним). Зивуг де акаа, който е бил извършен в бхина далет на екрана, довел до появата на пълните 10 сфирот от ниво кетер и със светлина йехида. ЗА”Т на света Некудим, които се намират горе, в Аба ве Има (МА”Н, сфира даат), получават от рош на Аба ве Има огромна светлина отдолу нагоре, тъй като Аба ве Има е рош де Некудим, където е бил извършен зивуг, издигнал десетте сфирот отдолу нагоре. След това тази светлина се разпространява в гуф на ЗО”Н отгоре надолу, и по такъв начин възникват рош и гуф на света Некудим, в състояние гадлут. Това разпространение на светлината се нарича таамим.

102) В света Некудим също се различават четири стадия: таамим, некудот, тагин и отиет, защото силите, които се проявяват отгоре, трябва да намерят своето отражение и долу, но с допълнителна информация за горните сили. Същността на разпространение на всеки парцуф отгоре надолу се нарича таамим.

След това в резултат на битуш ор макиф в екрана се извършва отслабване на екрана от авиют и неговото постепенно издигане нагоре, в пе де рош, където се извършва окончателно сливане с екрана, намиращ се на това място. Но така, както Висшата светлина никога не спира да се разпространява, то при всяка степен на отслабване на екрана се извършва зивуг между него и светлината.

При прехода от авиют далет на гимел възниква степента хохма, при прехода към авиют бет се ражда степента бина, на авиют алеф се появява степента З”А, на авиют шореш възниква степента малхут. Всички степени, които възникват по време на зивуга, извършван при отслабването на екрана, се наричат некудот.

Решимот, които остават от светлината след нейното напускане, се наричат тагин. Съсъдите, които остават след излизането на светлината от тях, се наричат отиет. Казано по друг начин, какво е отиет – това са решимот, които остават на ниво некудот. Когато масах де гуф окончателно се освободи от своя авиют и се съедини с масах де рош в пе с помощта на зивуг, то тогава възниква парцуф.

103) Подобно на света А”К, в света Некудим също се образуват два парцуфа – А”Б и СА”Г, един под друг, и във всеки от тях съществуват техни таамим, некудот, тагин и отиет. Цялата разлика е само в това, че отслабването на масаха се случило не в резултат от ударното съприкосновение на ор макиф с екрана, както се е случило в света А”К, а в резултат на появяването на категорията съд (дин), ограничаваща малхут, която се намира в парса и следи за изпълнението на Ц”Б. Затова съсъдите не остават празни след излизането на светлината, както се е случило в Галгалта, А”Б и СА”Г, а се разбиват, умират и падат в световете БЕ”А.

104) Първият парцуф таамим в света Некудим възникнал от ниво кетер, неговият рош се намира в Аба ве Има, а гуф се разпространява надолу. Такъв парцуф не се нарича А”Б, а мелех а-даат, който съдържа в себе си всичко, което трябва да се намира в ЗА”Т на света Некудим, т.е., включва в себе си всички техни съсъди.

105) И знай, че всичко съществуващо в 10-те сфирот де рош също се проявява при разпространението отгоре надолу в гуф, в цялото количество и качество. Затова също като в рош се спуснала малхут от никвей ейнаим в пе и нейните Г”Е се съединили със своите АХА”П и в тях се разпространила светлината, също и при разпространението на светлината отгоре надолу, светлината достигнала до съсъдите де ахораим, т.е. тиферет, нецах, ход, йесод и малхут, които се намират под парса.

Но тъй като силата на малхут, намираща се в парса влияе на тези съсъди, то при срещата на светлината мелех а-даат с тази сила, светлината веднага излязла от съсъдите и се издигнала към своя корен, а всички съсъди от предната и задната част (паним и ахораим) на мелех а-даат се разбили, умрели и паднали в БЕ”А, тъй като излизането на светлината от съсъда е подобно на напускането на живота от биологичното тяло, и затова се нарича смърт. След падането и смъртта на съсъдите, от екрана изчезва авиют далет и остава авиют гимел.

106) И така, както в резултат от разбиването на съсъдите изчезва авиют на бхина далет от екран де гуф, така изчезва авиют далет в малхут, която прави зивуг в рош на Аба ве Има, тъй като авиют на рош и гуф са едни, но първият зивуг (в рош) е извършен само в потенциал, а вторият (в гуф) – фактически.

Затова изчезва зивуг на степен кетер също и в главата. А АХА”П, които допълвали степен кетер, се върнали и паднали с една степен по-ниско, т.е. в седемте нисши сфирот. Това нещо се нарича анулиране на АХА”П на степен кетер в парцуф Аба ве Има. По такъв начин цялата степен таамим де Некудим – както рош, така и гуф, изчезнала.

107) Висшата светлина не спира да свети и отново прави зивуг на авиют де бхина гимел, която останала в масах де рош, в Аба ве Има. В резултат на този зивуг възниква парцуф, притежаващ 10 сфирот с ниво хохма, а гуф отгоре надолу възниква от ниво хесед и се нарича втори мелех на света Некудим. Така, както и първият парцуф мелех а-даат, вторият се разпространява в БЕ”А, разбива се и умира. Авиют гимел изчезва от масах де гуф и де рош. А също така и АХА”П, които допълнили парцуфа до нивото хохма, се разбили и паднали на по-ниска степен.

След това се извършва зивуг на авиют с ниво бет, който останал в масаха, на него излизат 10 сфирот с ниво бет и гуф отгоре надолу в сфира гвура, който се нарича трети мелех на света Некудим, който от своя страна се разпространил до БЕ”А, разбил се и умрял. Авиют бет в рош и гуф изчезва и зивуга на ниво бина се прекратява, също така и в главата. А АХА”П на бина де рош падат на по-ниската степен, в седемте нисши сфирот.

Следващият зивуг се извършва на авиют алеф, на него излизат 10 сфирот с ниво З”А, а гуф се разпространява на горната трета де тиферет. Той също престава да съществува, светлината излиза от него, бхина алеф изчезва от гуф и рош, а АХА”П де З”А падат на по-ниската степен в ЗА”Т.

108) И след анулирането на последния зивуг на алеф де авиют, всички АХА”П де Аба ве Има прекратяват спускането си. Така при разбиването на мелех а-даат в Аба ве Има изчезнали АХА”П с ниво кетер. А когато се разбили съсъдите на мелех а-хесед в Аба ве Има, изчезнали АХА”П, отнасящи се към бхина хохма. При разбиването на съсъдите мелех а-гвура, изчезнали АХА”П с ниво бина. При изчезването на мелех от горната трета на тиферет, се анулирали АХА”П с ниво З”А.

По такъв начин било анулирано цялото ниво гадлут в Аба ве Има, останали само съсъдите Г”Е де катнут с авиют шореш в екрана. След това екран де гуф напълно се освобождава от авиюта, сравнява се по свойства с екрана в рош и се включва в зивуг де акаа де рош. В него се обновяват всички решимот, освен последните бхинот. В резултат на това обновяване (зивуг), възниква нова степен наречена ИШСУ”Т.

109) След изчезването на последната степен, авиют далет, останала бхина гимел, на която излезли 10 сфирот със степен хохма. Парцуфът започва от хазе на Аба ве Има по такъв начин, че сфирот от неговата глава идват от хазе и нагоре, и се наричат ИШСУ”Т, а от хазе и надолу, включително долните две трети от тиферет, се образуват 10 сфирот де гуф, и това е четвъртия парцуф – мелех на света Некудим.

Той също се разпространява до БЕ”А, разбива се и умира. А авиют де бхина гимел изчезва както в рош, така и в гуф. АХА”П на главата паднали на по-ниската степен в гуф. След това е направен зивуг на авиют де бхинат бет, в резултат на който възникнала степен бина. Гуф на новия парцуф се разпространил в съсъдите нецах и ход, и това е петият парцуф – мелех на света Некудим.

Той също се разпространил в БЕ”А, разбил се и умрял, изчезнала бхина бет, както в рош, така и в гуф, а АХА”П паднали на по-нисшата степен в местонахождението на тялото. Следващият зивуг се извършва на авиют алеф, на него излиза нивото З”А, неговият гуф се разпространил отгоре надолу на съсъда йесод, и това е шестия мелех на света Некудим, който стига до БЕ”А, разбива се и умира. Изчезва авиют алеф в гуф и рош, а АХА”П де рош падат на по-ниска степен, в гуф.

След това се извършва последният зивуг на авиют де шореш, който е останал в масах и тук възниква степента малхут на съсъда малхут. Това е седмият мелех на света Некудим, който, както и всички предходни мелахим, се разбива и умира. Изчезва последната степен с авиют де шореш в рош и гуф, и АХА”П де рош падат на по-ниската степен в своя гуф. Така се анулирали всички АХА”П де ИШСУ”Т и завършило разбиването на всичките седем нисши сфирот от света Некудим, т.е. всички 7 мелахим.

110) Изяснихме таамим и некудот, които излезли в два парцуфим: Аба ве Има и ИШСУ”Т от света Некудим, и се наричат А”Б и СА”Г.

В Аба ве Има възникнали 4 степени, една под друга: кетер, която се нарича „истаклут ейнаим аба ве има” (гледат се очи в очи), хохма се нарича „гуфа де аба”, бина носи названието „гуфа де има”, З”А се нарича „йесодот де аба ве има”. От тях произлизат 4 тела: мелех а-даат, мелех а-хесед, мелех гвура, и мелех на горната трета от тиферет до хазе. Гуфим на всички тези четири степени се разбили, както паним, така и ахораим, т.е. и Г”Е и АХА”П.

Но в рошим (главите) на тези четири степени от Аба ве Има, всички съсъди паним, т.е. Г”Е и никвей ейнаим (кетер, хохма и ГА”Р де бина) от всяка степен, които съществували във времето на катнут де Некудим, си останали по местата. И само келим де ахораим (т.е. АХА”П де рош, ЗА”Т де бина, З”А и малхут) на всяка степен, присъединили се към Г”Е по времето на гадлут, се анулирали в резултат от разбиването на съсъдите и паднали на по-ниската степен, т.е. там, където били по време на катнут.

111) На същия принцип в парцуф ИШСУ”Т възникнали 4 степени, една под друга. Първата степен има ниво хохма и се нарича „истаклут ейнаим де ИШСУ”Т”, след това степен с ниво бина, после З”А и малхут, от които се разпространили 4 тела: мелех на двете по-нисши трети от тиферет, мелех нецах-ход, мелех йесод и мелех малхут. Тези 4 гуфим се разбили, както паним, така и ахораим, но в главите на ИШСУ”Т останали келим де паним, а техните ахораим се анулирали в резултат от разбиването на съсъдите и паднали на по-нисшата степен. След разбиването на двата парцуфим, Аба ве Има и ИШСУ”Т, се появил още един парцуф: М”А на света Некудим. Но тъй като от него не се разпространил гуф, а само „тикуней келим”, то няма да му правим характеристика.

Светът на поправянето, роден от мецах на света А”К

112) Сега да разгледаме всички духовни светове, цялото духовно мироздание като едно цяло. Ще видим, че в Галгалта (парцуф Кетер на цялото мироздание) е имало зивуг на всички 5 решимот – далет/далет.

След това екранът се издига от малхут в З”А (хотем) на тази глава. На този екран се извършва зивуг на решимот далет/гимел, създаващ А”Б (парцуф Хохма на цялото мироздание). И така, сега екранът стои в З”А на общата глава. След това екранът продължава да се издига. Този път той се изкачва от З”А в бина на общата глава и там се извършва зивуг на решимот гимел/бет, създаващ парцуф СА”Г (Бина на цялото мироздание).

Четвъртият парцуф от света А”К се нарича М”А, той възниква в резултат на зивуг де бхина алеф, неговите 10 сфирот имат ниво З”А, и той се облича на Галгалта от табур и надолу, там където са се разпространили Некудот де СА”Г. Парцуф М”А има вътрешна част, която се нарича М”А и БО”Н от света А”К и външна част – светът Некудим, която се облича върху вътрешната. На това място се е извършило съединението на малхут с бина, т.е. Ц”Б, катнут, гадлут, издигане на МА”Н, появата на сфира даат, която способства зивуга на хохма и бина паним бе паним, разбиването на келим – всичко това е станало в четвъртия парцуф, парцуф М”А или света Некудим.

113) Петте нива на авиют, които съществуват в екрана, се назовават по имената на сфирот в главата: Галгалта ве Ейнаим и АХА”П. На авиют де бхина далет, която се нарича пе, излязъл първият парцуф от света А”К, а на авиют де бхина гимел, наречен хотем, излязъл парцуф А”Б де А”К, на авиют де бхина бет, наречен озен, излязъл СА”Г, авиют де бхина алеф се нарича никвей ейнаим и на нея излязъл парцуф М”А и света Некудим, а на авиют де бхина шореш или мецах, излязъл М”А Хадаш, или светът на Поправянето, или още светът Ацилут. Ацилут носи названието си не по авиют, за разлика от останалите парцуфим, а по итлабшут алеф, който има огромно значение в света Ацилут. Затова Ацилут се нарича не БО”Н, а М”А Хадаш.

114) Трябва да се разбере, защо първите три степени на света А”К се наричат парцуфим, а не светове и защо четвъртата степен на света А”К, се нарича свят Некудим, а петата степен се нарича свят Ацилут.

115) Трябва да се знае, в какво се заключава разликата между парцуфим и световете. Парцуф се нарича коя да е степен, състояща се от 10 сфирот, възникващи в резултат от зивуг с екрана на гуф на висшия парцуф, след отслабването на екрана и неговото съединяване с масаха в пе де рош на по-висшия, когато след неговото излизане от главата на по-висшия, той сам се разпространява в рош, тох и соф, и в него съществуват 5 степени една под друга, които се наричат таамим и некудот. Но названието си той получава само по името на таамим в него.

Съгласно този принцип са възникнали трите първи парцуфим в света А”К: Галгалта, А”Б и СА”Г, и са получили названията си според своите таамим: кетер, хохма и бина. Що се касае до световете, то всеки следващ от тях съдържа в себе си всичко, което е съществувало в предходния, подобно на поставянето на печат върху лист хартия.

116) Както вече беше казано, парцуфим от света А”К: Галгалта, А”Б и СА”Г се назовават като един свят А”К, те са възникнали съгласно Ц”А. Само че четвъртият парцуф, в който е бил извършен Ц”Б, се нарича свят, защото Некудот де СА”Г, по време на спускането им под табур, получили допълнителни решимот далет/гимел.

А по време на гадлут, бхина далет се върнала на мястото си в пе де рош, там излязла степен кетер, приличаща на първия парцуф от света А”К. След това той се разпространил в рош, тох, соф, таамим и некудот. След това възниква парцуф бет с ниво хохма, който се нарича ИШСУ”Т и който прилича на парцуф А”Б от света А”К. А след това възниква третият парцуф от света Некудим. Всичките три парцуфим стоят един под друг, във всеки от тях има таамим и некудот и всичко друго, което съществува в трите парцуфим от света А”К.

Затова светът Некудим се счита като един вид отпечатък, копие на света А”К и носи самостоятелното име „свят”. Но по-правилно ще бъде да наречем трите парцуфим от света Некудим не Галгалта, А”Б и СА”Г, а А”Б, СА”Г и М”А, защото Некудот де СА”Г са получили от НеХ”И де Галгалта само далет/гимел, а не далет/далет, която съществува само в Галгалта, преди изгонването на светлината. Затова първият парцуф от света Некудим (а светът Некудим пренесъл тези решимот от Некудот де СА”Г и след това ги предал по-нататък, в света Ацилут) съответства на А”Б (решимот далет/гимел, а не далет/далет).

117) Изяснихме, че светът Некудим се явява отпечатък на света А”К. По такъв принцип се образувал петият парцуф от света А”К, новият М”А, който се смята за пълно копие на света Некудим в смисъл, че всички бхинот, които били използвани в света Некудим след разбиването и анулирането там, се възстановили и обновили в М”А Хадаш.

Този свят също се нарича самостоятелен свят и носи названието „свят Ацилут”. Той изцяло се намира между парса, образувала се след Ц”Б и табур, и се нарича още свят на Поправянето. След разбиването и изчезването на света Некудим, светът Ацилут се образувал от тези разбити бхинот и по този начин светът Некудим получава поправяне с помощта на М”А Хадаш, където се събират и връщат в ГА”Р всички АХА”П, които паднали в БЕ”А и умрели, сега те се връщат и се издигат в Ацилут с помощта на М”А Хадаш.

118) Всеки по-нисш парцуф се връща и напълва съсъда на по-висшия, след изтласкването на светлината от него. Когато светлината напуснала тялото на първия парцуф от А”К заради отслабването на екрана, то екранът получил нов зивуг на ниво А”Б, а след това се върнал и напълнил празните съсъди в тялото на по-висшия парцуф.

След излизането на светлината от тялото на парцуф А”Б в резултат от отслабването на екрана, екранът получил нов зивуг на ниво СА”Г, който се върнал и запълнил празните съсъди на парцуф А”Б. А след изтласкването на светлината от СА”Г, в резултат от отслабването на екрана, се извършва нов зивуг на ниво М”А, който излязъл от никвей ейнаим и запълнил празните съсъди СА”Г.

Аналогично на това, след изтласкването на светлината от света Некудим, поради анулирането на ахораим и разбиването на съсъдите, масахът получил нов зивуг на ниво М”А, който излязъл от мецах на парцуф СА”Г де А”К и запълнил празните съсъди на света Некудим, които се разбили и анулирали.

119) Но има голяма разлика в М”А Хадаш, който се нарича свят Ацилут, защото той се явява парцуф, следващ света Некудим, който се оказал влияещ и поправящ всички негови съсъди, когато в същото време в предходните парцуфим, всеки по-нисш не може да влияе на съсъдите в гуф на по-висшия, макар и да ги напълвал на своята степен.

И това изменение в М”А се случило, защото в света Некудим силата на малхут, ограничаваща навлизането на светлината, се смесила в АХА”П де ЗА”Т, което довело до загуба на екрана, изчезване на светлината, разбиване на съсъдите, тяхната смърт и падането им в БЕ”А. В предишните парцуфим не е имало никакво повреждане на съсъдите по време на изтласкването на светлината, което било свързано изключително с отслабването на екрана и издигането му в рош на парцуфа.

Само че тук, в света Некудим, съсъдите се повредили и сега тяхното съществуване зависи само от света Ацилут, който има силата да ги поправи и издигне нагоре. Затова светът Ацилут се смята за нов и се оценява като влияещ, даващ (захар) по отношение на съсъдите от света Некудим, които се явяват като некева по отношение на него, а следователно и променят названието си от Некудим, който е също М”А по авиют, на БО”Н, т.е. стават по-нисши по отношение на М”А Хадаш. 

Петте парцуфим в света Ацилут. М”А и БО”Н във всеки парцуф

120) И така, М”А Хадаш се превърнал в самостоятелен свят, също както и света Некудим.

Светенето на ЗО”Н де А”К през табур и йесод в ГА”Р от света Некудим, върнало малхут от бина на място и от никвей ейнаим в пе. Така възникнали всички степени на света Некудим в гадлут, но след това, както знаем се анулирали, разбили се, а светлината излязла от тях. Ц”Б се върнал на място, бхина далет се съединила с масаха.

121) И затова в М”А Хадаш, който излязъл от нецах, също управляват две сили: катнут и гадлут, както и в света Некудим, т.е. първоначално катнут на итлабшут алеф – З”А, което се нарича ХаГа”Т, и малхут де авиют, наречена НеХ”И, поради това, че в нея се появили „три линии”, дясната линия – нецах, лявата – ход и средната – йесод, но доколкото в бхина алеф има само бхинат итлабшут без авиют, дотолкова в нея отсъстват келим, затова степента ХаГа”Т, която няма свои келим използва келим на НеХ”И. Такъв парцуф се нарича убар (зародиш). След това той расте до алеф де авиют и се нарича катан, а когато израсне до гимел де авиют, ще получи гадлут.

122) След раждането на парцуфа в катнут, той издига МА”Н за втори път в рош де СА”Г и се нарича ибур бет (второ раждане). Там получава мохин, т.е. светлина А”Б-СА”Г от света А”К и тогава бхина далет се спуска от никвей ейнаим на своето място в пе де рош, там се извършва зивуг на бхинат далет и се появяват 10-те сфирот на степен кетер. Съсъдите АХА”П се издигат на мястото си в рош. По такъв начин парцуфът се допълва до 10 сфирот – съсъди и светлина. Такава светлина се нарича мохин де гадлут на парцуфа. Така получихме първия парцуф от света Ацилут, който се нарича парцуф кетер или още Атик де Ацилут.

123) Ти вече знаеш, че след разбиването на съсъдите всички АХА”П отново паднали от своята степен на нисшестоящата. АХА”П на кетер де Некудим сега се намира на степен Г”Е де хохма. АХА”П на степен Хохма – на ниво Г”Е де бина и т.н. А сега по време на ибур бет, т.е. гадлут на парцуф Атик, неговите АХА”П се издигнали заедно с Г”Е на степен хохма и се поправили заедно. Г”Е де хохма получила бхинат на ибур алеф.

124) След като Г”Е де хохма преминали състоянието ибур и еника (ибур алеф, катнут), хохма преминала в състояние ибур бет за получаване на мохин де гадлут, а след това бхина гимел се спуснала в пе де рош и в резултат от зивуга, в нея възникнали всичките 10 сфирот с ниво хохма, нейните АХА”П се издигнали и допълнили тази степен. Така се появил гадлут на втория парцуф от света Ацилут, който се нарича Арих Анпин.

125) Заедно с АХА”П де Арих Анпин се издигнали също и съсъдите Г”Е от бина и получили там ибур алеф и еника. След това се повдигнали в рош на Арих Анпин за ибур бет, издигнали своите АХА”П и получили мохин де гадлут. При това парцуф бина започнал да използва всичките си 10 сфирот – както съсъдите, така и светлините. Този трети парцуф от света Ацилут се нарича Аба ве Има и ИШСУ”Т, където Аба ве Има е ГА”Р де бина, а ИШСУ”Т – ЗА”Т де бина.

126) Заедно с АХА”П де Аба ве Има ве ИШСУ”Т се издигнали също и Г”Е де ЗО”Н и там получили ибур алеф и еника. По този начин се допълнил парцуф ЗО”Н до ниво ВА”К де З”А и некуда де нуква. Така се появили всичките 5 парцуфим от света М”А Хадаш или света Ацилут в своето минимално състояние, по-малък от което не може да стане: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и ЗО”Н.

Парцуф Атик излязъл на степен кетер, Арих Анпин – на степен хохма, Аба ве Има се измерва с ниво бина и ЗО”Н – ниво ВА”К и некуда, т.е. З”А и малхут. И при тези 5 степени вече не може да има никакво смаляване. Никакви действия на нисшите не могат да продължат до парцуфим Атик, Арих Анпин и Аба ве Има и затова не са в състояние да ги покварят. А що се касае до З”А и нуква, то действията на нисшите, тоест душите, могат да засягат само техните АХА”П, но не и Г”Е, когато те достигат състоянието гадлут.

127) Парцуфим се „обличат” един върху друг в следния ред: въпреки че се появил от рош де СА”Г на света А”К, парцуф Атик де Ацилут все пак не може да облече СА”Г от пе и надолу над табур, а само под табур, защото над него действа силата Ц”А.

Известно е също така, че парцуф Атик (другото му название е Акудим), по своята същност представлява първия рош в света Ацилут, където още не властва силата Ц”Б, затова той по принцип може да се облече на А”К над табур. Само че Ц”Б вече влиза в сила в пе де рош де Атик, по отношение на следващите го парцуфим от света Ацилут. Ето защо парцуф Атик се облича на А”К само под табур.

Степента Атик започва от табур на света А”К и завършва на нивото на сиюм от света А”К, тоест по-високо от точката на нашия свят. Това се отнася за самия парцуф Атик. Що се касае до връзките му с останалите парцуфим от света Ацилут, счита се, че той също е подвластен на Ц”Б и от тази гледна точка неговите крака завършват над парса де Ацилут – новият сиюм на Ц”Б.

128) Вторият парцуф от света Ацилут се нарича Арих Анпин. Той се образува от пе де рош на парцуф Атик и се облича на седемте нисши сфирот на Атик, които завършват над парса де Ацилут. Третият парцуф от света Ацилут, наречен Абе ве Има, произлиза от пе де рош на Арих Анпин и завършва до табур на Арих Анпин. ЗО”Н, четвъртият и петият парцуфим от света Ацилут, започват от табур де Арих Анпин и завършват на нивото на сиюм от Арих Анпин, т.е. над парса де Ацилут.

129) И знай, че всяка степен от 5 парцуфим на М”А Хадаш според мярката на тяхното образуване, сортирала и след това присъединявала към себе си някаква част от съсъдите на света Некудим, която се превръщала за тази степен в нуква (тоест този, който моли да го напълнят със светлина). Така Атик, след неговото създаване, присъединил към себе си всички ГА”Р от света Некудим, които останали невредими след разбиването на съсъдите, тоест Г”Е, горните половини на всяка степен.

По такъв начин парцуф Атик присъединил към себе си само горните половини на кетер, хохма и бина (Аба ве Има), а също така и седемте кетера на седемте нисши сфирот. Всички присъединени към Атик части станали нуква спрямо него, която той е длъжен да напълни със светлина. Атик и присъединените към него части получили името М”А и БО”Н де Атик де Ацилут. М”А се нарича захар (мъжко начало) и даващия в Атик, а БО”Н – некева (женско начало) и получаващата в Атик, и по отношение един към друг се намират в паним (Атик де М”А – М”А де Атик) и ахораим (Атик де БО”Н – БО”Н де Атик).

130) Парцуфът Арих Анпин, който има ниво хохма, проверил и присъединил към себе си долната половина на кетер от света Некудим, тоест АХА”П на кетер, които по време на катнут се намирали на нисшата степен (хохма и бина, Аба ве Има) в света Некудим. Арих Анпин превърнал тези АХА”П в своя нуква. М”А (захар) на Арих Анпин е разположен отдясно, а неговата нуква, която се нарича БО”Н, стои отляво.

Парцуфът Атик не присъединил към себе си долната част (АХА”П) на кетер от света Некудим, защото той съответства на първата глава от света Некудим и неговото ниво е много високо. Затова той присъединил към себе си само ГА”Р на кетер и ГА”Р на Аба ве Има, тоест съсъдите, в които не е станало никакво опорочаване по време на разбиването, което не може да се каже за АХА”П на кетер, които паднали на по-нисша степен по време на катнут и се върнали на своята степен по време на гадлут, съединявайки се с кетер. Но по време на разбиването на съсъдите, АХА”П отново паднали и се анулирали. Затова АХА”П де кетер могат да присъединят към себе си само Арих Анпин, но не Атик.

131) Парцуф Аба ве Има де М”А Хадаш на ниво бина, отсортирал и присъединил към себе си долната половина на парцуф хохма-бина в света Некудим, тоест техните АХА”П, които по време на катнут били разположени на нисша степен – ЗА”Т от света Некудим, а след това по време на гадлут в света Некудим се издигнали и съединили с Г”Е де Аба ве Има.

Но по време на разбиването на съсъдите, тези АХА”П паднали в ЗА”Т от света Некудим и се анулирали. Аба ве Има де М”А Хадаш в качеството си на нуква, сега отсортирала именно тези разбити съсъди и те вече се наричат ЗА”Т де хохма, и шест нисши сфирот (вав тахтонот) де бина от страна на БО”Н. Защо 6 сфирот в БО”Н на бина, а не 7?

Защото степен хесед в бина останала заедно с ГА”Р де хохма и бина де БО”Н в парцуф Атик, а в долната половина на бина останали само 6-те нисши сфирот – от гвура до малхут. И по такъв начин, за захар де Аба ве Има се смята бина де М”А Хадаш, а ЗА”Т от хохма-бина де БО”Н се явяват нуква де Аба ве Има. ИШСУ”Т де М”А, тоест ЗА”Т де Аба ве Има присъединили към себе си малхут на хохма-бина де БО”Н.

132) Парцуф ЗО”Н де М”А Хадаш, имащ само сфирот З”А и сфирот кетер в малхут, отсортирал и присъединил към себе си в качеството на нуква Г”Е де ЗА”Т от света Некудим, разполагайки ги вляво, самият той по отношение на тях се намира вдясно. А ИШСУ”Т де М”А, явяващи се седемте по-нисши сфирот АВ”И, присъединили към себе си сфирот малхут на бхинот хохма и бина от парцуф БО”Н.

133) И така, изяснихме какво представляват М”А и БО”Н в петте парцуфим на света Ацилут, където 5-те степени де М”А Хадаш, тоест съсъдите на същинския свят Ацилут, отсортирали от старите съсъди, съществуващи в света Некудим, подходящи за себе си и ги поправили, като ги използвали в качеството им на нуква, наречена БО”Н.

По такъв начин М”А де Атик поправил горната половина на ГА”Р Некудим, а М”А де Арих Анпин и Аба ве Има отсортирали и поправили съсъдите от долната половина на ГА”Р Некудим, които се използвали във времето на гадлут на света Некудим, а след това се разбили, паднали и изчезнали. А М”А де ЗО”Н отсортирал и поправил съсъдите от Г”Е де ЗА”Т на света Некудим, които по време на гадлут също се разбили и анулирали заедно с техните АХА”П.

Неизменното състояние и подемите на световете БЕ”А в течение на 6000 години

134) Вече изяснихме по-горе, че преходът в състояние гадлут в света Некудим преминал през три етапа: 1) холам (точка над буквата), 2) шурук (точка в буквата) и 3) хирик (точка под буквата). Въз основа на това сега ще изясним двата вида допълване на десетте сфирот за получаване на мохин де гадлут.

Допълването до гадлут от първи вид се извършва в резултат от издигането на парцуфа по пътя на неговото включване в по-висшия, например, когато ЗО”Н де А”К предали в кетер от света Некудим нова светлина чрез табур и спуснали малхут от никвей ейнаим на кетер в неговата пе, това довело до издигане АХА”П на кетер от рош на Аба ве Има, което допълнило кетер до неговите десет сфирот.

Заедно с АХА”П от кетер се издигнали също Г”Е де Аба ве Има и се присъединили към десетте пълни сфирот на кетер, тъй като по-нисшия, издигащ се на нивото на по-горния, става същия като него. Затова се смята, че при издигането си АХА”П от кетер на Аба ве Има също получили АХА”П за допълване на десетте сфирот, посредством тяхното включване в кетер.

135) Вторият вид допълване на парцуфа до десет сфирот се заключава в това, че определената степен се допълва до своите десет сфирот със собствените си сили. Това се извършва тогава, когато новата светлина свети през йесод от света А”К, което се нарича некуда де шурук, точка в буквата.

Това светене било предназначено за Аба ве Има от света Некудим и с негова помощ малхут се спуснала от никвей ейнаим в пе де Аба ве Има и повдигнала своите АХА”П от Г”Е де ЗО”Н в рош де Аба ве Има, което допълнило съсъдите де Аба ве Има до 10 сфирот със свои собствени сили, тоест с помощта на своите АХА”П. В първия случай допълването до 10 сфирот било за сметка на връзките на Г”Е де Аба ве Има с АХА”П от кетер, запазили се и по време на техния подем и присъединяването на тези Г”Е към кетер. Във втория случай допълването се извършило с помощта на своите АХА”П и на своето място.

136) На този принцип съществуват също два метода за допълване до 10 сфирот в ЗА”Т от света Некудим. Първия: с помощта на светенето през шурук и издигането на АХА”П де Аба ве Има в Г”Е де Аба ве Има, с които едновременно се издигат също и Г”Е де ЗА”Т и там получават АХА”П де Аба ве Има за допълване на своите сфирот до 10. И тези АХА”П де Аба ве Има не са истинските АХА”П де ЗА”Т от света Некудим, и тяхното слабо светене е достатъчно, само за да допълни сфирот де ЗА”Т до 10 в местонахождението на Аба ве Има (т.е. с една степен по-високо), а не на своето място.

Вторият метод се заключава в това, че светлината от Аба ве Има влиза в ЗА”Т и той започва да спуска екрана си надолу – от хазе до сиюм на света А”К и да повдига своите тиферет-нецах-ход-йесод от БЕ”А за присъединяването им към своите Г”Е. И ако не беше разбиването на съсъдите, то те биха допълнили Г”Е де ЗА”Т до 10 сфирот със свои сили, т.е. с помощта на своите истински АХА”П. И тук би завършил целият процес за запълване със светлина на малхут от света на Безкрайността.

137) Както и в рошим, в четирите парцуфим (мелахим), които се появяват от рош на Аба ве Има (решимот далет/гимел) и се наричат даат, хесед, гвура, тиферет, а също и в четирите парцуфим (мелахим) – тиферет, нецах-ход, йесод и малхут, които произлизат от рош на ИШСУ”Т (решимот гимел/бет), сменяща Аба ве Има, също имат двата гореописани вида допълвания до десет сфирот. От една страна десетте сфирот на гуф се допълват за сметка на АХА”П от своите рошим, издигайки се при това нагоре, в месторазположението на рошим. От друга страна те се разпространили в БЕ”А, с желанието да се допълнят до десет сфирот по пътя на присъединяването на своите собствени АХА”П, тоест по втория метод. И това правило действа също и във всеки частен случай.

138) И знай, че петте парцуфим на Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и ЗО”Н имат минимално състояние и не могат да се спуснат под него. Атик има ниво кетер, Арих Анпин – ниво хохма, Аба ве Има – ниво бина, ниво ЗО”Н е равно на ниво З”А.

АХА”П, които се присъединили към тях по времето на гадлут, допълнили техните сфирот до десет според първия принцип, тоест през точката холам, която осветила кетер на Некудим, когато заедно с АХА”П от кетер се повдигнали Г”Е от Аба ве Има, получавайки същото светене като АХА”П от кетер. Въпреки че в рошим на Атик, Арих Анпин и Аба ве Има съществуват пълни десет сфирот, в своите тела те не получили светлините, съответстващи на ГА”Р и дори гуф на Атик имал ниво ВА”К, както и Арих Анпин, и Аба ве Има.

Известно е, че първоначално се поправя най-чистия парцуф, затова парцуфим преминали поправянето само според първия принцип, когато АХА”П се повдигнали към своите Г”Е, допълвайки ги до десет сфирот в рош, но все още не е имало разпространение на светлина от рош в гуф. Така Аба ве Има се издигнали в кетер и получили светлина АХА”П от кетер. Но тази светлина не им била достатъчна, за да осветят своите собствени АХА”П, които се намират долу. И тъй като телата на Атик, Арих Анпин и Аба ве Има имат само ниво ВА”К, то ЗО”Н от света Ацилут, които се явяват тяло на света Ацилут, притежават също нивото ВА”К.

139) В света А”К наблюдавахме друга картина. Там цялото количество светлина, което е било в главата, се разпространило в гуф. В света Ацилут светлината, която проникнала в главата, дори в нейното състояние на гадлут, не се разпространява в гуф. Затова светът Ацилут се определя като ВА”К (З”А) по отношение на света А”К и се нарича М”А Хадаш или М”А от петте парцуфим на света А”К, тоест ниво З”А, който представлява М”А без ГА”Р.

140) Рош на Атик от света Ацилут има ниво кетер и се определя като ВА”К (М”А) по отношение на парцуф Галгалта от света А”К, имайки само светлините руах и нефеш, без светлините нешама, хая и йехида от Галгалта. Рош на парцуф де Арих Анпин със светлината хохма съответства на ВА”К (М”А) де А”Б със светлините нефеш–руах и с отсъствие на светлините нешама, хая и йехида де хохма де А”Б.

Аба ве Има де Ацилут, в чиято глава има светлина бина, се определя като ВА”К на парцуф СА”Г, с отсъствието на светлините нешама, хая и йехида де бина де СА”Г. А парцуф ЗО”Н де Ацилут, който има в главата си ниво З”А и малхут, се приравнява като ВА”К относно парцуфим М”А и БО”Н де А”К, с отсъствието на светлините нешама, хая и йехида де М”А и БО”Н де А”К.

141) Душите, намиращи се в световете БЕ”А, издигат МА”Н, като по този начин предизвикват спускане на допълнителна светлина, което води до допълването на парцуфим до десет сфирот по втория метод, когато светлината преминава през НеХ”И от Галгалта в ЗО”Н от света Некудим (и света Ацилут) през точката шурук, когато Аба ве Има сами спускат своята малхут от никвей ейнаим в пе и издигат своите АХА”П. Г”Е де ЗО”Н, които са сляти с АХА”П де Аба ве Има, се издигат заедно с АХА”П в Аба ве Има и получават от тях допълване към своите десет сфирот.

И тогава цялото количество мохин (светлина), което се намира в Аба ве Има, влияе също на ЗО”Н, които се издигат заедно с АХА”П на Аба ве Има. Във връзка с това, че 5-те парцуфим от света Ацилут започват да получават допълване по втория метод, то в трите първи парцуфим има светлина ГА”Р в техните тела, а също в самите ЗО”Н, които се явяват общо тяло за света Ацилут.

Тогава се повдигат петте парцуфим от света Ацилут и се обличат върху петте парцуфим от света А”К, тъй като разпространението на ГА”Р в тялото на парцуфим от света Ацилут, ги приравнява съответно на петте парцуфим от света А”К така, че Атик се повдига и се облича върху парцуф кетер де А”К (Галгалта), Арих Анпин – върху А”Б от света А”К, Аба ве Има се обличат върху СА”Г де А”К, а ЗО”Н съответно се обличат върху М”А и БО”Н от света А”К.

Такова обличане на парцуфим от света Ацилут върху съответстващите им парцуфим от А”К означава получаването за всеки от тях на светлините нешама, хая и йехида на нивото на света А”К.

142) ЗО”Н от света Ацилут получават светлина по първия принцип, тоест извършва се „АХА”П де алия”. Тези АХА”П все още не са окончателни, светлината, която те получават е едва слабо светене, получавано през АВ”И, в присъствието на ЗО”Н на тяхната степен, но на тази собствена степен в тях отсъстват АХА”П, затова светлината, която ЗО”Н получават по време на 6 000 години, се нарича мохин де алия, тъй като светлината ГА”Р може да се постигне само, когато се намираш на степен ГА”Р, които ги допълват до цялостни 10 сфирот, но докато не се издигнат на степен ГА”Р, няма да успеят да получат пълната светлина. Но ЗО”Н все още не са получили своето поправяне от втория вид, това ще се случи само при Гмар Тикун.

143) Светлината, получавана от петте постоянни парцуфим в света Ацилут, се нарича поправяне на келим Аба ве Има, които допълват своите сфирот до десет по първия метод, в света Некудим тази светлина се нарича „светене през табур” или „некудот холам”. По този начин от главите на Атик, Арих Анпин и Аба ве Има не се разпространява никаква светлина в техните гуфим и в ЗО”Н, която се отнася към ГА”Р, защото във времето си ЗА”Т от света Некудим също нищо не получили от това светене.

А мохин (светлината), получавана в течение на 6000 години до окончателното поправяне, преминава в отговор на молбата, издигането на МА”Н от по-нисшите парцуфим, включително и душите, разположени в световете БЕ”А, т.е. по втория метод. В света Некудим това светене се нарича „светене през йесод” или „точка шурук”.

При този метод Аба ве Има повдигат своите собствени АХА”П, сляти с Г”Е де ЗА”Т, които отгоре, на степен Аба ве Има получават светлина мохин де ГА”Р. По такъв начин мохин се разпространява и в телата на петте парцуфим от света Ацилут, включително и в ЗО”Н, но при условие, че те ще се намират отгоре, в мястото на ГА”Р.

А в бъдеще, след Гмар Тикун, ЗО”Н ще получат допълване до 10 сфирот по втория метод и малхут ще се спусне от парса до завършека на краката в света А”К. Тогава нецах, ход и йесод де ЗО”Н, които са разположени в БЕ”А, ще се съединят със ЗО”Н де Ацилут, и сиюм на Ацилут се сравнява по свойства със сиюм на света А”К. В този период ще дойде Царят-Машиах и „неговите крака ще стоят на Маслинената планина”, и ще се изясни, че пълният тикун на световете в течение на 6000 години, може да се извърши само с помощта на техния подем.

Световете Брия, Ецира, Асия

144) Седем взаимосвързани помежду си основи е необходимо да изясним в трите свята БЕ”А:

1. Откъде се е появило мястото за тези три свята.

2. Нивото на парцуфим в БЕ”А и първоначалното разположение на световете по време на тяхното образуване и отделяне от нуква на света Ацилут.

3. Издиганията на световете и тяхното разположение преди грехопадението на Адам Ришон.

4. Мохин, която получили световете БЕ”А и мястото на падането на световете, след повреждането им вследствие от грехопадението на Адам Ришон.

5.Мохин, светлината гадлут от Има в света Ацилут, която получили световете БЕ”А, след тяхното падане под парса на света Ацилут.

6.Значението на задните части на 5-те парцуфим от света Ацилут, които паднали под парса в световете БЕ”А и се превърнали за тях в нешама де нешама.

7. Нивото на малхут от света Ацилут, която паднала в световете БЕ”А и играе ролята на Атик за парцуфим от БЕ”А.

145) Определение първо: както вече беше казано, в резултат от подема на малхут в бина (тиферет) на Некудот де СА”Г, долните две трети от тиферет, нецах, ход, йесод и малхут на този парцуф паднали под парса и там образували място за световете БЕ”А. Долните две трети от сфира тиферет станали мястото за света Брия, трите сфирот нецах, ход и йесод станали мястото за света Ецира, и малхут станала мястото за света Асия.

146) Определение второ: височина на постигане на парцуфим БЕ”А и тяхното местонахождение по време на излизането им и раждането от бетен на нуква де Ацилут. Малхут от света Ацилут създава световете БЕ”А. В това време З”А от света Ацилут достига ниво хая (хохма) от Аба, а нуква достигнала ниво нешама от Има. Както вече знаеш, ЗО”Н получават мохин от АВ”И само посредством тяхното повдигане и обличане върху по-висшия парцуф. З”А се облича върху парцуф Аба де Ацилут и се нарича Аба ве Има илаин („горни”), а малхут се облича върху Има де Ацилут и се нарича ИШСУ”Т. Намирайки се в това състояние, малхут от света Ацилут избира подходящи още непоправени съсъди и от тях създава света Брия с пет парцуфим в него.

147) И доколкото малхут се намира на мястото на Има (бина), тя придобива степен Има. Затова светът Брия, създаден от корема на малхут (нуква), се намира на степен по-ниска от Има, а следователно и на степен по-ниска от нуква, която, издигайки се в Има, придобила нейната степен. По такъв начин, светът Брия в момента на своето създаване се намира на ниво З”А от света Ацилут.

148) И на същия принцип бил създаден и светът Ецира, който се родил след света Брия, и се намира на нивото, следващо З”А – ниво нуква (малхут) от света Ацилут. Но не всички 10 сфирот от света Ецира се намират на мястото на нуква де Ацилут, а само нейните четири горни сфирот. Нуква де Ацилут има две състояния по отношение на З”А от Ацилут. Ако тя и той са в отношение паним бе паним, то нейното ниво е равно на ниво З”А и тя се облича върху него. В това състояние и двамата имат по 10 сфирот.

А когато нуква по отношение на З”А от Ацилут е ахор бе ахор, тогава тя има само 4-те първи сфирот, които се обличат върху последните 4 сфирот на З”А, а 6-те последни сфирот на нуква се спускат с една степен по-ниско, тоест под парса и заемат мястото на първите 6 сфирот в света Брия. Затова, когато нуква се намира в отношение паним бе паним със З”А, то светът Ецира изцяло е разположен на мястото на нуква, тоест в света Ацилут, над парса. При състояние ахор бе ахор, когато в нуква (малхут) от Ацилут над парса има само 4 сфирот, то в света Ецира над парса също има само първите 4 сфирот, а останалите 6 сфирот от света Ецира, се намират на нивото на 6-те първи сфирот в мястото на света Брия.

149) Светът Асия, който бил поправен с помощта на света Ецира, се определя като степен, на която в момента се намира света Брия, защото светът Ецира тогава бил на степен нуква де Ацилут. Затова степента под нея се отнася към света Асия – сегашният свят Брия. Но само 4-те първи сфирот от света Ецира били на ниво нуква де Ацилут, а 6-те последни сфирот от света Ецира се намирали на нивото на света Брия. Затова също и в света Асия, четирите първи сфирот се намират на нивото на последните 4 сфирот от света Брия, а последните 6 сфирот от света Асия са разположени на мястото на 6-те първи сфирот от сегашното разположение на света Ецира.

По такъв начин, четирите сфирот де нецах-ход-йесод-малхут от сегашния свят Ецира и всички 10 сфирот от настоящия свят Асия прекратили своята принадлежност към светостта и преминали към клипот, непоправените желания, защото на нивата от хазе де Ецира до сиюм де Асия не може да се разполага нищо друго освен клипот, тъй като чистите светове заемат мястото до хазе на сегашния свят Ецира. Сега вече изяснихме разположението на нивата в степените на самите светове БЕ”А и тяхното местоположение, което било създадено още преди образуването на световете БЕ”А.

150) Сега ще изясним определение трето: височината на парцуфим БЕ”А по време на получаваната от тях допълнителна светлина-мохин, преди грехопадението на Адам Ришон. С помощта на допълнителната светлина, в шабат (събота) се извършили два подема на световете. Първият подем бил направен в петия час на ерев шабат, когато се родил Адам Ришон. Тогава започнала да свети допълнителната светлина на шабат, която се нарича „хей де йом шиши”.

По същото време З”А достигайки ниво йехида се издигнали и се облекли върху Арих Анпин де Ацилут. А нуква достигнала ниво хая, издигнала се и се облякла върху Аба ве Има де Ацилут. Брия се издигнал в ИШСУ”Т, Ецира – в З”А, а четирите първи сфирот от Асия се издигнали в мястото на нуква де Ацилут и шестте последни сфирот от Асия се издигнали в шестте първи сфирот от Брия.

Вторият подем на световете бил в ерев шабат, когато с помощта на допълнителната светлина в шабат, шестте долни сфирот де Асия се издигнали в мястото на нуква де Ацилут. По този начин, както светът Ецира, така и светът Асия, се издигнали над парса и се намирали в света Ацилут, в мястото на ЗО”Н де Ацилут, в състояние паним бе паним.

151) А сега ще изясним четвъртото свойство – нивото мохин в световете БЕ”А и мястото на падането на тези светове след грехопадението на Адам Ришон. Известно е, че заради вредата нанесена от грехопадението на Адам, от тези светове изчезва цялата мохин, тоест цялата допълнителна съботна светлина, която придобили световете по време на двете съботни издигания.

Освен това, ЗО”Н от света Ацилут се върнали в състояние „ВА”К и некуда”.

Сега в трите свята БЕ”А останала само тази светлина, която била в тях по време на раждането им, тези светове сега се намират в състояние ВА”К, тоест З”А. Освен това, те паднали под парса в мястото на световете БЕ”А, подготвено за тях след Ц”Б. Сега четирите последни сфирот от света Ецира и всички десет сфирот от света Асия се намират в мястото на четиринайсетте сфирот на отдел клипот.

152) Петата особеност на световете БЕ”А се заключава в това, че по време на падането си, те получили мохин де Има. След като световете БЕ”А излезли от Ацилут и паднали под парса, те притежавали степен ВА”К. И тогава ИШСУ”Т от света Ацилут се облякъл върху ЗО”Н де Ацилут, извършил зивуг на решимо де итлабшут в ЗО”Н и разпространил светлината нешама в световете БЕ”А по такъв начин, че светът Брия получил от него 10 пълни сфирот на ниво бина, светът Ецира получил ВА”К де бина, а светът Асия – само бхина ахор бе ахор, т.е. една точка от малхут де бина.

153) Шестата особеност е нивото нешама ле нешама (хая), което достигнали световете БЕ”А от 5-те парцуфим де ахораим от света Ацилут. Защото по време на намаляването на яреах (луната), тоест малхут от света Ацилут, нейните 9 долни сфирот, образуващи „парцуф де ахор де нуква” паднали под парса и се облекли върху парцуфим БЕ”А, включително трите стадия: ибур, еника, мохин. Бхинат мохин (състоянието на зрялост) паднала в света Брия, бхина еника паднала в Ецира, а бхина ибур паднала в Асия. По такъв начин всички светове БЕ”А получили бхина нешама ле нешама.

154) Седмата особеност е сфира кетер на нуква от света Ацилут, която е съвършено недосегаема за световете БЕ”А, но от която се излъчва слаба светлина йехида в световете БЕ”А. И станало ясно,че по време на смаляването на луната, под парса паднали стадиите ибур, еника и мохин, от задната част на парцуф нуква от света Ацилут и се облекли върху световете БЕ”А. НеХ”И се наричат ибур, ХаГа”Т – еника, а ХаБа”Д се наричат мохин.

Обаче, задната част на кетер де нуква се превърнала в степен Атик за парцуфим БЕ”А, тя не бива да бъде постигана. Светлината, която свети в БЕ”А, е само едно слабо светене, в сравнение с онова, което било преди грехопадението. Световете получават светлината нефеш от ибур, руах от еника, а нивото нешама получават от мохин де Има. Нешама ле нешама, която е светлината хая, те получават от 9-те долни сфирот на нуква, а бхинат йехида получават от задната част на кетер от нуква в света Ацилут, т.е. точка малхут де Ацилут. 

Издиганията на световете

155) Основната разлика между света Адам Кадмон и света Ацилут се заключава в това, че парцуфим от А”К произлезли като следствие от Ц”А, всяка тяхна степен се състои от 10 пълни сфирот, в които има един единствен съсъд – малхут. Деветте първи сфирот сами по себе си са изключително светлина, Творец.

Парцуфим от Ацилут са породени от Ц”Б, както е казано, че в деня, когато Творецът създал Небето и Земята, се има предвид, че са били включени рахамим (милосърдието) в дин (съда) по време на подема на малхут (нивото дин) в бина (нивото рахамим) и тяхното смесване.

При това се появил нов завършек на Висшата светлина в бина на ниво хазе (при подема, завършващ малхут в бина), а малхут а-миздавегет, която се намирала в пе де рош, се издигнала в бина де рош, наричана никвей ейнаим и по тази причина от съсъдите останали само кетер и хохма на ниво ВА”К без рош, тоест светлините нефеш и руах. От петте съсъда отсъстват бина, З”А и малхут, а от светлините отсъстват нешама, хая и йехида.

156) Както беше казано по-горе, с помощта на издигането на МА”Н по време на втория ибур, парцуфим от света Ацилут получили светлина хохма от парцуфим А”Б-СА”Г от света А”К, тази светлина спуснала малхут от никвей ейнаим де рош отново в пе, както било преди Ц”Б. При това парцуфим отново придобиват недостигащите по-рано съсъди бина, З”А и малхут, а съответно и светлините нешама, хая и йехида.

Това се отнася само за 10-те сфирот де рош, а не за гуф, защото светлината хохма още не се е разпространила от пе де рош в гуф, затова дори след придобиването на мохин де гадлут де рош, телата, както и преди си останали в състояние Ц”Б, както било при състоянието катнут.

По такъв начин парцуфим де Ацилут се разглеждат като ниво от 10 сфирот, излезли на авиют бхина алеф, съответстваща на степен З”А (ВА”К бли рош) и се наричат свят М”А. Те се обличат върху парцуфим М”А (З”А) от петте парцуфим на света А”К, разположени под табур.

157) Атик от света Ацилут получава светлина от М”А де Галгалта, тоест облича се върху него от табур до йесод. А парцуф Арих Анпин (А”А) де Ацилут се облича върху парцуф А”Б от табур и надолу, и получава светлина от степента М”А де А”Б. Парцуф Аба ве Има де Ацилут се облича върху парцуф СА”Г от света А”К от табур и надолу, и получава светлина от степента М”А, намираща се там.

ЗО”Н де Ацилут се облича върху парцуфим М”А и БО”Н от света А”К и получава светлина от тази степен. По този начин всеки парцуф от света Ацилут получава светлина от съответстващия му парцуф от света А”К, на нивото на неговия ВА”К бли рош от табур до йесод, тоест на ниво М”А от света А”К, а не се облича напълно върху съответстващия му парцуф от света А”К.

Независимо, че в главите от света Ацилут нивото на светлината хохма достига ГА”Р, ние отчитаме само онова ниво на светлината хохма, което се разпространява от пе де рош в гуф, тоест ВА”К бли рош или З”А.

158) Няма се предвид, че всеки от петте парцуфим на Ацилут се облича върху съответстващата му бхина от света А”К. Това е невъзможно, защото петте парцуфим от А”К се обличат един върху друг. Същото става и с петте парцуфим от Ацилут. Смисълът е в това, че нивото на всеки парцуф от света Ацилут се съотнася към съответстващото му ниво в петте парцуфим де А”К и оттам получава своята светлина.

159) За да могат висшите парцуфим да разпространят мохин от пе надолу в гуфим на петте парцуфим де Ацилут е необходимо издигане на МА”Н от нисшите парцуфим. Само тогава може да им се даде допълване до 10-те сфирот от втория вид, достатъчно и за гуфим. МА”Н се издига на 3 етапа.

Отначало се издига МА”Н с авиют бет, на който излизат 10 сфирот с ниво бина, тоест СА”Г в гадлут със светлина нешама. След това се издига МА”Н с авиют гимел, на който излизат 10 сфирот с ниво хохма, тоест А”Б с мохин светлина хая. И когато на третия път се издигне МА”Н с авиют далет, излизат 10 сфирот с ниво кетер или Галгалта с мохин светлина йехида.

160) Нисшите парцуфим, на които е възложена ролята за издигането на МА”Н са човешки души („НаРа”Н де цадиким”), които вече са включени в световете БЕ”А и могат да издигнат МА”Н в ЗО”Н от света Ацилут, тоест в по-горния за тях парцуф, който на свой ред издига МА”Н към своите висши парцуфим: Арих Анпин, Аба ве Има и нагоре, докато не стигнат до парцуфим от А”К.

Тогава от света на Безкрайността се спуска Висшата светлина в света А”К в отговор на МА”Н, който се издигнал тук и на него се появяват 10 сфирот съгласно нивото на авиют на МА”Н, намиращ се там. Ако той е бхина бет, то това съответства на ниво нешама, бхина гимел е равнопоставена с ниво хая, а бхина далет съответства на светлина с ниво йехида.

Оттук се спуска мохин от степен на степен през парцуфим от света А”К до парцуфим от света Ацилут, докато не достигне до ЗО”Н от света Ацилут, които влияят с помощта на мохин върху НаРа”Н де цадиким, за да могат те да издигнат МА”Н от БЕ”А. И общото правило се заключава в това, че всяко обновяване на мохин се извършва изключително от света на Безкрайността. Нито една степен не може да издигне МА”Н или да получи светлина хохма без най-близкия по-висш от нея парцуф.

161) И знай, че нисшите парцуфим могат да получат светлина от ЗО”Н на света Ацилут, но не по-рано от получаването на гадлут, благодарение молбата на по-нисшите към всички висши парцуфим от световете Ацилут и А”К. Обновяването на мохин произтича само от света на Безкрайността, но НаРа”Н де цадиким могат да получат мохин само от предходния парцуф, т.е. от ЗО”Н на света Ацилут.

Затова мохин трябва да се спуска и разпространява през всички парцуфим, разположени над ЗО”Н от света Ацилут, докато не достигне до него, и вече от тук към НаРа”Н де цадиким в световете БЕ”А. Вече знаем, че в духовното нищо не се губи и преминаването на обекта от едно място на друго не означава, че той е изчезнал от първото място, както се случва в нашия свят, а говори за неговото наличие на първоначалното място и след преместването му на второто място.

Това може да се сравни със запалването на една свещ от друга, когато предходната свещ, предавайки пламъка на следващата продължава да гори. Съществува правилото, че основната светлина, коренът, си остава на първоначалното място, а на второто място преминава само клонка от него. И тогава ще разбереш, че същата светлина, която преминава през горните светове и достига до НаРа”Н де цадиким, остава на всяка степен, през която преминава. И всички степени увеличават своята светлина за сметка на това, което са длъжни да предадат на цадиким.

162) И от казаното разбери, как нисшите, чрез своите действия спомагат за подемите и спусканията на парцуфим и световете. Ако техните действия са правилни, то те издигат МА”Н и привличат светлина, и тогава всички светове, всички степени, през които преминава светлината, растат и се издигат нагоре благодарение на светлината, която предават. Когато провалят своите действия, се проваля МА”Н, мохин изчезва от степените и световете, и се прекратява предаването на светлината от висшите светове към нисшите, което способства за спускането на световете в своето начално постоянно (минимално) състояние.

163) Сега ще изясним последователността на издигане на петте парцуфим от Ацилут в петте парцуфим на А”К и издигането на трите свята БЕ”А в ИШСУ”Т и ЗО”Н на света Ацилут, започвайки от тяхното постоянно минимално състояние катнут, до най-висшето, което може да съществува само в края на 6000 години в Гмар Тикун. Обичайно съществуват три издигания, които се делят на голямо количество частни.

Минимално ниво на световете А”К и АБЕ”А. Известно ни е, че първи парцуф в света А”К след Ц”А била Галгалта, върху която се облекли 4-те следващи парцуфа от света А”К: А”Б, СА”Г, М”А и БО”Н. Сиюм раглей де А”К е разположен над точката на нашия свят. От всички страни на Галгалта под формата на окръжност е обкръжаващата светлина на света на Безкрайността, чието величие е невъзможно да бъда измерено и няма край. Част от общата обкръжаваща Галгалта светлина от света на Безкрайността, влиза в нейната вътрешност и се нарича линия и вътрешна светлина.

164) В парцуфим М”А и БО”Н от света А”К се намира парцуф ТаНеХИ”М от света А”К, който освен това се нарича Некудот де СА”Г от света А”К. По времето на Ц”Б малхут а-месаемет, която била разположена над точката на нашия свят, се издигнала в тиферет и установила мястото си в хазе на този парцуф, под горната трета на неговата тиферет. Там се образувал новият сиюм на Висшата светлина, която не може да се разпространи по-надолу от това място. Този сиюм получил наименованието парса под света Ацилут.

Сфирот на парцуф Некудот де СА”Г, които останали под парса, образували място за трите свята БЕ”А в следния ред: под първите две трети на тиферет и до хазе подготвили място за света Брия. Нецах, ход и йесод подготвили мястото за света Ецира. Малхут образувала мястото за света Асия. По такъв начин мястото за трите свята БЕ”А започва от парса и завършва над точката на нашия свят.

165) Четирите свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия заемат мястото от парса до точката на нашия свят. Светът Ацилут се разполага под табур на света А”К до парса. От парса до точката на нашия свят се образувало мястото за трите свята БЕ”А. Състоянието на световете А”К и АБЕ”А сега вече е постоянно и никога няма да се наблюдава някакво смаляване в тях.

И при това състояние във всички парцуфим и светове съществува само ниво ВА”К без рош. И дори ако в трите първи парцуфим от света Ацилут, в техните глави има ГА”Р, все пак под пе не се разпространява светлина, а всички техни гуфим се намират в състояние ВА”К без рош. Такова състояние съществува и в световете БЕ”А. И дори в парцуфим от света А”К, по отношение на окръжаващата светлина, ор макиф, се смята, че в тях също отсъства ГА”Р. 

166) Съществуват три общи подема за допълване на световете с три нива: нешама, хая и йехида. И тези подеми зависят от издигането на МА”Н от нисшите. Първият подем е издигането на МА”Н от нисшите на ниво авиют де бхина бет, когато се поправят АХА”П на степен бина, светлината нешама, получавайки допълнение до 10 сфирот от втория вид, т.е. с помощта на светенето шурук, когато мохин свети също така и долу, в ЗА”Т и в гуфим, подобно на парцуфим от А”К, където всички степени на 10-те сфирот в рошим преминават и се разпространяват също и в техните гуфим.

167) По време на преминаването на светлината през света Ацилут, всеки от петте парцуфим на света Ацилут получава светлина бина, наричана нешама или мохин де СА”Г, която свети в парцуфим от света Ацилут, както е било и в А”К, и те получават светлина гадлут и се обличат върху парцуфим де А”К съгласно нивото на мохин, което са получили.

168) Още щом парцуф Атик получава мохин де бина, той се повдига и се облича върху парцуф бина от света А”К, съответстващ на ниво СА”Г (бина) де Галгалта от света А”К и там получава бхинат нешама де йехида от света А”К, която свети и в неговото тяло.

А когато мохин достигне до парцуф Арих Анпин от света Ацилут, то той се издига и се облича върху рош де Атик, съответстващ на степен СА”Г в парцуф А”Б от света А”К и оттук получава бхинат нешама де хая де А”К, която свети също в неговия гуф. А когато мохин достигне до парцуф Аба ве Има, той се издига с една степен по-високо и се облича върху ГА”Р де Арих Анпин, съответстваща на ниво бина де СА”Г де А”К и от тук получава светлина нешама де нешама де А”К, която свети и в неговия ЗА”Т.

Когато мохин достига ИШСУ”Т и ЗО”Н в света Ацилут, те се издигат и се обличат върху Аба ве Има де Ацилут, съответстващи на ниво бина на парцуфим М”А и БО”Н от света А”К, и от тук получават бхинат нешама де нефеш руах в света А”К. И тогава НаРа”Н цадиким получават мохин де нешама от света Ацилут. А когато мохин достига до парцуфим от света Брия, светът Брия се издига и се облича върху нуква де Ацилут, получавайки от нея бхинат нефеш де Ацилут.

Когато мохин достигне до света Ецира, той се издига и се облича върху света Брия, получавайки от него бхинат нешама и ГА”Р де Брия. И накрая, когато мохин достигне до света Асия, той се издига и се облича върху Ецира, и получава от него бхинат мохин де ВА”К де Ецира. По такъв начин разбираме, какво е получил всеки парцуф при първия подем, предизвикан от издигането на МА”Н от втория вид, от душите намиращи се в световете БЕ”А.

169) Вторият подем бил извършен в резултат от издигането на МА”Н до авиют де бхина гимел, когато поправяне получават АХА”П с ниво хохма (хая), гадлут и допълването към 10-те сфирот се извършва по втория метод, когато мохин свети също в ЗА”Т и гуфим, както в парцуфим от А”К. И когато мохин преминава надолу през световете АБЕ”А, всеки парцуф расте и се издига под влиянието на тази светлина с още една степен.

170) Когато мохин достига до парцуф Атик де Ацилут, той се издига и се облича върху парцуф хохма де А”К, който се нарича А”Б, и съответства на степен А”Б де Галгалта де А”К, и там получава светлина хая де йехида. А когато мохин достигне парцуф Арих Анпин от света Ацилут, то той се издига и се облича върху ГА”Р де СА”Г де А”К, съответстващ на степента А”Б де А”К, и оттук получава светлина хая де хая де А”К.

Когато мохин достигне до парцуф Аба ве Има де Ацилут, то той се издига и се облича върху ГА”Р де Атик в неговото минимално състояние, съответстващо на степен А”Б на парцуф СА”Г де А”К, и от него получава светлина хая де нешама де А”Б, която свети също и за ЗА”Т и гуфим. Веднага щом мохин достигне ИШСУ”Т де Ацилут, той се издига и се облича върху ГА”Р де Арих Анпин в неговото минимално състояние, което съответства на степен А”Б де М”А де А”К, и там получава светлина хая де М”А де А”К.

Когато мохин достигне до ЗО”Н де Ацилут, той се повдига и се облича върху ГА”Р де Аба ве Има, съответстващ на степен А”Б де БО”Н де А”К, и от него получава светлина хая де БО”Н де А”К. Нешамот цадиким получават светлина от ЗО”Н. Ако мохин достигне до света Брия, то той се повдига и се облича върху З”А де Ацилут, и оттам получава степен руах де Ацилут .

При получаването на мохин от света Ецира, той се издига и се облича върху нуква де Ацилут, като там получава светлина нефеш де Ацилут. Когато мохин достигне света Асия, той се повдига и се облича върху света Брия, там получава бхинат ГА”Р и нешама де Брия. Тогава светът Асия се запълва с всички светлини НаРа”Н де БЕ”А. По такъв начин изяснихме, какво е това второ издигане на всеки от парцуфим АБЕ”А, които се издигнали и увеличили по причина на издигане на МА”Н де бхина гимел НаРа”Н де цадиким.

171) Третият подем на световете се извършва в отговор на издигането на МА”Н от душите на авиют далет, когато се поправят АХА”П на ниво кетер, парцуфът получава светлина йехида по пътя на допълването до 10 сфирот по втория метод. Мохин свети също в техните ЗА”Т и гуфим, както било в парцуфим де А”К. В степента на проникване на мохин през парцуфим от световете АБЕ”А, всеки от тях расте, издига се и се облича върху съответстващия по-висш, съгласно нивото на светлината в него.

172) По време на получаването на мохин от парцуф Атик в света Ацилут, той се издига и се облича върху ГА”Р от Галгалта в света А”К, и от тук получава светлина йехида де йехида. Когато мохин достигнат Арих Анпин от света Ацилут, той се издига на ниво ГА”Р на парцуф А”Б де А”К, като при това получава светлина йехида де хая де А”К.

Когато мохин достига парцуф АВ”И, той се издига в ГА”Р де СА”Г де А”К, като при това получава светлина йехида де нешама де А”К. Когато мохин достига до парцуф ИШСУ”Т, то той се издига в ГА”Р де М”А де А”К, като при това получава светлина йехида де М”А де А”К. Когато мохин свети в ЗО”Н, то те се издигат в ГА”Р де БО”Н де А”К, като при това получават светлина йехида де БО”Н де А”К. Тогава НаРа”Н де цадиким получават светлина йехида от ЗО”Н де Ацилут.

Когато мохин достига до света Брия, той се издига в парцуф ИШСУ”Т де Ацилут, като получава при това нешама де Ацилут. Мохин издигат света Ецира в парцуф З”А де Ацилут, при това те получават руах де Ацилут. Когато мохин пристигнат в света Асия, той се издига в парцуф нуква де Ацилут, като при това получава нефеш де Ацилут (рис.9 от „Сефер аИлан”).

173) Получава се така, че по време на третото издигане, всеки от петте парцуфим на света Ацилут допълнил себе си за сметка на нешама, хая и йехида от света А”К, облекли се върху съответстващите им парцуфим от света А”К. НаРа”Н де цадиким и световете БЕ”А също получили ГА”Р, те се издигнали над парса. Сега светлината хохма свети в тяхната хасадим.

174) Трябва да се знае, че НаРа”Н де цадиким, т.е. човешките души, живеещи в световете БЕ”А, постоянно се обличат само върху парцуфим БЕ”А под парса. Нефеш се облича върху 10 сфирот де Асия, руах – върху 10 сфирот де Ецира, а нешама се облича върху 10 сфирот де Брия. Макар и душите да получават светлина от ЗО”Н на света Ацилут, тя достига до тях през световете БЕ”А, върху които те се обличат. НаРа”Н де цадиким се издигат заедно с подемите на трите свята БЕ”А. Световете БЕ”А се издигат съгласно получаването на светлина НаРа”Н де цадиким, тоест съобразно силата на МА”Н, издигната от цадиким.

175) В обичайно, постоянно състояние, всички светове и парцуфим имат само ВА”К без рош. Това означава, че всяка степен се ползва само от своите шест горни сфирот, в които влизат шестте долни свята. Даже НаРа”Н де цадиким не е нищо повече от ВА”К, независимо че в тях има ГА”Р де нешама от света Брия. Тези ГА”Р представляват ВА”К в сравнение със света Ацилут.

Същото може да се каже и за парцуфим в самия свят Ацилут. Макар в техните рошим (глави) да има ГА”Р (светлина), все пак тази светлина не се разпространява в гуфим, затова тези парцуфим също се смятат за ВА”К. Използването на допълнителни съсъди (сфирот), водещо към допълнително получаване на светлина, се извършва само в резултат на МА”Н, издиган от цадиким (тоест душите на хората, намиращи се в световете БЕ”А).

Но получаването на тази светлина (мохин) е възможно само благодарение издигането на по-нисшия парцуф на нивото на по-висшия. Във висшите парцуфим от света Ацилут (А”А, Аба ве Има, ИШСУ”Т) се извършва допълване до десет сфирот по втория принцип (с използване на своите собствени АХА”П), като в същото време в ЗО”Н, допълнението до десет сфирот става само по първия принцип, тоест с помощта на издигането до нивото на по-висшия парцуф с използването на неговите, а не на собствените АХА”П.

Това става защото АХА”П де ЗО”Н от света Ацилут са огромни желания за получаване, доближаващи се по своята величина до Същността на творението (малхут де малхут). Тези желания могат да бъдат поправяни само по време на Гмар Тикун. Затова петте парцуфим от света Ацилут могат да получат светлините нешама, хая и йехида, само по време на своето издигане до съответстващите им парцуфим в света А”К.

Световете БЕ”А също могат да получат светлините нешама, хая и йехида по времето на издигането им до ИШСУ”Т и ЗО”Н от света Ацилут. Брия се облича върху ИШСУ”Т, Ецира – върху З”А, Асия – върху малхут (Нуква) от света Ацилут. Получава се така, че по време на това издигане пространството от парса и надолу (мястото на БЕ”А) се изпразва от всякаква светлина. Още повече, има разлика между десетте сфирот на света Брия и шестте горни сфирот на света Ецира, от една страна, и между останалите сфирот.

И така, долните 14 (от 30) сфирот от мястото на световете БЕ”А, се явяват постоянно място единствено за клипот (желание за получаване на светлина за собствено наслаждение, без екран). Само заради „грехопадението” на Адам Ришон 14-те нисши сфирот на световете БЕ”А, се спуснали на това място. Преди това, както е известно, тези светове стояли минимум с 14 сфирот по-високо. И така, след подема на световете БЕ”А в Ацилут, в пространството от парса и до гърдите (хазе) на света Ецира изобщо няма „нищо”, нито световете БЕ”А, нито клипот, а в пространството от гърдите де Ецира и надолу са разположени само клипот.

176) И така, получаването на допълнителните светлини нешама, хая и йехида зависи от издигането на МА”Н от нисшите парцуфим и в крайна сметка, от издигането на МА”Н от душите на хората (НаРа”Н де цадиким). Ако с НаРа”Н де цадиким се случи нещо и в резултат не могат да издигнат МА”Н, то тези висши, „допълнителни” светлини излизат от всички парцуфим в световете АБЕ”А. Но постоянните светлини – нефеш и руах, които по време на такива състояния се намират в съсъдите кетер и хохма на всеки парцуф, никога не излизат от тях.

177) Както вече беше казано, в света Ацилут съществува намираща се от дясната страна М”А, тоест собствените съсъди, а има и разположена от лявата страна БО”Н, тоест разбитите съсъди от света Некудим, които се поправят с помощта на съсъдите М”А де Ацилут. И нека не ти се струва странно, че Арих Анпин (А”А) де БО”Н се смята като кетер за света Ацилут, а Аба ве Има (АВ”И) се считат за парцуф А”Б в света Ацилут.

Защото А”А е долната половина на кетер де БО”Н, а АВ”И е долната половина на хохма и бина от света Некудим. Затова парцуф кетер де А”К (Галгалта) един вид трябва да съответства на А”А от света Ацилут. Работата е там, че всички парцуфим БО”Н са некевот, тоест в тях не съществува собствена възможност за получаване, те получават само това, което съответстващите им парцуфим М”А-захарим им дават.

Затова всички издигания се извършват само със захарим (парцуфим М”А). Тъй като в А”А де М”А няма никакви съсъди, съответстващи на кетер, а само на хохма, а в АВ”И де М”А има само съсъди, съответстващи на бина, то на парцуф А”А съответства парцуф А”Б от света А”К, а на парцуф АВ”И съответства парцуф СА”Г от света А”К. Парцуф кетер де А”К съответства единствено на парцуф Атик, който приел цялото ниво на кетер де М”А.

178) Порядъкът в последователността на парцуфим във всички светове не се променя в резултат от всички тези издигания. Както е известно, именно издигането на МА”Н от НаРа”Н де цадиким, предизвикал допълнително получаване на светлина във всички висшестоящи парцуфим, които им предават светлина от света на Безкрайността, като частично оставят и за себе си, всеки съгласно своето положение, увеличавайки се по размер, и издигайки се все по-високо и по-високо.

Всеки парцуф се издига на нивото на висшестоящия, тоест всички парцуфим заедно се издигат нагоре, като съхраняват последователността на своето разположение. Например, при издигането на ЗО”Н от неговото постоянно местоположение, тоест от мястото му под табур на А”А, те се повдигат с една степен по-високо, т.е. на нивото на гърдите на А”А. Но А”А се издига едновременно с него с една степен по-нагоре, т.е. ниво пе де Атик, обличайки се върху ГА”Р де Атик.

Всички негови собствени сфирот, разбира се също се издигат. Неговите ХаГа”Т се издигат на предходното ниво на ГА”Р, а сфирот, намиращи се на ниво от гърдите до табур, се издигнали на тяхното място и т.н. По такъв начин, издигналите се ЗО”Н се намират на ниво от табур и по-надолу на парцуф А”А, тоест редът на разположение не се изменил (вж. Рисунка 4 от „Сефер аИлан”, където по време на получаването на светлината нешама ЗО”Н се издигнали до нивото на ГА”Р де ИШСУ”Т, намиращи се на ниво от пе на АВ”И и надолу, разположени на ниво от гърдите на А”А и надолу).

Но всички парцуфим от света Ацилут също се издигнали с една степен (вж. Рисунка 7 в „Сефер аИлан”), по време на получаването на светлината нешама. Затова се получава така, че ЗО”Н, както и преди се обличат върху пространството от пе де ИШСУ”Т и надолу, намиращи се на ниво от гърдите де АВ”И и надолу, разположени на нивото на табур де А”А и надолу. На същият принцип се извършват издиганията на всички парцуфим, без изключение (вж. Рисунки от 3 до края в „Сефер аИлан”).

179) Следва още да отбележим, че издигайки се, всички парцуфим в същото време оставят „следи” на предходните си нива. Тоест, всъщност те се издигат, но и остават на предишните си места, тъй като в духовното нищо не се губи. Например ГА”Р де АВ”И се издигат на ниво ГА”Р де А”А, като при това ГА”Р де АВ”И си останали на своето предишно място – от пе на А”А и надолу, където сега се намират ИШСУ”Т, издигнали се до ХаГа”Т де АВ”И, като при това получават светлината, която получавали ХаГа”Т де АВ”И, когато се намирали на същото място, преди подема.

По този начин, сега там едновременно са разположени три парцуфим, така издигналите се ГА”Р де АВ”И сега стоят на постоянното място на ГА”Р де А”А, предават светлината на своето предходно място – от пе на А”А и надолу, където понастоящем се намират ИШСУ”Т, защото ГА”Р де А”А, АВ”И и ИШСУ”Т светят едновременно на едно място. По такъв начин се изграждат всички парцуфим в световете А”К и АБЕ”А по време на издиганията.

Затова по време на издигането на парцуфа, винаги трябва да се обръща внимание на нивото на неговия подем относно постоянното място на висшестоящите парцуфим, нивото на неговия подем относно новото място на висшестоящите парцуфим, които се издигнали заедно с него на една степен (виж рисунка 3 в „Сефер аИлан”, където е изобразено постоянното разположение на парцуфим. На рисунки 4, 5 и 6 са нарисувани трите издигания на З”А относно постоянното разположение на парцуфим в света Ацилут. На рисунки 7, 8 и 9 са нарисувани трите издигания на петте парцуфим от света Ацилут, относно петте парцуфим от света А”К. На рисунки 10, 11 и 12 са нарисувани трите издигания на петте парцуфим от света Ацилут, относно постоянното разположение на Линията на Безкрайността).

Разделянето на всеки парцуф на кетер и АБЕ”А

180) В духовните светове всичко е построено на един и същи принцип, тоест по частния случай може да се съди за общия и обратно, от общия случай може да се съди за частния. Цялото мироздание обичайно се разделя на пет свята- А”К и АБЕ”А. Светът А”К се счита за кетер на всички светове, а четирите свята АБЕ”А съответно са хохма, бина, З”А и малхут.

Затова всеки свят, всеки парцуф, всяка сфира, изобщо всеки духовен обект, също може да бъде разделен на пет свята – А”К и АБЕ”А. Рош на всеки парцуф се смята за негов кетер и свят А”К. Гуф от пе до хазе (гърди) се счита за света Ацилут (хохма). Пространството от гърдите до табур се счита за света Брия (бина), а пространството от табур и надолу се счита за световете Ецира и Асия (ЗО”Н).

181) И така, сфирот КаХа”Б, ХаГа”Т, НеХИ”М, имат много различни названия. В зависимост от това, какво точно искаме да изразим, те се наричат:

1) Г”Е и АХА”П,

2) КаХа”Б ЗО”Н,

3) НаРаНХа”Й,

4) точка на буквата „йуд” и четирите букви „йуд”, „хей”, „вав” и „хей”,

5) проста АВА”Я (Галгалта) и А”Б, СА”Г, М”А и БО”Н, които се явяват четири разновидности на напълване със светлина (милуим):

а) напълване на А”Б;

б) напълване на СА”Г;

в) напълване на М”А;

г) напълване на БО”Н

6) А”А и АВ”И и ЗО”Н: а) А”А е кетер, б) Аба е хохма, в) Има е бина, г) З”А е ХаГа”Т НеХ”И, д) Нуква е малхут.

7) А”К и АБЕ”А или Кетер и АБЕ”А. Малхут де Кетер се нарича „пе”, малхут де Ацилут – „хазе”, малхут де Брия – „табур”, малхут де Ецира – „атерет йесод” и общата малхут се нарича „сиюм раглин”.

182) Съществуват две причини, поради които десетте сфирот се назовават по различни начини. Първа причина е сходството на свойствата, вътрешната природа на сфирата, към която тя се отнася. Втората причина е разликата в свойствата в тази сфира, водеща към появяването на ново, специално название. Например, Кетер на десетте сфирот от пряката светлина е светлината на Ейн Соф (Безкрайността), от друга страна, рош на който и да е парцуф също се нарича „кетер” и петте парцуфим от света А”К също са „ктарим”; парцуф Атик е кетер и А”А също е кетер.

Ако всички те се явяват кетери, то защо тогава всеки от тях има свое собствено название? Освен това знаем, че в духовните светове обекти, имащи абсолютно еднакви свойства, се сливат в едно цяло. Тогава, защо всички тези духовни обекти, явяващи се кетери не се сливат помежду си?

Това се случва, защото макар и да имат свойства, сходни със свойствата на кетер, тъй като те се отнасят към понятието Ейн Соф, съгласно правилото, гласящо, че докато Висшата светлина не влезе в съсъда (тоест не е приета в гуф, в истинските съсъди), тя се явява Ейн Соф (непостигната Безкрайност).

Затова и петте парцуфим от света А”К по отношение към световете АБЕ”А се явяват светлина, която все още не е влязла в съсъда, тъй като светът А”К е построен според законите на Ц”А, абсолютно непостижим за парцуфим, разположени в световете АБЕ”А, които са построени по законите на Ц”Б.

Парцуфим Атик и А”А от света Ацилут заедно съответстват на кетер от света Некудим. Но все пак те имат съществени разлики. Атик съответства на горната, а А”А – на долната половина на кетер от света Некудим. Следва да отбележим, че по време на катнут на света Ацилут, А”А изобщо не се явява кетер, в това състояние неговото ниво е хохма, а единствен кетер тогава се явява Атик.

Но по време на гадлут всички парцуфим от света Ацилут се издигат, при това Атик „влиза” в света А”К, а А”А, възползвайки се от своите АХА”П де алия, се превръща в парцуф кетер за света Ацилут. Освен това, парцуф Атик, както и парцуфим от А”К, са построени по законите на Ц”А и следователно за по-нисшите парцуфим и светове той е непостижим („Атик” идва от думата „неетак”, „отделен”).

183) Причината, поради която десетте сфирот се наричат Кетер и АБЕ”А, се явява желанието да се покаже разделянето на десетте сфирот на „предни” и „задни” съсъди („паним” и „ахораим”), което се случило в резултат от Ц”Б. Както вече беше казано по-горе, тогава малхут месаемет се издигнала на ниво бина де гуф, която се нарича тиферет в хазе и там създала нов край (сиюм) на парцуфа, който се нарича „парса” и се намира под Ацилут.

Съсъдите, които са разположени под парса „излезли” от Ацилут и се наричат БЕ”А. Долните две трети от тиферет се наричат Брия, НеХ”И се наричат Ецира, а малхут се нарича Асия. Следва да се отбележи, че всяка сфира се разделила на съсъди „паним” и „ахораим”, така че онези съсъди, които се намират над хазе са паним, а разположените под хазе са ахораим.

184) По причина на това, че парса се намира на ниво хазе, всяка сфира, всеки парцуф се разделили на свои 4 нива, които се наричат АБЕ”А. Ацилут е пространството над хазе, БЕ”А е пространството под хазе. По принцип, вече в света А”К също се наблюдавало такова деление, с тази разлика, че в него парса се спуснала до нивото на табур, за разлика от световете АБЕ”А, където парса е разположена на ниво хазе.

Излиза, че неговият собствен Ацилут са парцуфим А”Б и СА”Г, които завършват над табур, а под табур се намират неговите БЕ”А, тоест парцуфим М”А и БО”Н. И така Галгалта е рош, А”Б и СА”Г до табур е Ацилут, а М”А и БО”Н, намиращи се под табур са БЕ”А.

185) На същия принцип се делят и всичките пет парцуфим от света Ацилут. А”А е рош за целия свят Ацилут, АВ”И Илаин, които съответстват на А”Б, се обличат от пе до хазе върху парцуф А”А – това е Ацилут де Ацилут и там, на линията на гърдите на парцуф А”А, преминава парса на света Ацилут (да не се бърка с общата за всички светове АБЕ”А парса).

ИШСУ”Т, които съответстват на СА”Г, се обличат от хазе де А”А до неговия табур и те са Брия на света Ацилут. ЗО”Н, които съответстват на М”А и БО”Н, се обличат върху А”А на пространството, разположено от неговия табур до края на света Ацилут и се явяват Ецира и Асия на света Ацилут. И така, виждаме, че и светът Ацилут, се дели на своите рош и АБЕ”А, подобно на света А”К – тук парса се намира на мястото си, тоест на ниво хазе де А”А.

186) Ако разглеждаме мирозданието като единно цяло, то ще видим, че три парцуфим: Галгалта, А”Б и СА”Г от света А”К се явяват като общ рош на цялото мироздание, петте парцуфим от света Ацилут, които се обличат върху пространството от табур на света А”К и до парса, се явяват Ацилут на цялото мироздание. Под парса са разположени трите свята БЕ”А, които в същото време се явяват и БЕ”А на цялото мироздание.

187) На същия принцип се делят абсолютно всички частни сфирот де сфирот. Дори малхут де малхут де Асия има своите рош и гуф, впрочем гуф се дели на хазе, табур и сиюм раглин. Парса, която се намира под Ацилут на дадената степен, стои в хазе, като го ограничава. От хазе до табур стои Брия на дадената степен. От табур до сиюм раглин са разположени Ецира и Асия на дадената степен. Сфирот ХаГа”Т на всяка степен съответстват на Ацилут. Долните две трети на тиферет, от хазе до табур, са Брия, НеХ”И – Ецира и малхут – Асия.

188) И така, рош на всяка степен се отнася към ниво кетер или йехида, или парцуф Галгалта. Ацилут (от пе до хазе) се отнася към хохма, или светлината хая, или А”Б. Брия (от хазе до табур) се отнася към бина, или светлината нешама, или парцуф СА”Г. Ецира и Асия (от табур надолу) се отнасят към ЗО”Н, или светлините руах и нефеш, или парцуфим М”А и БО”Н (вж. Рисунките в „Сефер аИлан”, започвайки от 3-та).